Кримска война

Кримска война

Публикувано от:

За пръв път в историята на Евросъюза разширяването се извършва с оръжие. Някой стреляше, докато искаше да се присъедини към ЕС. Това ще се запомни.

ЕС загуби една война. Войната за сърцата на новите европейци. Няма да повярвате, но повечето от тях на югоизток, към Сърбия, Гърция и Украйна, и Русия не искат да са част от Съюза. И сега разбират, че той не е много доброволен. Всъщност всички се питат – какво ни донесе ЕС. И резултатът не е в полза на оптимизма. На път сме да загубим една мечта. И ще я загубим с помощта на Брюксел и Вашингтон. Пиша това с ясната идея, че Европа е дори нещо повече от мечта – тя трябва да се направи на всяка цена. Но не и насила.

Но как я правите днес тази Европа?! С оръжие на Майдана? С неправителствени организации, които просто зашлевят традиционните ценности? С нови ТКЗС-та, в които трябва да влезем, нищо, че не сме верски или идеологически съгласни?! Помислете за България, когато говорите за Украйна.

За пръв път се появиха хора, които искат да са не-европейци. Медиите неправилно ги показват като руснаци. Но това са хора, които просто не желаят да получат ЕС, искат да живеят по други правила. Това са и българите. Те вече знаят, че ЕС не е само благополучие. ЕС е всичко друго, но не и благополучие. Защо така се получи – никой не знае.
ЕС не е работни места. Оказа се, че ЕС за някои хора на изток е просто проблем с травеститите. Говори се много повече за „трети пол”, отколкото за инвестиции. Говори се много повече за правата на сексуалните малцинства, отколкото за синдикални права. Това е превелико разочарование. Всеки българин днес ще ви каже – това ли са ни проблемите, които Европа иска и може да реши? А ние, обикновените, с гайдите, с традициите???

ЕС е много повече права на кучетата, отколкото правото на правосъдие. Огледайте се – каруцата е поставена пред коня във всяка глава на присъединяването. Ние нямаме правосъдие за хората, но всеки ден раздаваме правосъдие заради тричането на кучета. Да, обичаят е ужасен, но асиметрията между права на хора и животни просто погнусява тукашния човек. Това ли трябва да се случи? Не можеше ли първо да решим проблемите на хората, да ги научим да си мият зъбите и да се бръснат, а после да мислим за животинките. Можеше, но някой явно реши да ни покаже, че животните са по-важни от българите. Вицовете на тази тема вече са филми на ужасите.
Защото ако решите проблемите на хората, после те ще решат проблемите и на животните. Обратното няма да стане. Ето, това е днес Кримската война, разберете.
Правата на затворниците се оказаха по-важни от правата на жертвите. Правата на циганите се оказаха стена, в която българите си блъскат главата и мечтаят да се върнат времената на генерал Чочоолу, който вкара танковете в Столипиново.

Правата на птиците, безумните екологични ограничения, изискването на автоматични чесала в боксовете на кравите – това ни се струваше виц. Но тези права се оказаха по-важни дори от демографската мъка, в която живеят несмеещите да раждат българи.

Кой иска да се роди в свят, където сякаш Олдъс Хъксли е жив заради грижата за ноктите на пернатите във фермите за птици?!

Спазването на тези права, палиативната идея за свобода на кокошките, доведе до смърт на част от душите ни. Не можем да изразим безумието на идеята за ограничаване на някои сортове домати, при положение, че на континента има български северозапад, където хора живеят с по-малко от долар на ден. Живеят в престъпност, по-жестока от робство. Живеят изнасилени и недозакопани, докато в Брюксел някой подготвя още един манифест за правата на туристите и забраната на руски товарни самолети да извършват полети над Съюза. Погледнете пощата на Европарламента и ще разберете – там няма нито едно писмо адресирано до нас. Не до нас лично – а до проблемите ни.
ЕС не е виновен за всичко това. Но той се прави, че не забелязва как парите на розовите европейци отиват за все по-безумни, идиотски направления, крадени хитро от неправителствени организации, които се правят на Левски и Че Гевара, а всъщност не решават нито един глобален, държавен, човешки и морален проблем.

Това е новата Кримска война. Тя е само медийна засега. Но трябва да стане ясно, защо едни хора искат да са руснаци, а не искат да са европейци. Повечето българи са вече такива. Повечето европейци дори не знаят че са такива, но ако разберат за какво им се харчат парите тук – ще се ядосат като руснаци.

Само един пример – в България, София има един дом за сираци, който е даден за управление на една неправителствена организация. Това са сираци на консигнация. От това управление едва ли печелят сираците. Държавата дава европейски пари на НПО, за да се управлява един човешки проблем. Тази схема не свърши работа вече 8 години. Вече 25 години. Ние не сме хора на консигнация. Изкарват ни хомофоби, расисти, националисти и други. Боядисват ни партийно, прикачват ни към тази или онази идея.

Но сега се видя – неочаквано се оказа, че ние сме обикновени хора, които си търсим правата в съюза на Роберт Шуман. И не ги получаваме. Всяко малцинство ни излиза с номера, че е тук от 600 години и трябва да си построи храм. А нашият храм се рони всеки ден. Нашите права не са обект за разговор. Ние започнахме от правата на другите и сигурно така беше правилно. Но ако моите права са по-малко от тези на циганина, гея, кучето или жената в частност, ако се търси това противопоставяне на място, където тези проблеми досега НИКОГА не са съществували – тогава и аз ще поискам да съм руснак.

А това е страшно. Вие обещахте да живеем заедно и в благополучие. Дотук ние нито живеем заедно, нито имаме благополучие. Това е Кримска война. В момента избираме на чия страна да застанем.
И великият въпрос днес е – задължително ли е да сме европейци?

И това ли всъщност са европейците? Ромен Гари казваше за европейското възпитание страшни неща. Те са на път да се сбъднат в Украйна. ЕС няма право да иска каквото и да е от Украйна, да я асоциира или прилъгва със заеми – докато не се разбере кой стреляше в Киев.

Защото никой няма да иска да живее в страна, в която ЕС се разширява с война.
И никой няма да иска да живее в ЕС, ако ЕС се разширява с война.
И няма такава справедлива война, която да забрани един прост референдум. Иначе няма и ЕС.

Автор: Мартин Карбовски