Санкт Петербург далеч не е само средностатистически мегаполис, каквито има много по света и където милиони хора са впримчени в кръговрата на предвидимото ежедневие. Санкт Петербург не е просто място за живеене и работа. Този град е символ. Нещо повече, той е замислен да бъде символ. Когато Петър Велики започва да строи новата столица, той иска тя да изразява духа на нова Русия. На онази Русия, която ще остави завинаги в миналото своята изостаналост и не просто ще се конкурира с най-могъщите европейски държави, а ще бъде водеща в тази конкуренция. Има една доста елементарна представа за Петър І, според която той просто се бил омаял от европейския напредък и единственото, което искал, било да присади европейския опит на руска почва. Да, Петър иска да ползва чуждите постижения, но не от желание да подражава, а за да въздигне Русия на мястото, на което тя трябва да бъде. Приемайки чуждия опит, Русия няма просто да стане поредната развита държава в Европа, тя ще стане най-добрата държава. Това е целта на Петър І. Така че Санкт Петербург е не просто европейското лице на Русия, както гласи популярното клише. Това е тази Русия, която се отърсва от ненужния баласт и, ползвайки всички постижения от собственото си минало и от чужбина, се е устремила уверено напред.

Този град беше атакуван на 3 април. Анализаторите веднага отбелязаха, че това е първият подобен терористичен акт в северната столица. Но, разбира се, Санкт Петербург е виждал много ужасни неща в своята над 300-годишна история. И чужди, и свои са се опитвали да го унищожат. През Втората световна война Адолф Хитлер много искаше да изтрие този град от лицето на земята. Между другото, фюрерът е първият обединител на Европа през ХХ век. В неговите войски се сражават далеч не само германци, а и представители на много други държави, покорени от него или доброволно присъединили се към Новия ред. В крайна сметка хитлеровите войски не успяват да унищожат северната столица, нито с помощта на оръжието, нито с помощта на глада. Градът на Нева издържа на 900-дневната блокада, на бомбардировките и мизерните дневни дажби. Тук Дмитрий Шостакович започва да пише прословутата си Седма симфония, наречена още Ленинградска. Тя е изпълнена в обсадения Ленинград на 9 август 1942 г. и това изпълнение показва най-точно, че германците никога няма да покорят този град. Този град побеждава не само Хитлер, но и Сталин. Да, Йосиф Висарионович не обича северната столица. Твърде свободомислеща е тя, с твърде независим дух. И вероятно затова там сталинските чистки са особено жестоки. Но градът устоява. Както го е правил винаги. И няма значение какво име е носил в различните периоди от своята история. Дали ще е Санкт Петербург, Петроград, Ленинград, не е толкова важно. По-важно е друго. Този град не се предава. Нито чуждите армии, нито терорът могат да го сломят. Медният конник винаги ще се възвисява над враговете си.