Михаил Турецки: В нашия хор всеки е звезда

Михаил Турецки: В нашия хор всеки е звезда

Публикувано от:

Световноизвестният Хор на Турецки за първи път ще изнесе концерт в България на 30 октомври от 19.30 ч. в зала 1 на НДК. Той е съставен от десетима талантливи мъже с различни и богати гласове. Артформацията има почти 25-годишна история, а в репертоара й са стотици песни от различни жанрове – от опера и оперета до поп и рок. Главната фигура в този впечатляващ мъжки отбор е Михаил Турецки – шоумен, диригент, певец, основател и продуцент на популярния хор, както и на дамската вокална група “Сопрано 10”, Народен артист на Русия.  Мисията ни е да разказваме на зрителите за гениалната музика, която е сътворена по света, споделя създателят, художественият ръководител и продуцент на световноизвестната руска формация Михаил Турецки пред в. Дума

 

– До пристигането ви в България остават броени дни. Готова ли е програмата за концерта в София? Какъв спектакъл да очакваме?

– Това ще бъде ярко, колоритно шоу със специално създадени театрални костюми, оригинална сценография, художествено осветление, интерактивна видеоинсталация. Ще има авторска хореография, оркестър на живо, декори – истински естрадно-класически спектакъл. И, разбира се, напълно неочаквани музикални комбинации – “Реквием” на Верди, например, в съчетание с музика на “Рамщайн”; или, да речем, миксираме Утьосов с хита, обиколил всички дискотеки, “La camisa negra”. А също и Рики Мартин, Имре Калман… и много други неща. Няма смисъл за музиката да се разказва. По-добре елате и чуйте!

– Познавате ли български музиканти? Знаете ли, че имаме изключителни многогласни народни песни? Бихте ли включили нещо подобно в репертоара си – може би акапелно? Изобщо с какво преди всичко е свързана представата ви за България?

– В нашия репертоар имаме повече от 400 композиции. И част от специалните ни проекти са песни на казахски, ингушетски, иврит и т.н. Много обичаме да зарадваме зрителите в други страни с някоя тяхна любима национална песен. България има огромна музикална култура, достойна да бъде изучавана. Затова съм сигурен, че ще намерим вдъхновение в нея!

– Вашата уникална колекция от мъжки гласове е с общ диапазон от четири и половина октави. Как се събрахте? Всички ли имате музикално образование?

– Музикалното образование е едно от задължителните изисквания за работа в нашия състав. Съществуват, разбира се, самородни таланти като Марио Ланца, които не са учили музика, обаче са природно вокално надарени. Но те са изключение от правилото. Как може да оперирате, ако нямате като минимум поне знания по анатомия?! Така е и в музиката. Всички солисти на хора са отлични професионалисти. Заедно сме учили в института, заедно сме “кроили” модела на колектива, който днес пълни многохилядни зали. За нас това не е просто работа. Това е нашият живот, на който с удоволствие отдаваме много сили, време и надежди. И публиката го чувства, от години броят на почитателите ни постоянно се увеличава. Това е факт именно благодарение на нашата отдаденост, на енергията, която влагаме.

– Кой и как избира новите песни, които да включите в репертоара? Какво е водещото при неговото съставяне и попълване?

– Изхождайки от класическото образование, което сме завършили, взимаме всяко направление, което ни заинтересува. А те са много, тъй като имаме доста широк кръгозор. Разбираме от световна поп култура, от бродуейско шоу, оперета, водевил, мюзикъл. Разбираме и от фолклор, шансон, световна опера, съчетана със съвременните музикални тенденции. Също и от Чайковски, и руската школа на ХІХ век, и как трябва да бъдат поднесени, за да звучат свежо, интересно и съвременно. Затова почти тричасовата ни програма се гледа на един дъх.

– Впечатляващи са необичайните аранжименти на познати класики, които изпълнявате – те общо дело ли са, или определен човек се занимава с това?

– Към днешна дата съм събрал силна група от аранжори, инструменталисти, певци, специалисти по звука, постановчици и заедно обмисляме какво ще пеем. Последната дума има художественият ръководител. При избора се влияя от своите пристрастия, вкус и интуиция.

– Хорът изпълнява музика от Бах през “Куин” до “Рамщайн”… Има ли песни и мелодии, които навсякъде по света са най-френетично аплодирани?

– Съставяме програмата в зависимост от това къде изнасяме концерт – в Далечния изток, в Сибир, в Израел, в САЩ или в Беларус… Но езикът на музиката е универсален, затова може би класиката в наши обработки винаги предизвиква бурни емоции у хората, без разлика дали имат или нямат музикално образование и подготовка. Помагаме на всеки да намери своята песен в концерта и все още не е имало зрител, чиято душа да не откликне на една или друга композиция, която изпълняваме. Имаме охранители – хора, които присъстват на концертите ни, така да се каже, по задължение, това им е работата. По време на програмата дори и те започват да си припяват, а след концерта идват при нас със светнали очи и искат автографи. Мисля, че това е показателно!

– Кое е най-необичайното място, на което сте изнасяли спектакъл?

– Помня много красиви спектакли във Венеция, в Индия… Веднъж пяхме в Северно море, близо до Мурманск, на самолетоносача “Адмирал Кузнецов” – на палубата, от която излитат самолетите. Военнослужещите, матросите, старшините, командирският състав ни наобиколиха плътно отвсякъде. Изключиха всичко, което може да създава грохот и шум на кораба и започнаха да пеят заедно с нас. Затова ми е много трудно да отделя само една изява…

– Любопитни ли са ви съвременните популярни музикални жанрове и стилове? Как гледате например на това да включите в изпълненията си хип-хоп или бийт бокс?

– Поначало не допускам да се затваряме в еднообразие, което личи и по репертоарната политика на Хора на Турецки (усмихва се). Ние обичаме експериментите, както и най-различни музикални жанрове и стилове. Затова винаги активно работим над нови творби.

– Пели сте със звезди като Йосиф Кобзон (повече от 100 концерта на турне с него), Хулио Иглесиас, Глория Гейнър, Ема Шаплин… Как ви обогатява творчески сътрудничеството с други артисти?

– Йосиф Кобзон винаги е бил пример за нас и ни е научил на много неща по време на съвместната ни работа. Изобщо всяко ново сътрудничество винаги е интересен експеримент. Друг въпрос е, че от Йосиф Давидович, Хулио Иглесиас и Глория Гейнър има какво да се научи, те са истински авторитети в световната естрада. Колкото до Ема Шаплин – тя се оказа по-скоро пример за преувеличен пиар, защото в действителност нейното вокално майсторство не е на много високо равнище.

– Десетима мъже творят заедно нещо забележително. На пръв поглед съществува предпоставка за стремеж към лидерство… Как преодолявате тези естествени пориви в другите и всеки у себе си?

– Хорът на Турецки се състои от десет индивидуалности. Всеки един е звезда и всеки е солист, способен сам да задържи вниманието на публиката. Това са творчески личности, ярки, темпераментни. Но всички са се изграждали достатъчно дълго, не са изкуствено напомпани със самочувствие, а сами са постигнали всичко в нашия екип. Знаете, че когато на един млад човек изведнъж му се стовари голямо богатство на главата, психиката му не издържа и той губи чувството за реалност. Но при нас всеки съответства на положението си. Да, водим творчески дискусии, обаче липсват противоречия, защото има лидер. Хората ми вярват. Успях да утвърдя такъв модел на отношенията, при който не възниква конфликт на интереси. За да бъде запазена здравата атмосфера в екипа, трябва по подходящ начин да мотивираш, да заинтересуваш всеки артист, да се стремиш да предусещаш възможните конфликти и да ги предотвратяваш. Струва ми се, че съм успял в това отношение и този факт се потвърждава от една закономерност, с която мога да се гордея – повече от 20 години съм запазил състава практически непроменен.

– Михаил Борисович, истина ли е, че вашите колеги в хора ви наричат Цар? Защо ли?

– Отнасям се към това с ирония. Изобщо във всяка работа е необходимо да имаш чувство за хумор и умение да се самоиронизираш, иначе лесно може да се превърнеш в паметник на самия себе си. Говорят ми много хубави неща. Наричат ме маестро, някои се обръщат към мен с Михаил Борисович… А помежду си разправят: “Царят реши…”, “Царят каза…” Останалите членове на хора също си имат прякори, но не толкова величествени: Туля (Баретата), Кузя (Скакалеца), Кабан (Глигана), Зверь (Звяра) – (смее се).

– През 2012 г. излезе книгата на Михаил Марголис “Крепкий Турок. Цена успеха Хора Турецкого”. Каква е всъщност цената на успеха?

– Успехът не е вещ, която може да бъде оценена. Когато всичко започваше, не мислехме за покоряването на света, а за това как да разкажем на хората за гениалната музика. Как в достъпна форма да поднесем на публиката цялата красота и емоционален заряд на знаменитите произведения, които трябва да бъдат чути. Това е, което преди всичко ни движеше дори в най-сложните времена. Затова днес на концертите ни цялата зала пее с нас, очите на зрителите грейват, изчезват намръщените физиономии и накрая всички си тръгват щастливи. А това е безценно!

– Какво подготвяте за 25-годишнината на ансамбъла през 2015 г.? Нов албум, турне, филм, книга…?

– Вече сериозно обмисляме грандиозно турне из Русия, ОНД, Европа с мащабни културно-образователни развлекателни инициативи: на централните площади, в дворците на спорта и т.н. да направим празници на песента. Имаме значителен опит в това отношение: например тази година в спортния комплекс “Олимпийски” в Москва (една от най-големите зали в столицата) дойдоха да ни гледат 19 хиляди души. Енергията беше изключителна, всичко буквално беше разтърсено от песни, танци и емоции! Но няма да издаваме тайните докрай. Нека повечето неща останат изненада!