Македония – новото поле на битката между САЩ и Русия

Македония – новото поле на битката между САЩ и Русия

Публикувано от:

Стратегията на Щатите за спиране на Русия и опитите за намаляване на енергийното й доминиране са съвършено прозрачни, както и западната подкрепа на народните движения, пише Блумбърг, цитиран от inews.bg.

Македония е бедна, без излаз на море, страна с население от около два милиона души. За Кремъл тя стана новият фронт за идеологическа борба, тъй като Съединените Щати подготвят там смяна на режима с цел да противодействат на руското влияние. Както често става в такива случаи – тази гледна точка е вярна в такава степен, в каквато руските интереси съвпадат с интересите на корумпираното авторитарно правителство, пише Блумбърг.

Агенцията цитира изказване на руския министър на външните работи Сергей Лавров от миналата седмица: “Не мога да кажа със сигурност, но обективно се получава така, че събитията в Македония се развиват на фона на отказа на правителството на тази страна да се присъедини към политиката на санкциите срещу Русия и активната подкрепа, която проявява Скопие по отношение на плановете за строителството на газопровода “Турски поток”, против което се обявяват много от Брюксел и отвъд океана. Не може да се отърсим от усещането, че между тези събития има някаква връзка”.

Причината за такова предположение и сарказмът на Лавров са напълно разбираеми. В Кремъл не биха могли да не възникнат подозрения по повод началото на политическата криза в Македония. През декември президентът Владимир Путин обяви, че Русия се отказва от плановете си за строителството на газопровода “Южен поток”, който трябваше да заобиколи Украйна и да стигне до Европейския съюз през България- Европейският съюз оказа мощен натиск върху София, за да прекрати проекта. Поддържащото този проект българско правителство, което впрочем предостави възможност на един от приятелите милиардери на Путин да участва в газопровода, беше сменено при предсрочни избори и Русия загуби входната точка, сочи в анализа си агенцията.

От Блумбърг припомнят, че това не спря Путин и той сключи споразумение с президента Реджеп Тайп Ердоган за строителство на газопровода през Турция, надявайки се да го продължи по-нататък през Балканите. Кандидатката за членство в ЕС – Сърбия размишлява мъчително за този проект. За да изгради газопровода до Сърбия, без да минава при това през българска територия, Русия трябва да го насочи през Гърция (на която Русия предлага помощ) и Македония. Съединените щати настояват за това Гърция да подкрепи конкуриращ газопроводен проект, по който се планира газа да се доставя не от Русия, а от Азербайджан.

Що се касае до Македония, то два месеца преди обявяването на плановете за строителството на “Турски поток” лидерът на опозицията Зоран Заев започна да публикува секретни записи на разговорите на премиера на страната. Заев каза, че тези записи на премиера Никола Груевски са направени в рамките на голямо разследване и той просто ги е получил. Откровените, твърде груби разговори касаят много въпроси – от прилагането на сила против политическите опоненти и измама на изборите до покупката на “Мерцедес” за Груевски под прикритие на министерството на вътрешните работи (на записите се чува как излезлият в оставка след публикациите министър на вътрешните работи говори за масажор на задните седалки на автомобила, разговаряйки за това с шефа на разузнаването, който също подаде оставка).

На Македония това не се хареса и дори албанското малцинство в страната, което никога не е имало нищо общо с македонската опозиция, излезе на митинг в столицата на страната, Скопие. Хиляди протестиращи се събраха в центъра на града, който Груевски неотдавна разкраси с безвкусни здания в стила на неокласицизма и статуи, изразходвайки за това такива пари, които едва ли са по джоба на тази мъничка страна. В понеделник премиерът, който е начело на Македония почти 10 години си направи собствен контрамитинг. Той нарече прихванатите разговори “важен урок” и осъди Зуев, казвайки, че той е чуждестранна марионетка и “автор на сценария”, а също така призова привържениците си “да си представят премиер, подчинен на чуждите служби”.

За отбора на Путин това е позната ситуация. Събитията се развиват в същата посока, както и в Украйна през 2013 и 2014 години, когато корумпираният режим на Виктор Янукович беше свален в хода на народно въстание. Кремъл смята, че САЩ са инициирали също така и революцията в Грузия през 2003 г., в Украйна през 2005 г. и в Молдова през 2009 г., а също така са осъществили редица не по-малко успешни опити за събаряне на промосковските режими в бившите съветски републики. Вълни от смяна на режимите, такива като “арабска пролет”, също попадат под путинското определение за организирани от САЩ революции. Любопитното е, че описвайки тези революции, той използва същата дума, която употреби и Груевски, говорейки за обвиняващите записи: “урок”, за Русия, който й показва какво да избягва.

Много обикновени руснаци също не вярват в тази теория на заговори, въпреки че в това има някаква повърхностна истина. САЩ и европейските й съюзници действително искат да ограничат руското влияние, още повече след като Русия анексира Крим. Те са обезпокоени също така от склонността на Путин да превръща доставките на природен газ в оръжие за натиск, защото той повишава цените за тези страни, които са против него и ги понижава за съюзниците си. Стратегията за спиране на Русия и опитите за намаляване на енергийното й доминиране са съвършено прозрачни, както и западната подкрепа на народните движения.

Но проблемът на тази конспиративна теория е в това, че когато нация сваля свой лидер, както това направиха украинците през миналата година, то тя го прави заради това, че на народа му е омръзнала набиващата се в очите корупция, подкупването на изборите и ограничаването на свободата на средствата за за масова информация. В Европа например, като държави с добре функциониращи политически системи, с по-голяма степен на справедливост и с демократичното участие на масите надделяват страните, които не влизат в ЕС. Хората там не разбират защо техните страни трябва да са по-лоши.

Русия увеличи броя на посолството си в Скопие и започва да се ослушва за твърдението на Груевски за чуждестранни агенти. Но Москва няма да може да защити гнилият режим, който е загубил доверието на македонците. А публикуваните записи са основателна причина за недоверие на местното население към правителството.

Но и Запада има навик да прекратява подкрепата си за реформаторите скоро след смяната на режима. В резултат страните отново започват да използват корупцията. Това се случи в Украйна след 2005 г., а през последните години и в Грузия. Македония, на чийто стремеж да влезе в ЕС пречи Гърция, заради стари спорове между двете страни, заслужава по-ясни гаранции за прием в ЕС, ако се отърве от Груевски, утвърди демокрацията и въведе ред във властта. Ако това попречи на путниските планове за прокарване на газопровода, то Русия все пак ще може да доставя газ за Европа през Турция, дори ако не притежава право на собственост върху тръбопроводната инфраструктура, обощава Блумбърг.