Руски гражданки, живеещи в Несебър, заедно със своя българска приятелка, позират с георгиевски лентички в Деня на победата

Руски гражданки, живеещи в Несебър, заедно със своя българска приятелка, позират с георгиевски лентички в Деня на победата

Никой не е забравен и нищо не е забравено

Публикувано от:

 

„…..Ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват.

Как?

Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси.                                                        

Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието,садизма и предателството-с една дума, каквато и да е безнравственост.

В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят.

Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото.

Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.

Само малцина, малко хора ще се досещат или даже ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото.

Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм.

Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта.

Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Ето това ние ще направим.
Всичко това ще извършим под девиза:” Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”

Цитат от речта на Алън Ф. Дълес – ръководител на американските тайни служби по време на Втората световна война и бъдещ шеф на ЦРУ, при награждаването на висши офицери от американската армия,участници във Втората световна война  24.02.1945.

———————————

Попаднах на цитата от тази реч, ровейки се в архивите във връзка със събирането на документи за 70 годишнината от Втората световна война и несебърските участници в нея.

Дълес е произнесъл речта  малко преди края на Втората световна война,а след това доразвива някои от нейните постановки през 1947,след като Чърчил през 1946 е обявил началото на Студената война в речта си във Фултън.

Ако човек се порови малко повече  в историческите източници ще установи,че постановките от тази реч стават платформа, върху която се гради политиката на САЩ и ЦРУ спрямо СССР и другите страни по времето на мандата на Дълес като петия директор на ЦРУ /1953-1961/,а и през целия период на т.н. Студена война.

От 1990 г. насам се смята,че Студената война е преустановена от Запада.                                               Но човек не трябва да си създава илюзии, че този план не действа и понастоящем за страни като Полша Украйна,Чехия,Словакия,Унгария,Румъния,прибалтийските републики,а  и спрямо страната ни.

Не само че е в действие, но и има вече значими резултати от него.Той има своето продължение в наши дни.

Как? Налага се да се припомним за съществуването на план „Ран – Ът”.Той е практическо продължение на платформата на Алън Дълес, в т.н. „Преход на България от социализъм към демократичен капитализъм”.Този план не действа автоматически върху процесите и явленията в различните сфери на българската действителност. Достатъчно е обаче да се проследят изявите на действащия ни президент,на правителството като цяло, и на отделни министри и депутати.Не са ли те красноречиво олицетворение на пророчествата на Дълес?

Но нека хвърлим поглед по-конкретно върху събитията по случай 70-годишнината от края на Втората световна война, несебърските участници в нея и почитането на несебърското участие.

На 9 май в официалния сайт на Община Несебър бе публикуван следния текст:

„Днес, на 9 май, отбелязваме Деня на Европа и победата над Хитлерофашизма. Денят на Европа е празник на Европейските общности, на единството и мира на стария континент. През 2015 година се навършват 70 години от края на Втората световна война и 65 години от декларацията на Робер Шуман.
Денят на Европа се почита на датата, когато френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за обединение в Европа. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана, която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.
Декларацията на Шуман стои в основата на Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на днешния ЕС. През 1985 г. в Милано държавните и правителствените ръководители на страните от тогавашната Европейска общност решават 9 май да бъде празникът на ЕС. В България той е обявен за такъв с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.
С полагане на венец на паметната плоча на антифашистите, която се намира в близост до читалище „Яна Лъскова – 1905“ в Стария град, днес община Несебър отбеляза  Деня на Европа и победата над Хитлерофашизма”.                                                 

Текстът е илюстриран и с няколко снимки от които личи символично присъствие на няколко представители на обществеността. Ветераните от войната липсват.

На територията на община Несебър обаче все още има живи шестима участници във Втората световна война, които би трябвало да бъдат специално почетени.Това са: Желязко Георгиев Желязков от Несебър,Божин Христов Порточанов от Баня,Георги Русев Стоянов от Обзор,Андрей Манолов Сачанов,Костадин Ангелов Ричков,Апостол Дионисов Дуков- и тримата от Равда.Почитането на шестимата през настоящата година стана с изпълнение на решение №934 на Общинския съвет с което на всеки бе гласувано да получи безплатно  по 8 куб.м. дърва за огрев.През миналата година пък на за тогавашните 7 живи фронтоваци  по случай 69-годишнината от края на Втората световна война бе гласувано решение №835, с което всеки от тях получи по 100 словом /сто/ лева,като награда.

Нито една от другите институции,извън Община Несебър и Общинския съвет,не прояви някакво по-специално внимание към живите фронтоваци.Нито читалищата,нито училищата,нито която и да е било друга институция или пък партия.Което пък е почти идеална илюстрация за заличаване на паметта към случилото се преди 70 години.

Преди настъпването на т.н. демократични промени от края на 1989 г. периодично покрай честването на кръгли годишнини от края на Втората световна война,когато страната ни се намираше под доминиращото влияние на СССР,и като член на Варшавския договор,се разпространяваха брошури на руски език със заглавие: Никто не забыт и ничто не забыто.Те се превеждаха и на български език със заглавие: Никой не е забравен и нищо не е забравено.

Въпросът с днешна дата е, какво не трябва да се забравя и кой не трябва да бъде забравен по отношение на несебърското участие във Втората световна война?

Кое задължително е за припомняне?                                                                                            

Несебърското участие във Втората световна война не може и няма как да бъде заличено,защото то е историческо.Само през първия период на войната в Нишката,Страцинско-Кумановската и Косовската операции вземат участие 148 фронтоваци от несебърския регион,който тогава се числи към Поморийска околия.

През втория етап в епичните битки при Драва и Мур несебърските участници нарастват с още 245,като общият им брой достига 391 от всички селища на общината. Някои семейства в отговор на призива: „Всичко за фронта,всичко за победата!” изпращат във войната повече от двама свои членове.От дома на Димитър Алексиев от Емона в армията постъпват и трите му деца: Милчо,Илия и Веселина.От семейство Гюпчанови в Несебър за фронта заминават тримата братя: Димитър,Алеко и Кочо.

Най-много несебърски фронтоваци служат в прославилия се 24 черноморски пехотен полк,чийто зам.командир е Иван Демерджиев от Обзор.От Обзор е и Тодор Панчев-назначен   за пом.командир в същия полк. Милчо Алексиев от Емона командва гвардейска рота, а Петко Баев е взводен командир в същата рота.Трета рота на първа дружина командва поручик  Недялко Пиперков от Несебър.

Несебърски фронтоваци служат в 16 пехотна дивизия ,респективно в 32 пехотен полк,в 58 и 59 пехотен полк,в Трети щурмови инженерен полк,в 16 дивизионен артилерийски полк,в 16 бронеизтребителна дружина.Те са картечари, минометчици,артилеристи, разузнавачи, свързочници.

Навсякъде несебърските войници воюват рамо до рамо с подразделения на Червената армия от 84 и 122 стрелкови дивизии от 133 съветски корпус.                                                                                            Несебърското участие във войната започва от Бургас,а в края  фронтоваците ни  достигат до Алпите.Сраженията се водят по бойните полета в Югославия,Унгария и Австрия.

Дали ще са в отбрана или ще настъпват,дали ще водят кинжален огън или ръкопашен бой, несебърските фронтоваци в болшинството от случаите прояввяват съобразителност,храброст ,себеотрицание и мъжество,граничещо с безпримерен героизъм.Навсякъде фронтоваците ни се сражават самоотвержено,а двадесет и петима от тях загиват със смъртта на храбрите при боевете с германската армия. Една част от тях са погребани на родна земя,на други  имената са изписани на паметни плочи във военни гробища в Югославия, Унгария и Австрия.

Загиналите *                                                                                                                                          

1.Борис Димитров Арабаджиев  /21.02.1915- 09.03.1945/ от Емона                                                  2.Георги Стойков Мешков от Раковсково

3.Вангел Иванов Ташев  /15.03.1921-07.03.1945/ от Несебър

4.Димитър Великов Георгиев /1921-17.04.1945/ от Оризаре

5.Димитър Георгиев Димов /12.03.1922-09.03.1944/ от Баня

6.Димитър Костов  Демерджиев /28.10.1923-03.11.1944/ от Баня

7.Желязко Кръстев Калудов от Козница

8.Иван Райков Хаджиев от Обзор

9.Кирил Желязков Георгиев от Гюльовца

10.Киряк Петров Георгиев от Гюльовца

11.Лазар Иванов Чемидов  /26.06.1908-05.05.1945/ от Равда

12.Любчо Иванов Златев от Паницово

13.Минчо Николов Мамулов  /1921-19.12.1944/ от Оризаре

14.Неделчо Наумов Атанасов от Козница

15.Панайот Велков Георгиев от Оризаре

16.Панайот Петков Стоянов от Тънково

17.Петко Георгиев Петков от Козница

18.Слави Стойков Кръстев /25.08.1919-26.12.1944/ от Кошарица

19.Тодор Андонов Козаров /05.02.1923-22.12.1944/от Свети Влас

20.Тодор Димитров Камиларов / 1921-22.12.1944/ от Кошарица

21.Тодор Илчев Атанасов  /20.09.1920- 21.04.1945/ от Обзор

22.Тодор Петров Тодоров от Тънково

23.Христо Ставрев Манолов от Обзор

24.Яни Георгиев Янев от Гюльовца

25.Яни Щерионов Янев /29.06.1920-06.03.1945/от Тънково

В знак на признателност в памет на загиналите от Кошарица Слави Кръстев и Тодор Камиларов в центъра на селото е издигнат паметник.Две улици в Обзор са с имената на Иван Райков и Тодор Атанасов.Възпоменателна паметна плоча има и в градинката пред народно читалище „Яна Лъскова 1905” в Несебър.Доскоро имаше паметник и в новата част на града,който във връзка със СМР в непосредствена близост,временно е демонтиран.

Всичките бойци и командири още от самото начало на войната воюват доблестно и смело до крайната победа и увенчават имената си с воинска слава.Тяхният принос в жестоките битки за победата над фашизма е оценен по достойнство.Десетки  несебърски фронтоваци се завръщат в родните огнища окичени на гърдите със съветски, югославски и български ордени и медали, а 19 от тях стават кавалери на Орден за храброст.

Кавалери на Орден за храброст*

1.Атанас Трайков от Несебър

2.Димитър Наумов от Несебър

3.Васил Ставрев от Баня

4.Васил Филев от Несебър

5.Иван Демерджиев от Обзор

6.Иван Джендов от Равда

7.Илчо Джендов от Кошарица

8.Иван Узунов от Несебър

9.Кръстьо Недков от Оризаре

10.Лазар Чемидов, посмъртно

11.Матьо Вълков от Паницово

12.Милчо Алексиев от Емона

13.Недялко Пиперков от Несебър

14.Никола Линов от Баня

15.Никола Костов от Несебър

16.Петко Стайков от Несебър, участник и в парада на победата в Белград

17.Петър Олчев от Равда

18.Стоян Христов от Кошарица

19.Яни Душев от Плазовец

_______________________________________________________________________

* Имената в списъците са по азбучен ред

Един от тези бойци-Петко Стайков от Несебър, участва в сраженията,които се водят при чифлика Седан в района на Драва Полконя.Боят е толкова ожесточен,че през двата дни -12 и 13 март 1945 г. от 140 човека в ротата му остават само 17 живи.В този бой Стайков е мерач на тежка картечница,а след смъртта на отдельонния командир Минчо Петков поема командването на картечното отделение.За проявен стоицизъм и хладнокръвие в боя,освен с орден за храброст  първа степен, е удостоен от командването с участие в парада на победата в Белград.

Случаят с Яни Душев от Плазовец е аналогичен.На 6 май 1945 в битката за Гордиша на унгарска територия кандидат-подофицерът Душев получава задачата сам да прикрива отстъплението на щабната минохвъргачна рота в покрайнините на Драва Соболч.

В продължение на часове,снабден с голямо количество боеприпаси той води интензивен огън по противника и не му позволява да продължи настъплението си.Насочвайки вражеския огън върху себе си,Душев дава възможност на ротата да избегне обкръжението и да се изтегли незабелязано на нов рубеж. Случайно минаваща група български войници под прикритието на нощта прибира от позицията изнемощелия храбрец.

Дълги години се е смятало,че Душев е загинал при боевете при Драва Соболч.През 1961 г. от Националния военно-исторически музей постъпва запитване в селсъвета на с.Оризаре,дали е увековечен подвига на героя.Отговорът е,че паметник няма,тъй като Яни Душев е жив и е един от първенците в кооперативното стопанство,а за проявеното себеотрицание е отличен с Орден за храброст.

Има и друг необичаен случай от войната с несебърско участие.На 17 февруари 1945 при изпълнение на задълженията като секретен пост на река Драва,близо до град Осек Герасим Хараламбов от Несебър попада на мина и кракът му е откъснат под коляното.Другарите му успяват да го доставят до военната болница,където поради загубата на кръв изпада в безсъзнание.Заради ампутацията на крака се налага преливане на кръв,а като кръводарител се явява Анастасия Христова-медицинска сестра,доброволка във войната от Сливен.Седмица по-късно фронтовакът е изпратен на лечение в тила,а Христова за всеки случай записва адреса му от болничния лист.

След войната тя се свързва с родителите на Герасим,а после и със самия него.През 1948 г. Герасим и Анастасия се оженват.От брака им се раждат син и дъщеря,а впоследствие стават баба и дядо на петима внуци.

Несебърското участие във Втората световна война намира отражение в публикациите на бургаския вестник „Народен фар”, които изпраща от фронта военният кореспондент Иван Бурин.То е отразено и в „Кратка история на 24 пехотен полк”.

Периодично през годините във вестник „Слънчев бряг” за несебърското участие във войната пишат: Иван Бабев и Елена Пешева от Свети Влас,Красимир Косев,Златин Чаушев и Николай Коев от Несебър,Тодор Жеков от Оризаре,Вълко Купенов от Обзор.

Публикации като техните в рубриките: „Балгарийо за тебе те умряха”,”Паметта минава през годините”,”Фашизмът не е само спомен”,”Всички воювахме храбро”,”Те се сражаваха самоотвержено”,”Храбреците са сред нас”,”Народната памет разказва” са и своеобразен антидот срещу сбъдването на пророчество на Алън Дълес.

Автор: Максим МОМЧИЛОВ, вестник „Слънчев бряг прес”-Несебър