К. Малофеев: В Русия е възможно всичко

К. Малофеев: В Русия е възможно всичко

Публикувано от:

В интервю за „Газета.Ru” милиардерът и филантроп Константин Малофеев, на когото приписват участие в присъединяването на Крим и когото обвиняват в подкрепа на въстанието в Донбас, разказва за това, каква според него трябва да стане Русия.

Константин Малофеев предлага да започнем интервюто непременно с думите „Христос Воскресе!”. Докато дояждаме вече отпреди седмица, но все още достатъчно вкусния козунак, Малофеев с ентусиазъм показва на таблета си снимки от официалното откриване в Централното телеграфно студио „Царьград ТВ”, на новия телевизионен канал, за създаването на който той е вложил десетки милиони долари. Едновременно с това разбираме и за купуването на друга медия – популярна гръцка телевизия. Малофеев настоява, че разглежда тези проекти по-скоро като „културни”. Своята задача той вижда мащабно: утвърждаването в Русия и Европа на „традиционните ценности”, както и укрепването на съюза на Москва с „православните страни” – Гърция, България, Сърбия. Наистина, за собствената си роля на посредник Малофеев разказва неохотно. Например, отказва да отговори на въпроса, срещал ли се е с пристигналия в Москва гръцки министър на отбраната Панос Каменос, който според слуховете е негов приятел. Според други слухове, именно Малофеев се е занимавал с подготовката на събитията в Крим на „обществено” ниво. Негови сътрудници били героите от „донбаското въстание” Стрелков и Бородай. И макар самият Малофеев да нарича всичко това „политическа митология”, той бе един от първите, когото Евросъюзът и САЩ внесоха в санкционния списък, а в Украйна срещу него е образувано наказателно дело.
Благотворител – в широкия смисъл на думата

– Константин Валериевич, през последната година вие се превърнахте в една от най-споменаваните личности в медиите. При това, за вас пишат предимно с някакъв заговорнически наклон. И Крим сте присъединили вие, и правителството в Гърция сте сменили, и санкции срещу вас е въвел Западът… Общо взето, един вид граф Монте Кристо на нашето време. При това вие не сте политик, не сте олигарх…
– И слава Богу!

– Та откъде е тази популярност?
– Хората няма за какво да пишат.

– Не бих казал. Значи, има нещо, което не се вписва в конвенционалните рамки… И така, кой е Константин Малофеев?
– Аз съм благотворител. В широкия смисъл на думата.

– ?
– Занимавайки се с благотворителност, в някакъв момент разбрах, че лобирането на правилните закони, променящи моралния климат в обществото, ще доведе до много по-голям ефект, ако приложиш тези усилия, да кажем, за това, да обиколиш стотици детски домове.

– А хората, които казват „просто промени света около себе си и всичко ще се промени към по-добро”, не са ли прави?
– Те са абсолютно прави в случай, че това е единственото, което могат. Но ако говорим за влиятелните хора, то не е достатъчно просто да пожертваш един милион долара. Нивото на връзки на тези хора позволява много по-бързо да се променя света в този случай, ако те бяха загубили време и душевни усилия, а не пари.

– И как работи вашата благотворителна фондация „Св. Василий Велики”?
– Ние създаваме мрежа както от формални, така и от неформални връзки. Аз съм например, член на Патриаршеската комисия по семейните дела. Ние участваме в работни групи на комитета на Държавната дума по семейните дела. Това е лобиране на законите по защита на морала и защита на децата от вредна информация. Що се отнася до нашата международна дейност, то тук ние винаги сме във връзка с профилните ведомства и международния комитет на Държавната дума, с официалните дипломати. Ако доставяме хуманитарна помощ, в Украйна например, то ние си взаимодействаме с МИС. Но най-важното – това е непосредственото присъствие в страните, където работим заедно с единомишленици. За това са необходими хора, които се занимават с това, защото страните са доста.

– Кой във властта може да се счита за ваш единомишленик? Владимир Якунин?
– Разбира се. В неговата фондация „Андрей Първозвани” присъства сходна на нашата програма за подкрепа на майчинството. В рамките на тази дейност, например, през септември миналата година ние съвместно проведохме Световния семеен конгрес в Кремъл. А този Великден организирахме за първи път в историята пренасянето на Благодатния огън от Йерусалим в Сърбия.

– Кой още ви помага?
– Във фондацията има наблюдателен съвет – в него влизат хора като кинорежисьора Никита Михалков, помощникът на президента Игор Шчоголев и архимандрит Тихон.

– Знаем, че сте се срещали с Путин. Обсъждахте ли с него дейността на фондацията си?
– Владимир Владимирович има твърде много други важни задачи, за да обсъжда дейността на фондацията „Св. Василий Велики”.

– Откъде Путин знае за вашия проект?
– Де Вильо създаде във Франция най-големият исторически парк. Проектът в Крим също е изключително мащабен. Освен кримския парк, ние с Филип Де Вильо планираме да реализираме аналогичен проект в подмосковно Пущино. Френският ми партньор обича Русия и в разгара на санкционната война реши да инвестира в нея. Вероятно, това е заинтересувало президента.
„Докато няма кой да повдигне въпроса за монархията”

– Каква е целта на промените, които вие предлагате?
– Свят, основан на традиционните ценности. Ние, за съжаление, живеем днес в друг свят – революционен и антитрадиционен. Под норма, под традиция аз разбирам това, което ни дава християнския мироглед. Ние трябва духовно, а след това на културно и социално ниво да се избавим от материалистичните, изкуствени учения на ХХ в., към които аз отнасям марксизма, фашизма и либерализма.

– Какъв процент от руското население, според вас, подкрепя подобен такъв стръмен завой?
– В Русия това са 85 %- тези, които гласуват за Путин, и тези, които се определят като православни в социологическите проучвания. Дори и тези групи да не съвпадат съвсем, но във всеки случай става въпрос за преобладаващото мнозинство.

– Съществува мнение, че подобни настроения подкрепя „тъмната”, пасивната част от населението, докато креативните хора се концентрират в противоположния лагер, където се счита, че прогресът е свързан с постоянното отдалечаване от традициите…
– Значи, пред вас стои човек, който е представител на тази тъмна потисната маса.

– А какви тогава, според вас, са руските либерали?
– Това е нещо като цивилизационно разделение: вие сте за Русия със собствен път и собствена мисия в този свят или считате, че Русия е част от глобалния западен свят, нейна провинция, филиал, колония. Помня, че летях за Петербургския икономически форум с един влиятелен чиновник, който е идеолог на западничеството в Русия. Ние с него поспорихме. Аз му казах: е добре кои сме „ние” е ясно. Охранители, имперци, „фанатаци”. Към какво призоваваме, всичко това е ясно. А в какво вярвате вие? Каква трябва да бъде Русия? И тогава той отговори, че Русия „трябва да се стреми да заеме достойно място в процеса на световната глобализация”. Тук аз отново го попитах: първото място? Той каза: не, първото вече е заето. Достойно. И при това без да се хвали за архаичното понятие за суверенитет. Това беше, можеше повече да не говори друго. Та ето, че с хората, разсъждаващи по този начин, имаме разминаване във възгледите. За нас тези понятия, които за тях са архаични и отживелица, понятието суверенитет и понятието самобитна Русия, са святи.

– Какво ви кара да смятате, че Русия ще поеме по „традиционния” път?
– Решението на Путин за присъединяването на Крим е трудно да бъде надценено. Дотогава ние губехме, ние отстъпвахме. Разбира се, при Путин този процес спря. Но неопределеността за бъдещето си остана. Решението за Крим, според мен, говори за това, че е направен избор в полза на собствените интереси. Това стана очевидно и за нашите чуждестранни партньори, оттук е и тази твърда позиция на Съединените щати. Америка – нека назоваваме нещата с истинските им имена- е хегемон на днешния свят вече четвърт век. И да им бъде отправено предизвикателство, на каквото се реши руското ръководство, – това е много важна крачка за руския народ. Цялата ни история показва, че ние можем ефективно да се развиваме само в състояние на подвиг.

– Не искам да ви разстройвам, но смятам, че ако сега излезем на „Садовое колцо” и попитаме минувачите, болшинството от тях ще предпочетат отпуснатото „европейско” съществуване, а не състоянието на постоянен подвиг…
– Зависи как бъде зададен въпросът. Ако ние, например, попитаме „Смятате ли, че Русия може при някакви условия да си върне Крим?”, ще получим 89%, които ще кажат: при никакви.

– Знаем, че вие подкрепяте връщането в Русия на монархията. Не изглежда ли този проект прекалено утопично?
– В Русия е възможно всичко. Днес в църквата в неделя идват 5 % от населението. Когато този процент бъде 30, а по-добре – 50, то тогава въпросът за монархията сам ще се появи. Днес просто няма пред кого да се постави. Но тенденцията се развива именно в тази посока. За двадесет години в страната се построени и възстановени 25 хил. хлама и 800 манастира. Никъде в света в цялата история не е имало нещо подобно. Според социологическите проучвания, 29 % не изключват възстановяването на монархията в Русия, в началото на 90-те тази цифра бе двойно по-малка.

– В центъра на социалната ви програма е многодетното семейство. Как може да се увеличи рязко раждаемостта в Русия?
– В нашата фондация има програма, „Област на доброто”, където 70 региона са подали заявление за участие. Това е конкурс за социални проекти, посветени на подкрепата на многодетни семейства. Така ние се опитваме да пренасяме най-добрите практики от регион в регион, да предаваме ноу-хау. Най-добра в този смисъл бих определил Белгородска област. При тях, например, вече десета година е забранено многоетажното строителство, там се строят частни къщи. Както казва местният губернатор Савченко, „в неволя дори животните не се размножават”. Ако живееш в апартамент, за каква многодетност може да става дума. И ето, че Савченко дава земя под аренда за символична сума, при условие, че на този парцел бъде построена къща в срок от три години.

– Съществува мнение, че в едно многодетно семейство жената не може да се реализира. Това е определен тип на живот, който съвсем не всички ще приемат.
– Проведете проучване: много ли са щастливите жени, които са направили кариера? Когато Господ е давал заповедите си пред Адам и Ева, той е казал на Адам да работи за хляба с пот на челото, а жената – в мъки да ражда децата си. Всяка жена се спасява от майчинството, много неща й се опрощават във връзка с многодетността. Децата са нейният пропуск в царството небесно. Феминистките уж се борят за правата на жените, но разрушавайки съпружеската институция, всъщност те променят живота на жените в полза на мъжката похот. В традиционното общество достъпът до тялото на жената е позволен само чрез брака. Феминизмът проповядва „свободни отношения”. В резултат на това, мъжът вместо да се жени, има множество възможности извън брака, а нещастната жена, която и сега се стреми да се омъжи, не може да каже: ще се ожениш и тогава всичко ще има. Оттук е и високият процент на разводите. Ако нямаше отношения извън брака, малко хора щяха да се развеждат.

– Какъв е според вас най-оптималният социален модел? Ето, вие казвате, че в Русия в сравнение със Запада обществото е нравствено здраво. Но може ли да бъде нравствено едно общество, където е толкова силно неравенството?
– Да, с това у нас е пълно безобразие. Много важен аспект от благотворителността, с който трябва да се занимава всеки богат човек – така или иначе да върне на обществото спечеленото.

– Доколко благотворителността може да компенсира недостатъците в социалното устройство?
– Изцяло. Да вземем двама души, които са еднакво талантливи. Единият от тях е предприемач, а другият – писател. Това са два различни таланта, но предприемачът печели хиляда пъти повече, защото той се занимава само с това, да прави пари. Тоест парите – това не е всеобщ еквивалент. Това е особена материя. Не всеки може да бъде предприемач, това е определен характер, но успелият предприемач трябва да помни, че Бог му е дал парите, не за да ги лепи по стените в тоалетната или да ги вложи в сметка. Той ги е получил, за да ги даде, например, на същия този писател.
„Капитализмът определено е порочен”

– Не пречи ли благотворителността на бизнеса?
– Когато започнеш да даваш за различен вид благотворителни мероприятия 50 % от работното си време, то възниква въпросът: аз все пак бизнесмен ли съм или филантроп? В един момент аз разбрах, че ставам вреден за собствения си бизнес, тъй като социалното му възприятие започва да надделява над търговското. Затова реших, че да се занимават с активите ми трябва не професионални управляващи, самият аз се съсредоточих върху няколко проекта, които могат да бъдат наречени търговски чисто условно.

– Как се отнасяте към становището, че капитализмът е източник на тези проблеми в обществото, с които вие се опитвате да се борите?
– Капитализмът като власт на капитала, като непрекъснато преследване на пари, е порочен от християнска гледна точка. Но аз бих разделял реалната икономика и финансовата. Светът на дериватите и другите ценни книжа е десет пъти по-голям от света на реалната икономика. Хората, печелещи от това много пари и надуващи пазара на недвижими имоти на Лазурния бряг и в Лондон, са паразити върху тялото на нормалната икономика. Самият аз бях такъв, бях финансист. Много добре знам за какво става дума. Това е празнота, продажба на въздуха.

– И какво трябва да се направи?
– Това трябва просто да се отмени. То не е нужно за нищо.

– ?
– Арабите живеят някак без кредитиране. Целият този паразитизъм започва с процентите в банките. На християните е било забранено да дават пари срещу лихва. Веднага щом това било отменено през XVI-XVII в. (дали под влиянието на юдаизма, според Зумбарт, или протестантството, според Вебер), започнало настъплението на капитализма. Днес, без преувеличение, света управляват банките. Банковата система – това е инструмент за световното управление, пронизващ всички сфери на живота ни- банките контролират всичко и печелят от въздуха, от лихвата. Знаете ли защо лихварството е било забранено от църквата? Това е грях, богохулство. Какво продава човекът, който днес дава пари на кредит? Време. А времето принадлежи на Бога.

– Трябва да се откажем от кредитите?
– Трябва да се откажем от лихвите. Банките не трябва да печелят от тях. Арабските, иранските банки работят без лихва, като банки за проектно финансиране. Те участват в риска. Ако проектът е успешен, те печелят.

– А за частните лица?
– Ако частното лице е полезно за обществото и е създало, например, многодетно семейство, то трябва да получи от държавата напълно безплатна ипотека. От гледна точка на държавата е много по-важно жената да роди четири деца, отколкото да работи и да си връща кредита.

– А нима вие не продължавате да печелите от порочния капитализъм?
– Аз по принцип не влагам средства в дългови инструменти, където тече лихва. Само в акции. А това е участие в акцията.
„Русия – надежда за 2 млрд. християни”

– Вие отделяте голямо внимание на постояването на връзки с консервативния елит на други страни. Доколко еднородно възприемат Русия днес на Запад?
– За начало ще поясня как е устроен съвременният свят. Погледнете днешна Украйна. Сега проектирайте това върху света – същото е. Олигархически семейства, олигархически кланове. Те вземат всички ключови решения. Това не е теория на конспирацията, това е животът…

– Ротшилди, Рокфелери…
– Да. И не само. Това са, да ги наречем така, управители на света. Глобалният елит. Световната финансова олигархия. Това не са някакви оперетни злодеи, на са хора, опитващи се по всякакъв начин да запълнят собствените си джобове. Те считат, че носят отговорност за управлението на света, че трябва да организират всичко максимално рационално и ефективно – наистина обаче, от тяхна гледна точка. Като човек, работещ във финансовата система, свидетелствам, че решенията се приемат на едни места, а правителствата на западните демокрации само оформят тези решения.

– Можете ли дадете някакъв пример? Стратегическо решение, което после се е реализирало?
– Парадигмата например, свързана с ограничаването на раждаемостта. През 1972 г. американският учен Медоуз е направи доклад за Римския клуб, същността на който се свежда до следното: ако населението на планетата се размножава с предишната скорост, ще започне дефицит на природните ресурси. Така се стигна до необходимостта от предотвратяването на широкото разпространение на многодетните семейства, поне на Запад. Започна размиване на християнската нравственост, тъй като християнството не разрешава абортите, извънбрачния секс и хомосексуализма. Появи се ново жизнено устройство: създаването на семейството вече е нещо, което трябва да се случи с хората на 30-40-годищна възраст. Тоест когато шансовете да се роди дете, да не говорим за няколко, са в пъти по-малко.

– Знаете, че всичко това се нарича „теория на конспирацията”. Доколко реалистично е да се реализират такива решения в световен мащаб?
– Просто погледнете тези достатъчно публични материали, които се обсъждаха през 70-те от Балдерберг, Тристранната комисия или Римския клуб. А после сравнете с това, което през 80-те е приемано във вид на решения на правителствата и ООН. Тоест, това е пример за много глобално решение на олигархическите кланове, повлияло на цялото влияние на планетата.

– Доколко единни са тези олигархически групи по отношение на Русия?
– Да вземем за пример САЩ. Там доминират сега неоконсерваторите, така наречените неокони. Това е доминиращо движение вътре в американския политически елит. В Америка обаче, има и други групи. Например, християнското консервативно е сериозно лоби. Те искат да се върнат към старата добра Америка от 50-те. Те помнят Америка, в която е имало нравственост, Америка без тези експерименти със семейното планиране. Тези хора разбират, че антируската пропаганда изхожда от същия източник, от който и пропагандата срещу традиционните американски ценности. Ние развиваме отношенията си с тях на основата на просемейното движение. В Европа също се усилва разколът между национално ориентираните групи и „глобалистите”. Членовете на ЕС все повече загубват суверенитета си в полза на някакви наднационални органи и в части национален елит, това предезвиква още по-силно отхвърляне – това, че решенията по Чехия или Испания се приемат неясно от кого извън пределите на тези страни, при това не в тяхна полза. Тези, които смятаха „да станат” Германия, видяха, че не станаха, но сега нямат нито лири, нито драхми, нито песети, а безработицата е 30%, емиграцията се е увеличила, семейните ценности, семейството и църквата се разрушават… затова ние виждаме ръст на популярността на тези политически сили, които днес, напротив, искат да излязат от Евросъюза. Не само десните партии, ние левите, като в Гърция. Обаче, тове е социален протест с национален подтекст, същата тази „Сириза” дойде на власт в антиевропейските и антигерманските лозунги.

– Казват, че вие сте съдействали за идването на власт в Гърция на проруски сили?
– Контактите ми с европейските политици са с изключително социален и религиозен характер. Да вземем за пример Гърция. Всички връзки тук са от поклонничеството ми в Света гора Атон. Ако някои от хората, с които се запознавам, после стават част от правителството, то това е просто съвпадение. Гърците са наши православни братя, тяхната съдба ме вълнува лично, както и съдбата на българите и сърбите.

– А тези хора от своя страна очакват ли нещо от Русия?
– Да, всичките ни събеседници чакат от нас да станем държавата, която открито ще защитава в света християнските ценности. Защото няма сила, която днес да прави това. Само Ватиканът реагира на преследванията на християни, но днес той има малко реално влияние… Ние сме единствената голяма държава, президентът на която не се притеснява да говори за своите православни християнски убеждения. Русия в този смисъл е надежда за два милиарда християни в света.

Източник: Газета.Ru