Лавров: САЩ нанесоха силен удар по сигурността в света

Лавров: САЩ нанесоха силен удар по сигурността в света

Публикувано от:

В словото си пред Общото събрание на ООН Сергей Лавров посочи причините за кризата в Украйна

Днес все по-отчетливо се очертава противоречието между необходимостта от колективни партньорски действия за изработване на адекватни отговори на общите за всички предизвикателства и стремежа на редица държави към доминиране и възраждане на архаичното блоково мислене, основано на казармена дисциплина и на вредната логика „свой-чужд”.

Западният алианс начело със САЩ, който се застъпва за демокрацията, върховенството на закона и правата на човека в отделните страни, на международната арена действа от противоположни позиции, отхвърляйки закрепения в Устава на ООН демократичен принцип за суверенното равенство на държавите и опитвайки се да решава от името на всички кое е добро и кое — зло. Вашингтон открито декларира като свое правото да използва в свой интерес военна сила, където поиска. Военната намеса стана норма, въпреки че всички силови операции, предприемани от САЩ през последните години, завършваха плачевно.

По стабилността на международната система бяха нанесени изключително силни удари: натовските бомбардировки над Югославия, нахлуването в Ирак, нападението срещу Либия, провалът в Афганистан. Само благодарение на интензивните дипломатически усилия бе предотвратена агресията срещу Сирия през 2013 г. Неволно възниква усещането, че цел на различните „цветни революции” и други проекти за смяна на неугодните режими е провокирането на хаос и нестабилност.

Днес жертва на тази политика е Украйна. Ситуацията там разкри действащите дълбоки и системни пороци на евроатлантическата архитектура. Западът пое курс към „вертикално структуриране на човечеството” по свои не винаги безобидни стандарти. Като провъзгласиха победата си в студената война и настъпването на т.нар. „край на историята”, САЩ и ЕС си поставиха за цел разширяването на подконтролното им геополитическо пространство, без да се съобразяват със законните интереси на всички европейски народи. Западните партньори не пожелаха да вникнат в нашите многократни предупреждения за недопустимостта на нарушаване принципите на Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки, периодично се отклоняваха от сериозна съвместна работа по създаване на единно пространство на равна и неделима сигурност и сътрудничество от Атлантика до Тихия океан. Отхвърлено бе руското предложение за разработване на Договор за европейска сигурност. На нас директно ни бе заявено, че юридически задължителни гаранции за сигурност могат да имат само членовете на Северноатлантическия алианс, който през това време продължаваше да се придвижва на изток, независимо от дадените по-рано обещания за обратното. Мигновеният преход на НАТО към враждебна риторика, към прекъсване сътрудничеството с Русия, дори в ущърб на Запада, към ново разрастване на военната инфраструктура край руските граници разкри неспособността на алианса да промени своя генетичен код, заложен в епохата на студената война.

САЩ и ЕС подкрепиха държавния преврат в Украйна, започнаха безогледно да оправдават всички действия на самопровъзгласилата се киевска власт, поела курс към силова разправа с онази част от украинския народ, която отхвърля опитите антиконституционният ред да бъде натрапен на цялата страна, която иска да отстои правото си на роден език, култура и история. Именно настъплението срещу тези права принуди населението на Крим да вземе съдбата си в собствени ръце и да направи избор в полза на самоопределението. Това бе абсолютно свободен избор, каквото и да измислят онези, които носят главната вина за вътрешния конфликт в Украйна.

Опитите да се изопачи истината, да се прикрият фактите зад голословни обвинения бяха предприемани на всички етапи на украинската криза. Нищо не се прави за установяване и наказване на виновните за кървавите февруарски събития на Майдана, за масовите убийства в Одеса, Мариупол и други райони на Украйна. Съзнателно се подценяват размерите на жестоката хуманитарна катастрофа, предизвикана от действията на украинските военни в Югоизтока на страната. Тези дни изплуваха нови ужасяващи факти, когато бяха разкрити масови гробове край Донецк. Въпреки приетата резолюция 2166 на Съвета за сигурност на ООН извършването на внимателно и независимо разследване на катастрофата на малайзийския самолет над украинска територия се протака. Виновните за всички тези престъпления трябва да бъдат установени и предадени на правосъдието. Иначе ще бъде трудно да се надяваме на национално помирение в Украйна.

Русия искрено е заинтересована във възстановяването на мира в съседната страна и това трябва добре да се разбира от всеки, който поне малко е запознат с историята на дълбоките братски връзки между нашите два народа. Пътят към политическото регулиране е известен: още през април т.г. Киев пое задължението, фиксирано в Женевската декларация, подписана от Русия, Украйна, САЩ и ЕС: незабавно да започне широк общонационален диалог с участието на всички региони и политически сили в Украйна за осъществяването на конституционна реформа. Изпълнението на това задължение би позволило на всички украинци да се договорят как да живеят в съответствие със своите традиции и култура, би позволило на Украйна да се върне към органичната за нея роля на свързващо звено между различните части на европейското пространство, което безусловно предполага запазване и уважение от всички на нейния извънблоков и неутрален статут. Убедени сме, че при наличието на добра воля, при отказ от подкрепата за „партията на войната” в Киев, опитваща се да блъсне украинския народ в бездната на националната катастрофа, изходът от кризата е постижим.

Пътят към нейното преодоляване бе открит със споразумението за прекратяване на огъня в югоизточната част на Украйна на базата на инициативите на президентите Порошенко и Путин. С участието на представители на Киев, Донецк, Луганск, ОССЕ и Русия сега се съгласуват практическите стъпки за последователна реализация на споразумението, включително раздалечаването на воюващите страни, изтеглянето на тежките оръжия на украинските военни и на опълченците, организиране на мониторинг от страна на ОССЕ. Русия е готова и занапред активно да помага за напредъка на политическото регулиране, както в рамките на изигралия добра роля мински процес, така и в други формати. Трябва обаче да е пределно ясно, че ние правим това заради мира, спокойствието и благополучието на украинския народ, а не заради нечии амбиции. Абсолютно безперспективни са опитите да се оказва натиск върху Русия, да бъде заставяна тя да се откаже от своите ценности, от истината и справедливостта.

Ще си позволя завръщане в не толкова далечната история. Като условие за установяване на дипломатически отношения със Съветския съюз през 1933 г. правителството на САЩ поиска от Москва гаранции за невмешателство във вътрешните работи на САЩ и да не извършва каквито и да било действия с цел промяна на политическия и социалния строй в Америка. Тогава във Вашингтон се опасяваха от революционния вирус и такива гаранции залегнаха в отношенията между Америка и Съветския съюз на взаимна основа. Навярно има смисъл да се върнем към тази тема и да възобновим тогавашното изискване на американското правителство в универсален мащаб. Защо да не приемем декларация на Общото събрание за недопустимостта на намесата във вътрешните работи на суверенни държави, за непризнаването на държавните преврати като метод за смяна на властта? Време е от международното общуване напълно да бъдат изключени опитите за незаконен натиск на едни държави върху други. Безсмислието и контрапродуктивността на едностранните санкции са очевидни особено с примера на американската блокада на Куба.

Политиката на ултиматуми, философията на превъзходство и доминиране не отговаря на потребностите на XXI век, влизат в противоречие с обективните процеси на формиране полицентрично, демократично устройство на света.

Русия предлага позитивен и обединителен дневен ред. Ние винаги сме били и ще бъдем готови да обсъждаме и най-сложните въпроси, колкото и неразрешими да изглеждат те отначало. Готови сме да търсим компромиси и баланс на интересите, да правим разумни отстъпки, но само ако разговорът е честен, уважителен и равноправен.

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg