Как Русия искала да колонизира Африка

Как Русия искала да колонизира Африка

Публикувано от:

Малко хора знаят, че в началото на XVIII век Петър I решил да колонизира Африка. Защо му е било това? Защо Мадагаскар не станал руски? Решихме да го изясним.

Петър I е останал в историята като царят-реформатор с неизчерпаема енергия. И армията променил, и враговете победил, и с кораби плувал, и самият той ги строил…

Трябва ли да се учудваме, че веднъж Петър Алексеевич с голямо внимание изслушал проекта на бившия поданик на краля на Швеция Карл XII – вицеадмирал Уилстър. Който се натрапил на прием при Петър и едва ли не от вратата му предложил протекторат не върху нещо дребно, а върху Африка. Нека не върху цялата, а само върху едно парче, но внушително – цял остров.

Историческият фон

Ако XVII век е векът на великите географските открития, съпроводени от подвизите на първооткривателите, където всяко име е приключенчески персонаж от сладките детски сънища – Колумб, Васко да Гама, Кортес, Писарро, Магеллан, Албукерк, то XVIII е векът на сблъсъците между европейските държави и пиратските своеволия.

По това време Испания и Португалия открили всичко, до което успели да се докоснат, да доплуват. Но не стига да доплуваш и да го откриеш. Трябва и да го задържиш. Именно в това била несполуката. Правата на пиринейците върху тлъстите територии започнали активно да ги оспорват новите, узрели за океански битки играчи – Англия, Холандия и Франция.

В колониалната свада взели участие и някои персони non grata – които браздели водите под плисъка на «Веселия Роджър» и бързо съобразили, че ако навреме споделят плячката с покровителите си, получават почти легален статут. Постепенно в местата, където те си почивали от абордажните куки и почиствали дъната на каравелите си от раковини, се създали свои закони, избирали се представители и започнали да създават напълно легитимни връзки с търговци и дори с правителства.

За един такъв «крал на пиратите, самозвания император на Мадагаскар капитан Ейвъри» и неговите «славни деяния» съставил «отчет» Даниел Дефо. Книгата обиколила света. А слуховете за страната на корсарите стигнали до ушите на Петър I. Затова той и не изгонил вражеския адмирал, а решил да изгради дипломатически мостове между Русия и някакво си «Мадагаскарско Кралство».

«Мадагаскарското Кралство»

През 1506 година португалският мореплавател Лоренсо Алмендого открил гигантски остров в Индийския океан, разпрострял се от източната страна на Черния континент. Нарекъл го Сен-Лоренцо и го нарисувал на картата. По това време съотечествениците му мечтаели за Индия, и подаръкът от Лоренцо го проспали, а французите бързо «преоткрили» доходоносната точка в океана. Прекръстили го на Дофинов остров и го обявили за собственост на френската корона. Превърнали аборигените в роби, а земите им в плантации, крайбрежните заливи станали места за товарене и разтоварване по пътя от Европа към Индия.

До 1670 година омразата към белите се трупала. Докато не изригнала. Избили окупаторите. Островът го прекръстили на Мадагаскар. Европейското присъствие останало само във вид на флибустиерски бази, които били в крайбрежните лагуни. Именно тази пиратска земя Уилстър представил на Петър като «Мадагаскарското Кралство».

«Шведските уши»

Още през XIX век историкът И. Зейдел заподозрял Уилстър  в дезинформация. И видял в сянката явно стърчащите «уши» на шведските интереси. Хипотезата си я изложил през 1867 година в статия в списание «Морски сборник». Според нея, в началото на XVIII век индоокеанските пирати със скандинавски корени измолили амнистия от краля на Швеция.

Шведите понесли поражение в Северната война. Но не се отказали от реванш. Въпреки, че бюджетът на короната бил като кашкавал – целият на дупки. Така че не от християнско милосърдие, а заради пиратските съкровища, Карл им простил греховете. Но пиратите със своите несметни съкровища така и не се появили в Стокхолм. В недрата на кралската администрация се родила идеята да се колонизира остров Мадагаскар. Още повече, че на политическия хоризонт на Швеция се появил, намиращият се в Лондон, нещо като губернатор на Мадагаскар – някой си Морган, който предложил да екипира 30 кораба за африканската експедиция. Така че шведските разходи щели да се ограничат само до няколко съда.

Примамката възбудила апетитите на Карл. Начело на експедицията поставили капитан-командора Улрих, вицеадмирала Уилстър и секретаря на шведското МВнР фон Хепкен. Започнали изпълнението през 1721 година. Но не се получило. Историците смятат, че средствата на шведската корона не са стигнали дори за това. Две години по-късно, през 1723 година, Уилстър, като решил да си опита късмета под вражеските знамена, се изправил пред яростните очи на горещия руски император със същия мистификационен план.

Експедицията Top Secret

Африканската «история» в Русия веднага станала суперсекретна. Допуснали до нея само най-приближените на Петър I. Тайно взели от хазната три хиляди рубли в злато.

Стратегията се разработвала в канцеларията на командващия руския флот генерал-адмирал Ф.М.Апраксин. Без да включват Адмиралтейството и Колегията по външните работи («били препълнени» с представители на западните дворове). Мястото на пристигане не било написано. Петър написал неясно – «да се отиде в определеното ви място». Да се пътува не под военен, а под търговски флаг. А понеже 32 топовни фрегати биха могли да предизвикат подозрение, трябвало да пътуват не през Ла Манш, а «около британските брегове».

Уилстър, когото Петър величаел само с «най-честен и високо проверен флагман», бил напълно изолиран. Живял в дома на комендант Рогервик почти като арестант. Накарали командира на една от фрегатите капитан Мясной и помощника на Уилстър капитан-поручик Кисельов да следят Уилстър. Самият Уилстър получил плановете на експедицията едва след като се качил на палубата на кораба. Документите било разрешено да се отворят едва в Северно море.

През декември 1723 година две фрегати – «Амстердам Галей» и «Декрон де Ливде» вдигнали гордо котви и напуснали пристанището на Ревел. Но не стигнали далече. Не стигнали дори до Датските проливи, тоест не успели да напуснат Балтика. Единият от корабите протекъл. При другия се появил проблем със стабилността. И се върнали обратно.

Проблемните съдове били сменени с фрегатите «Принц Евгений» и «Крюйсер». Но следващият старт на експедицията се забавил. А след смъртта на Петър I през 1725 година сложили кръст върху африканския поход.

Причини за неуспеха

Историографът на руския флот Ф.Ф.Веселаго виждал първата причина в слабата «техническа екипировка на младия флот» и в липсата на достатъчно океански опит в навигацията у руските моряци. Други настояват, че в последните години от живота на Петър І руският флот се е смятал за един от най-добрите в Европа, Франция вече водела преговори да купи руски военни кораби, а пък и под Андреевския флаг са служили много опитни чужденци.

Втората причина е, че на Петър не са му стигнали парите.

Третата – дори и да бяха стигнали, «Мадагаскарското Кралство» щеше да се окаже фантом, така че нямаше да има с кого да се договарят.

А може би, Петър е разбрал, че «е по-добре една птица в ръката, отколкото две в храстите» и не се разсейвал повече с африканската «птица». Тъй като искал да разшири дипломатическите и търговските контакти на държавата си с империята на Великите Моголи. Затова дал на пълномощните си представители ноти за намерения до владетеля на Мадагаскар и до Великия Могол на Бенгалия (Индия).

Наталья Подольская

Источник: Как Россия хотела колонизировать Африку

© Русская Семерка russian7.ru