Лилия Сокуренко, заслужил художник на Русия: Солженицин ми позволи да го рисувам

Една енциклопедична личност – Лилия Прохоровна Сокуренко, заслужил художник на Русия, поетеса, виртуоз и на клавишите, и на словото, дойде неотдавна в Кърджали. Доведе я приятен повод. Тя получи национална награда за детска литература „Петя Караколева”. Дружбата между преселилата се без време в отвъдното поетеса и художничката продължила над три десетилетия. В началото връзката е била само с писма. През 1981 г. Петя е изпратена на лечение в Москва, където се среща с наследничката на Репин, която я рисува от натура. Портретът е известен като „Петя и Гарвана” и е подарен от авторката на Кърджали.1483534491-37-liliya-3

Коя е достолепната дама с прошарени коси, прелетяла хиляди километри, за да уважи един мил спомен?! Лидия е завършила живопис в Московския държавен институт „Суриков”. Нейни портрети, пейзажи и натюрморти има в галерии в Русия, Австрия, САЩ, Германия, Холандия…

Майка й е немкиня. През 1937 г. арестуват баща й, сиреч дядото на Лилия, и други нейни роднини, общо 23-ма души. „Мама в ранна възраст преминава през затвора, трудовите и сталинските лагери. Там, в тюрмата, се запознава с баща ми. Той също е художник, но до началото на войната не успява да завърши Одеското художествено училище. Преди последния курс заминава на фронта. При Сталинград е арестуван, осъден е на 10 години. Едва през 1965 г. е реабилитиран”, разказва за детството си майсторката на четката.

„Беше 2000-ата. Присъствах на откриването на една художествена изложба – продължава тя. – А там беше и Наталия Солженицина, съпруга на писателя. Колеги ме убедиха да й подаря албум с репродукции на мои картини. Тя го взе, поразгледа го, после се втренчи в мен и отсече: „Приличате ми на истински художник!” . След седмица телефонът звъни: Аз съм Солженицин!” Нещо ме стисна за гърлото, дъхът ми спря. Той изказа възхищението си от работите ми, които бе видял. Поговорихме си и за баща ми. Попитах го плахо дали иска да ми позира. Отговори, че следващите му две години са заети до минута. След известно време г-жа Солженицина ми се обади да каже, че съпругът й не позволявал на никого да го рисува, но на мен разрешава. И аз отидох! Още същата вечер руските телевизионни канали показаха как работя. Господи!!!”

Творец от болничната стая 

Петя Караколева е родена на 28 май 1944 г. в Хасково. Завършила е английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като преподавател и преводач и по-късно в Детска редакция на радио София. Едва 35-годишна е пенсионирана по болест и до края на живота си пише своите книги предимно в болничните стаи. Преживява над 100 адисонови и диабетни коми. В Радио София Караколева създава над 500 авторски предавания, редица детски сериали. Умира на 26 декември 1997 г. в София. Днес създадената в Кърджали Национална награда за детска литература носи нейното име.

От ГУЛаг до световната слава

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск, Русия. Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в редиците на Червената армия. Стига до чин капитан. Арестуван е на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой съученик. Затворен е за осем години. Без съд, по чл. 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка – затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелектуалци. Описва преживяванията си в романа „В първия кръг”. Прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович” и „Архипелагът ГУЛаг”.

През 1952 г. заболява от рак, от който се излекува като по чудо в болницата в Ташкент. Престоя си там отразява в повестта „Раково отделение”. Реабилитиран е през 1956 г. Заселва се в Рязан, става преподавател по математика и физика. И същевременно работи над книгите си.
След 1966 г. за дълго спират да го публикуват. Книгите му се издават нелегално. През 1970 г., когато получава Нобелова награда, Солженицин е лишен от съветско гражданство и депортиран в тогавашната ГФР и после в САЩ. През 1990 г. писателят се завръща в Русия.

Умира на 3 август 2008 г. в Москва.

Автор: Георги АНДОНОВ, Кърджали