Мариана Петрова: Не съветвам политиците да пипат мораториума за шистов газ

Мариана Петрова: Не съветвам политиците да пипат мораториума за шистов газ

Публикувано от:

В България има наложен мораториум, но той не може да ни направи достатъчно спокойни, заради непрекъснатите опити на лобисти той да отпадне.

Заглавието на новата ми книга “Шистовият газ – изборът е него или нас” е един от лозунгите в нашата кампания в периода 2011 – 2013 г. Целта ми единствено бе повече хора да узнаят истината за вредите от него, тъй като все още нашите журналисти са в дълг към обществото по тази остра тема. Всеки ден в световната преса излизат множество данни за местата, където се добива шистов газ, основно – в родината на фракинга, САЩ. Но много от шокиращите факти не стигат масово до българите.

През 2004 година Дик Чейни, вицепрезидентът при управлението на Джордж Буш /2001-2009/, направи така, че извади технологията на добив фракинг и всички дейности около него от редица закони и на практика ги декриминализира. На това се дължи и фактът, че дълго време по темата имаше тишина и ни обясняваха как липсват доказателства за вредата от фракинга. Впоследствие при инцидентите и опитите на хората да защитят правата си по съдебен ред, се сключваха извънсъдебни споразумения с клаузи за конфиденциалност. Дълго време всичко беше скрито от публичност, но вече имаме излезли присъди срещу компании и отделни личности, отговорни за замърсявания на водата. Джордж Фокс беше осмиван, а неговият филм “Газленд” беше наричан фалшификат, но постепенно всички изнесени от него данни и факти се доказват.

В България има наложен мораториум, но той не може да ни направи достатъчно спокойни, заради непрекъснатите опити на лобисти той да отпадне. Заради този натиск написах книгата. Един наш политик вече обеща, че когато дойде на власт, в което той не се съмнявал, ще започне да раздава лицензи за проучвания и добив на нефт и газ, от което биха могли да се възползват и т.нар. “шистови акули”. Всички са чували това изказване на Бойко Борисов по време на неговото посещение в САЩ през юни тази година. Макар ГЕРБ да е една от партиите, които помогнаха за въвеждането на мораториума, заради техните контакти с Реформаторския блок и най-вече липсата на последователност у Борисов по отношение на редица други въпроси, не можем да бъдем сигурни каква позиция биха заели те в бъдеще.

Книгата ми, описваща тъмната страна на добива на шистов газ, стана още по-актуална покрай протестите, които избухнаха по повод решението на Министерството и околната среда и водите, с което се прави съгласуване между програми на американската компания “Парк Плейс Енерджи” за проучването за нефт и газ в Добруджа. Нашите опасения са, че в България не разполагаме със специалисти в сферата на неконвенционалните методи за добив на нефт и газ. Поради тази причина не бихме могли да бъдем сигурни как се спазват условията по договорите, тъй като липсват нужните регулации върху процеса. Проблемът е в това, че са раздадени много подобни лицензи – Добруджа е разграфена на блокове, които са дадени на различни компании. Преди се говореше за шистов газ, а след въвеждането на мораториума компаниите започнаха да цитират други, неясни методи за добив на нефт и газ.

Фракингът е доказано вреден в САЩ. В книгата си описвам последни данни за замърсявания и научни изследвания, които доказват вредата от този метод за човешкото здраве и околната среда. Няма етап от прилагането на фракинга, който да не е вреден. Този метод замърсява водата и въздуха и е вреден не само с химикалите, които се използват. Необходими са и огромни количества вода. В момента в районите, в които се прилага, са засегнати от небивала суша – от 100 години насам не е имало такава суша в Калифорния. В САЩ от един щат в друг се разнасят радиоактивни отпадъци почти по начина, по който по време на управлението на Бойко Борисов се разнасяха балите с боклук. Тези радиоактивни отпадъци не се приемат в определени сметища заради нивото на радиоактивност и се разнасят до Пенсилвания, Мичиган, Охайо и други щати. Има и такива, в които съществува мораториум върху фракинга и в резултат на тези забрани не се извършва, но пък се складират при тях отпадъци от съседните щати. В Мичиган това вече води до опасност от замърсяване на големите американски езера.

Не може да бъдем сигурни в позициите, които заема която и да е политическа сила в България, с изключение на една-единствена. Вече се убедихме, че бившият министър на икономиката Драгомир Стойнев, от БСП, е подписал договор с “Парк Плейс Енерджи” за проучване в Добруджа . Сега правителството на Близнашки придвижва по-нататък процедурите по този договор. Реформаторският блок винаги е бил ” за” добива на шистов газ.

В едно интервю преди време на изпълнителният директор на “Парк Плейс Енерджи” открито говори за добив на шистов газ в България. Но след въвеждането на мораториума започват да се използват други термини – примерно, добив на метан от въглища, което също на един етап предполага използването на фракинг и не е безвреден за житницата ни в Добруджа. А за водоносния хоризонт има огромна опасност от замърсяване.

Големите компании обикновено решават, че трябва да проучват в най-плодородните райони на една страна. Примерът е с Украйна, с Индия, не само у нас.

Нямам доказателства, че някой плаща на дежурните защитници по ТВ студията на шистовия газ в България. Но е учудващо как с изумителна активност застават зад една доказано вредна за човешкото здраве технология. Рекламираха се и несъществуващи методи в медиите за една нова технология – т.нар. химера. Застъпниците са едни и същи. И е странно как така стана, че повечето от тях бяха обявени от Комисията по досиетата за сътрудници на бившата ДС. Това са Илиян Василев, с псевдоним Сашо, Васил Балтов, Иван Хиновски, Владимир Каролев, Иво Инджев. Всички те са сътрудничели на ДС и изведнъж се оказаха с интереси в енергийната сфера. На протестите вече ги наричаме “шистоваци” .

Дали имаме сили да се справим със скъпия ПР на защитниците на шистовия газ и неговите производни? Както и да ни наричат, лумпени или платени агенти на “Газпром”, ние сме водени от чисти намерения. И съвсем не работим срещу енергийната независимост на страната, за нас това също е проблем, който търси решението си. Но категорично не чрез добива на шистов газ или използването на вредни за околната среда и здравето на хората методи.

Българското общество има потенциала да запази земята си и българинът неведнъж е доказвал това. Никога не съм губила вярата си в народа ни. Всички бяхме свидетели на масовите протести през 2011-2012 г., които доведоха до налагането на мораториума в България. Не съветвам политиците да изпробват този рефлекс на българина, когато види земята си заплашена и излиза в нейна защита. /БГНЕС

Мариана Петрова, активист на гражданското движение срещу добива на шистов газ и технологията фракинг в България. Автор на книгата “Шистовият газ – изборът е него или нас”.