Кой се страхува от протеста на полицаите?

Кой се страхува от протеста на полицаите?

Публикувано от:

Автор: Александър Симов.

Само си представете – преди много години в една далечна галактика: годината е 2013. Правителството на Сатаната Пламен Орешарски предлага Делян Пеевски за шеф на ДАНС и парламентът го избира. Политическото решение е взето. Хората излизат на протест пред парламента. И в същата тази далечна галактика, представете си, излиза пред медиите лидерът на ДСБ Радан Кънев и казва: “Лош сигнал е, ако протест преобърне политическо решение”. Дали Радан Кънев от 2013 година би казал такова нещо?

Питам, защото Радан Кънев от 2015 година го произнесе по повод на полицейския протест. Той дори ги обвини, че са метежници. С което се вписа в какафонията на властовия страх, че се случва нещо, което никой не можеше да предвиди или да предскаже. И ми е най-интересно, че цялата крякаща общност, позната преди като “протестъри”, като един скочи срещу социалния протест на служителите в МВР.

Историята е зла кучка и обожава черната ирония. Днес протестърите дребнаво, злостно и слюноотделящо обвиняват полицаите във всички тези нарушения, които те извършваха ден след ден във виновното лято на 2013 година. Очевидно е, че те имат себе си за някакво небесно законодателство. Когато протестъри нарушават закона – това е праведно, справедливо и по евроатлантически извисено. Когато го правят полицаите – това е гаден метеж, опит за саботаж, възставане на корупцията срещу светлите граждани.

Откъде дойде тази злоба?

Какъв е нейният източник?

Кое мотивира десетките гнусни и антисоциални статуси във фейсбук, насочени срещу униформените?

Защото никой не те кара да обичаш колективно полицаите, но тук нещата опират до битка за социални права. Простичко е като мозъчна клетка на летен протестър.

Грантовото мислене се парализира от ужас, когато се сблъска с реален социален протест. Социалното недоволство е единственият инструмент, с който кухите схеми на хранениците с чужди пари могат да бъдат покосени и пресушени веднъж завинаги. Заради това всички стипендианти на “Америка за България” вреснаха, все едно ги колят като видяха, че служителите на МВР не искат и няма да отстъпят от своите искания. Очевидно това е последното спасение на давещия се българин – щом няма партия, която да бди над неговите интереси, той взима тази защита в ръцете си.

Вижте само колко цинични думи изсипаха организаторите на платени протести от миналото към служителите в МВР – те били лицето на корупцията, били некадърни, невъзпитани, псуващи, гадни, били жестоки, маниакални, правили незаконни протести, гаврели се с демокрацията. Дежурният ибричкия на повяхващите евроатлантически ценности Илиян Василев дори видя в действията на полицаите “сценарий за дестабилизация на страната, подобен на този в Черна гора”.

Това е върховно малоумие. Само да ви припомня – неотразеният от медиите черногорски майдан беше огромен протест на населението, което не иска страната му да влиза в НАТО. Тук полицаите излязоха със социални искания? Колко тесногръд капут трябва да си, за да можеш да видиш прилика между двете? Колко точно опериран от социална чувствителност трябва да си?

Тихомир Безлов пък – един друг анонимник от НПО, обяви, че протестът на полицаите бил опит за преврат. Къде точно този умник видя нещо превратаджийско в исканията на униформените? Да искаш запазването на социалните си права вече е превратаджийство, така ли?

Пред очите халтурчиците от фабриките за промиване на мозъци зациклиха в своите тези, защото се случи това, което никой не очакваше. Само няколко дни след изборния триумф на ГЕРБ се видя, че тяхната власт е колос върху сламени крака. Те нямат политическа опозиция, защото я смазаха и унищожиха, но съсловията едно по едно ще въстават срещу тяхната власт на вечното замазване на проблемите, на абсолютния и безпринципен компромис, на корупцията и празните приказки.

Четох много репортажи в “либералните” сайтове за полицейския протест. Всички бяха написани в злостен и черен тон. Някой някъде много иска хората да не подкрепят униформените, а обратното – да ги мразят. Това е целенасочена атака.

Протестът на полицаите освети и друг проблем в нашето общество. Именно хранениците с чужди пари правят и невъзможното да унищожат кълновете на солидарността в нашето общество. Идеята е всички да се настроят срещу протеста на полицаите, въпреки че това е самоубийствено. Днес ще посегнат на социалните придобивки на униформените, утре ще посегнат към вашите. Точно към вашите. Ще ви намалят отпуската или заплатата и пак в името на вечните български реформи, които май ще бъдат продължителни като една вечност и все до никъде няма да водят.

Деградацията на остатъците от социалната държава не са в полза за никого, но има сили, политически сили, които имат алчен интерес всеки опит за социален протест да бъде стъпкан, смазан, осмян, защото това е последното истинско оръжие на смазаните от бедност, на тези, които се чудят всяка вечер как да платят сметките, на тези, които не могат да си позволят да купят лекарства на децата си.

Друго си е да се върнем към красивата лъжа на уличните протести от лятото на 2013 година. Тогава, според думите на Калин Янакиев, протестът бил “протест на гнева на оскърбеното чувство за обществено-естетическа поносимост, а не протест на исканията”. Онези се опитаха да превърнат протеста във вид пърформанс, в безобидна кряканица без никакъв смисъл. А сега полицаите показаха онзи електрически заряд, който връща емоцията не от лятото, а от зимата на 2013 година, когато унизените от властта, тези, за които никога не се е предвиждало да излязат на улицата, всъщност излязоха.

Със сигурност има корумпирани полицаи. Но те едва ли са на протестите. Тези корумпираните имат пари и едва ли разчитат на социалните придобивки. Сигурно обаче е и друго. Има и много свестни сред униформените. И на тях ли да откажем солидарност? И към тях ли да се отнасяме с ирония?

Аз не мога да го направя.

Видях обаче, че власта е в паника.

Видях, че Бойко Борисов, в мига на своя голям триумф, всъщност е едно политическо джудже, което се е напомпало с медийни стероиди.

И заради това, когато трябва да избирам на страната на кого да бъда – на тези, които са на улицата или на тези, които са се окопали зад бюрата, аз нямам проблем със своя избор.

Жал ми е за всички, които се колебаят.

Източник: Поглед Инфо.