Левада център: Може да се смята, че декомунизацията в Русия е приключила

Руските социолози имат традиция – всяка година по случай рождения ден на основателя на СССР Владимир Ленин да се провежда допитване относно погребението му, пише Взгляд, цитиран от ИА Фокус
Тази година няма изненади. Повечето руски граждани, както и преди, са на мнение, че мумията на Ленин трябва да се погребе. Според „Левада център“ 32% смятат, че вождът на Октомврийската революция трябва да се погребе край стените на Кремъл, а 26% на Волковското гробище в Санкт Петербург. Предложението дали той да бъде погребан в Уляновск, където той е бил роден на 22 април 1870 г., когато градът се е наричал Симбирск, не се е разглеждало в допитването.
Освен съдбата на тленните му останки, жителите на Русия са дали мнение и за самия покойник и завета му. 26% смятат, че паметта за него ще остане, но вече никой няма да поеме по пътя му. 23% са на мнение, че той е извел страната на пътя на прогреса и справедливостта, 21% са на мнение, че идеите му са били изкривени от тези, които са дошли след него на власт. 19% са уверени, че „Ленин, опирайки се на най-добри мисли и надежди, да изведе народа към светло бъдеще“. 15% смятат, че той е повел страната по лъжлив път, довел до нещастия и беди, а 11%, че той е грешал в очакванията си относно революцията и комунизма.
Но ръста на положителните оценки на ролята на вожда на революцията не се съпровожда с ръст на гласуващите за КПРФ – партията, обявила се за негов идеологически наследник. Това, че повечето руски граждани са против демонтирането на паметника му, свидетелства, че Ленин се превръща в абстрактен символ за тях.
Руското общество вече не е идеологизирано. Ако утре се реши тялото на Ленин да бъде погребано и го отправят или към Волковското гробище или в Уляновск, ще е трудно да се представи, че някой ще протестира, освен няколко десетки „твърдокаменни комунисти“. Гражданите на Русия се интересуват от други въпроси – икономиката, здравеопазването, образованието. В последно време и от външна политика.
Може да се констатира, че в Русия, за разлика от Украйна, декомунизацията се е осъществила, но без гръмки заявления, глупави забрани и варварско унищожение на културни ценности. В много отношения Украйна остава съветска страна – единомислие, цензура, преследване на инакомислещите, държавна пропаганда и т.н.