Михаил Кифалов – радетел и дарител за развитието на българската просвета и култура през Възраждането

Михаил Кифалов – радетел и дарител за развитието на българската просвета и култура през Възраждането

Публикувано от:

Неговото име е записано в Златната книга на дарителите за народна просвета.

Роден е през 1783 г. в Тетевен. Първоначалното си образование получава в килийното училище на тетевенския манастир “Свети Илия”. След опожаряването на града от кърджалиите през 1801 г. неговото семейство се преселва в Букурещ, където Кифалов продължава образованието си. Със съдействието на главния съветник на руското генерално консулство във Влашко  Евстати Симеонович, Михаил Кифалов следва филология в Русия и приема руско поданство. След завършването си е назначен за губернски секретар. Неговите способности са оценени високо и по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. той е привлечен за преводач в щаба на руската армия.

След войната работи като секретар на генерал Павел Киселов, който ръководи административното управление на Влашко и Молдова (1828-1834). В този период Кифалов взема дейно участие в просветната дейност на българската емиграция. Подкрепя активно идеята за обновяване на българско “Патриотично общество” (1830 г.), което работи за развитието на българското просветно и освободително движение. По-късно то прераства в “Българска добродетелна дружина”. След оттеглянето на руската администрация работи като държавен чиновник в Букурещ. Той става един от видните представители на българската общност в града, инициатор на много начинания на българската емиграция във Влашко. Създава фондация за построяване и издръжка на централната болница и централното училище във Велико Търново, като завещава цялото си състояние и ангажира българската община в Букурещ и румънските власти да отпуснат значителни суми от този фонд и да правят отчет за изразходваните средства. Михаил Кифалов има солидно образование и култура, владее руски, румънски, гръцки, френски, сърбохърватски и турски. Неговото книжовно дело е свързано предимно с преводни книги. Смело може да се твърди, че с книжовната си дейност Михаил Кифалов ускорява значително развитието на нашата възрожденска литература. Превежда главно от руски, гръцки и турски на румънски, от руски на български и от български на гръцки. Първата му книга е преводът на Гюлханския хатишериф, издаден на 22 октомври 1839 г. Най-важното му дело е преводът на книгата на Юрий Венелин “Заради возрождение новой болгарской словесности или науки”. Преводът обхваща около 104 страници, а бележките и добавките на преводача заемат 85 страници, където между другото са публикувани стихотворения от български автори и български народни песни. Михаил Кифалов заема достойно място в историята на румънската литература с преведените на румънски език книги: “Инструкция против холерата” (1842), “Нова инструкция против холерата” (1847), “Колекция от мирни договори, сключени между Високата порта и Руския двор…” (1850). Заедно с В. Ненов и някои възрожденци работи за създаването на самостоятелно българско княжество в Добруджа. От тази идея те успяват да реализират само намерението си за основаване на общонародна каса за материално подпомагане на родолюбиви инициативи и изпаднали в беда българи емигранти в Румъния. През 1848 г. Кифалов посещава родния си град Тетевен и дава идея да се построи градско училище. За тази цел организира събирането на доброволни помощи от тетевенци, а той поел грижата да събере такива от тетевенци, живеещи в Румъния. В резултат на тази дейност през 1853 г. се изгражда мъжко класно училище, за което Михаил Кифалов обещава пълната си подкрепа. През 1860 г. е второто установено идване на изтъкнатия дарител и просветител в Тетевен. Той моли братовчед си Лазар Кифалов да де съгласи да отиде свещеник в Търново, където иска да осъществи основната си голяма мечта – построяване на училище и болница, и да повери на сигурен човек своите предпочитания. По различни причини Лазар Кифалов не заминава за Търново. По време на своето гостуване в Тетевен Михаил Кифалов, под влиянието на призивите на Юрий Венелин, повдига въпроса за създаване на благодетелна ученолюбива дружинка, която да подпомага издаването на български книги и събирането на български народни песни и умотворения. Известно е завещанието на Михаил Кифалов. То е публикувано в “Цариграски вестник”, на който той е бил дълги години дописник. Според това завещание, Михаил Кифалов предава на руското генерално консулство в Букурещ, два дюкяна и две къщи, от годишните приходи на които да се образува фонд както следва: седем дяла от дохода да се използват за построяване на Търновската болница “Св. Козма и Дамян”, два дяла да бъдат предназначени за нуждите на Търновското общо училище и един дял за Тетевенското училище. През 1859 г. Кифалов изпраща на тетевенското читалище 24 книги за “да се четат от всички науколюбители”. Заедно с други емигранти той подема инициативата за създаване на общонародна каса за подпомагане на своите сънародни и изпаднали в беда. Видният възрожденски деец, книжовник и дарител умира на 7 януари 1868 г. в Букурещ.

Библиография:

  1. Тянка Минчева, „Град Велико Търново и околностите му в историческата ни памет“, ред. проф. д-р Петко Ст. Петков, изд. „Основа“ ООД, Киев, 2013.

 

Гари Делчев Делчев

“Младежка историческа общност”