Коктейл Молотов. С лед, ако обичате!

Коктейл Молотов. С лед, ако обичате!

Публикувано от:

Резултатът е скромен. Прекратяване на огъня и отвод на тежката артилерия от фронта. Плюс смътни договорки за промени в статута на Донбас в рамките на Украйна. Поне дотолкова, че Киев да се задължи да плаща социалните субсидии на региона, за да се избегне хуманитарната криза. Толкоз. Четирима държавни глави са прекалено много за подобен резултат! Но те не можеха да измъдрят повече, защото отсъстваше петият: Барак Обама. Единственият начин да съхрани американската илюзия за всемогъщия и морализаторската претенция на САЩ бе да не присъства на преговорите за мир. Афишираният им стремеж е в разрез със стратегическата цел на Вашингтон в Украйна. А тя не е мир.

Американската стратегия в Украйна има ясен хоризонт: да предотврати възкресяването на руското могъщество под формата на Митнически съюз, в който Украйна би била вторият по тежест участник. В оптималния си вариант превратът от февруари 2014 г. целеше приобщаването на Украйна към ЕС и НАТО. Но той се провали. Киев подписа „бял брак“ с Брюксел. Документът е налице, но любовта липсва, камо ли намерение за съжителство. Евромайданският ентусиазъм в Украйна съвсем угасна. Споразумението за асоцииране с ЕС, макар с облекчаващи отсрочки и договорки, вече задушава украинската икономика. Руският пазар се свива драстично, а европейският е преситен и недостъпен. ЕС няма нито ресурсите, нито волята да приобщи 44-милионна Украйна.Той самият се бори за оцеляването си. Брюксел зорлем и с неохота събира по милиард и половина месечно, за да плаща украинската сметка за газ. Стигна се до парадокс на квадрат: лишена от Донбас Украйна остана без въглища (!) и не друг, а Русия й отпуска 500 хил. тона месечно, за да върже енергийния си баланс.

Междувременно Москва анексира Крим и разпали бунта в Донбас. Всеки мерак на Киев да влезе в НАТО вече се приема от останалите страни членки като подслоняване на чумав роднина. Париж в прав текст заяви, че не ще и да чуе.

Провалът на оптималния вариант кара Вашингтон да заложи на вариант Б: създаването на огнище на несигурност в руската периферия, чието овладяване коства на Москва пари и усилия. Във всеки един момент огнището може да бъде разпалено до пълномащабен пожар. Това е причината навръх преговорите в Минск Вашингтон да разсъждава на глас дали пък да не достави оръжия за 1 милиард на Киев. Разбира се, това обяснява и безрезервната подкрепа на администрацията на Обама за национал-олигархичния режим в Киев. Не я охлаждат дори обстрелите с реактивна артилерия на жилищни райони в Донецк. Които западните медии не отразяват. Нито факелните шествия, затворените медии, побоите над политици и съдии и прочее добри украински практики.

А Европа? Тя напомня една популярна реклама на застраховки от `80-те. В нея някакъв лековерен тип пристъпваше край решетеста ограда и дразнеше озъбена мечка от другата страна. Докато оградата не свърши и лековерният се озова лице в лице с мечката

Тук в рекламата се появяваше логото на застрахователя. Сиреч в нашия случай НАТО. С призив да се изръсиш за застраховка, разбирай някой милиард за оръжие. Кой знае дали затова кабинетът „Борисов“ не реши да тегли скандалния 8-милиарден кредит в евро. Предстои да видим.

Евросъюзът изигра ролята на изкусител в американската стратегия за Украйна, а днес сам не знае как да излезе от нея. Украйна не е просто политическа катастрофа, а морален фалит за ЕС. Чиято метафора бяха честванията на 70-годишнината на освобождението на Аушвиц в отсъствие на освободителите. Един съюз, създаден на руините на паметта в името на мира и благоденствието на континента, се докара дотам да съучаства в разпалването на война и да нехае за историческите факти. В името на политическата целесъобразност.

Европа днес отново напомня коктейл „Молотов“. А единственото, което европейските лидери успяха да сторят в Минск, макар и с едногодишно закъснение, е да пуснат бучка лед във взривоопасната смес.

Иво Христов
„Стандарт“