„Изключително безстрашни бяха момичетата“

„Изключително безстрашни бяха момичетата“

Публикувано от:

46 Гвардейски Тамански полк за нощни бомбардировки е създаден от Марина Раскова, удивителна, силна жена, която от нищо не се бояла и успявала да преодолява всички прегради.  «Момичета, от никой и от нищо не се страхувайте…”

Младите — от 17 до 22 годишни момичета всявали ужас у противника.

Това е единственият напълно женски полк, състоящ се от 4 ескадрили от 80 летци-жени и максимум 45 самолета. Извършвали са до 300 полета на нощ, хвърляйки 200 кг авиабомби (60 тона на нощ) – общо 23 672 бойни полета, което е почти пет хиляди тона бомби. Атакували са основно предните позиции на врага, точността е била поразителна, полетът безшумен, неуловим за радарите. Немците презрително са ги наричали „нощните вещици“.

Ирина Ракоболская, професор в катедрата по космически лъчи на физическия факултет на МГУ, през 1942-1945 година е била началник щаб на полка „нощните вещици“, си спомня как са бомбардирали фашистите, освобождаването на Кавказ и Крим…

„…Лошо се отнасяха с нас…Отначало изпращаха младежи, за да ни обучават – ние много неща не знаехме…Те се отнасяха твърде презрително към нас. И ние заявихме – никой не ни е нужен, ние сами ще усвоим всичко…След половин година започнахме да воюваме по-добре от мъжете…

Ние отивахме да воюваме не за Сталин и не за партията, а за нашите хора, които гинеха в селата… Аз виждах наши момичета, изнасилвани от немците, виждах опожарени къщи..Помня, в Краснодар пристигнаха немци. Те вкарваха в линейките ранените и пленените , а след това затваряха вратите и пускаха газ. Хората се задушаваха. След това изхвърляха труповете в ров… Но след това аз видях и друго. Ние приближавахме Германия и там, в немските концентрационни лагери бяха наши воини. Освободиха ги. Излизаха момчетата в раирани дрехи. Тези, които са успели да оживеят в концлагерите ни се усмихваха, плакаха от радост, че са на свобода. А нашата власт директно ги изпращаше в лагери. Ние отначало не разбирахме, къде ги карат. Но скоро всичко узнахме. Как можехме да се отнасяме към тази власт, която убиваше своите хора?…Какви можех да имам илюзии?…“

 Фотографии от личния архив на Ирина Ракоболская:

upload-0001-pic4_zoom-1000x1000-13999 upload-002-pic4_zoom-1000x1000-53630  upload-0007-pic4_zoom-1000x1000-258 upload-0011-pic4_zoom-1000x1000-58048 upload-0014-pic4_zoom-1000x1000-56576 upload-0018-pic4_zoom-1000x1000-64572 upload-0025-pic4_zoom-1000x1000-8185 upload-0031-pic4_zoom-1000x1000-66783 upload-0041-pic4_zoom-1000x1000-14683 upload-0043-pic4_zoom-1000x1000-75938 upload-0060-pic4_zoom-1000x1000-9850 upload-0109-pic4_zoom-1000x1000-79514 upload-P1030942-pic4_zoom-1000x1000-71222  upload-P1030959-pic4_zoom-1000x1000-2021

Цялото: http://izvestia.ru/news/492478

http://mikle1.livejournal.com/1756783.html