Най-секретните градове на СССР

Най-секретните градове на СССР

Публикувано от:

Тези градове ги е нямало на картата. Жителите им писмено се задължавали да не разгласяват. Тук се правели опити с вируса на Ебола и се е раждала атомната бомба.

С гриф «секретно»

Съветските ЗАТО са получавали статута си във връзка с разположението на обекти от държавно значение, свързани с енергийната, военната и космическата сфера. Обикновеният човек на практика не е могъл да попадне там, не само заради строгия пропусквателен режим, но и заради засекретеността на местоположението на населеното място. Жителите на закритите градове са били инструктирани да пазят в тайна своето местоживеене и още повече да не разгласяват информация за секретните обекти.

Тези градове ги нямало на картата, нямали уникално име и често носели името на областния център с допълнително число, например, Красноярск-26 или Пенза-19. Номерацията на домовете и училищата в ЗАТО била необикновена. Тя започвала с голяма цифра, продължавайки номерацията на това населено място, към което били «прибавени» жителите на засекретения град..

Населението на някои ЗАТО заради близостта си до опасни обекти влизало в рискова група. Случвали са се и катастрофи. Така, случилият се през 1957 година в Челябинск-65 голям теч на радиоактивни отпадъци застрашил живота на поне 270 хиляди човека.

Между другото, животът в закрития град си имал своите предимства. Като правило, степента на благоустройство там бил доста по-висок, отколкото в другите градове на страната: това се отнася и до сферата на обслужване, и социалните условия, и бита. Такива градове добре се снабдявали, можело да се намерят в тях дефицитни стоки, а нивото на престъпност там било почти на нула. За издръжка на «засекретеността» към базовата заплата на жителите на ЗАТО се надчислявала добавка.

Загорск-6 и Загорск-7

Сергиев Посад, наричан до 1991 година Загорск, е известен не само с уникалните си манастири и храмове, но и със закритите си градове. В Загорск-6 се е разполагал Вирусологичният център НИИ по микробиология, а в Загорск-7 Централният физико-технически институт МО СССР.

В официалните названия малко се губи същината: в първия в съветско време са се занимавали с разработването на бактериологично, а във втория – на радиоактивно оръжие. Някак си, през 1959 година група гости от Индия донесли в СССР едра шарка, а съветските учени решили да използват този факт за благото на родината. Много бързо било създадено бактериологично оръжие на основата на вируса на едрата шарка, и неговият щам под името «Индия-1» бил изпратен в Загорск-6.

По-късно, излагайки себе си и населението на опасност, учените от НИИ разработили смъртоносно оръжие на основата на южноамерикански и африкански вируси. Между другото, именно тук са се провеждали опити с вируса на хеморагичната треска Ебола.  

Да си намериш работа в Загорск-6, дори по «гражданска» специалност било трудно – била нужна безупречно чиста биография на кандидата и на роднините му, едва ли не до 7 коляно. Това не е учудващо, тъй като многократно са се опитвали да се доберат до съветското бактериологично оръжие.

Във военните магазини на Загорск-7, където било по-лесно да се отиде, винаги имало добър избор от стоки. Жителите от съседните села отбелязвали поразителния контраст с полупразните рафтове на местните магазини. Понякога те правели списъци, за да купуват стоките централизирано. Ако не успявали официално да влязат в градчето, то прескачали оградата.

От Загорск-7 свалили статута на закрит град на 1 януари 2001 година, а Загорск-6 е закрит и до ден днешен.

Арзамас-16

След като американците използвали атомното оръжие, бил поставен въпросът и за първата съветска атомна бомба. Тайният обект за нейното разработване с името КБ-11 решили да го построят на мястото на селището Саров, което станало по-късно Арзамас-16 (другите имена са Кремльов, Арзамас-75, Горки-130).

Секретният град, построен на границата на област Горки и Мордовска АССР, бързо бил поставен в режим на засилена охрана и целият периметър бил обкръжен с два реда бодлива тел, между които имало контролна ивица. До средата на 1950-те години тук живели в обстановка на извънредна секретност. Сътрудниците на КБ-11, включително членовете на техните семейства, не могли да напускат забранената зона дори по време на отпуск. Изключение се правело само за командировките.

По-късно, когато градът се разраснал, жителите получили възможност да пътуват със специализиран автобус до областния център, също и да посрещат на гости роднините си, след като получат специален пропуск. Жителите на Арзамас-16, за разлика от много техни съграждани, разбрали, какво е това истински социализъм.

Средната заплата, която винаги се изплащала навреме, там била около 200 рубли. Рафтовете в магазините на закрития град били препълнени с изобилие: десетки видове салами и кашкавали, червен и черен хайвер и други деликатеси. Жителите на съседния Горки дори и не мечтаели за такова.

Днес ядреният център Саров, бившият Арзамас-16, както и преди, е закрит град.

Свердловск-45

Още един «роден по нареждане» град построили около завод №814, занимаващ се с обогатяване на урана. В подножието на планината Шайтан, северно от Свердловск, няколко години без да спират са се трудили затворниците от ГУЛАГ и, по някои данни, московските студенти. Свердловск-45 от самото начало бил замислен като град, затова бил изграден много компактно. Той се отличавал с подреденост и характерната «квадратност» на застрояването: там било невъзможно да се изгубиш. «Малкият Петербург», – веднъж го нарекъл един от гостите на града, въпреки че душевната му провинциалност напомняла на други патриархална Москва.

Според съветските стандарти в Сведловске-45 живели доста добре, въпреки че той отстъпвал по снабденост на Арзамас-16. Там никога нямало навалици и поток от коли, въздухът винаги бил чист. Жителите на закрития град непрекъснато имали конфликти с населението на съседна Нижна Тура, което им завиждало за благополучието. Случвало се е да причакат излизащите през охраната жители и да ги пребият, само от завист.

Интересното е, че ако някой от жителите на Свердловск-45 извършел престъпление, то не го пускали обратно в града, въпреки че там оставало цялото му семейство.

Секретните обекти на града често привличали вниманието на чуждестранното разузнаване. Така, през 1960 година недалеч от него бил свален американският самолет-шпионин У-2, а пилотът му бил взет в плен.

Сведловск-45, днес Лесной, все още е затворен за случайни посетители.

Мирни

Мирни, в началото военно градче в Архангелска област, през 1966 година бил преобразуван в град от закрит тип, заради намиращия се наблизо изпитателен космодрум Плесецк. Но степента на закритост на Мирни била по-ниска, отколкото на другите съветски ЗАТО: градът не бил ограден с бодлива тел, документите се проверявали само на пътищата за достъп.

Благодарение на относителната достъпност е имало много случаи, когато близо до тайните обекти са се оказвали заблудил се гъбар или нелегален, влязъл в града за дефицитна стока. Ако не намерели зъл умисъл в действията на такива хора, то ги пускали.

Много жители на Мирни наричат съветския период приказка. «Море от играчки, красиви дрехи и обувки», – спомня си една жителка на града посещенията си в Детски свят. През съветско време на Мирни му се носела славата на «града на количките». Работа е там, че всяко лято пристигали тук абитуриенти от военните академии и за да получат добро място, бързо се женели и се обзавеждали с деца.

Мирни е със статутът на закрит град  и до днес.

Тарас Репин

Источник: Самые секретные города СССР

© Русская Семерка russian7.ru