2 май 2015 г. - Симеон Сакскобургготски, Росен Плевнелиев и Бойко Борисов един до друг в Голямата базилика в Плиска на тържеството по случай 1150 години от покръстването на българите.

2 май 2015 г. - Симеон Сакскобургготски, Росен Плевнелиев и Бойко Борисов един до друг в Голямата базилика в Плиска на тържеството по случай 1150 години от покръстването на българите.

Как му свиха държавата

Публикувано от:

Военният парад става все по-жалък, особено ако човек го гледа по телевизията. На площада вероятно е малко по-вълнуващо – все пак може някой самолет или вертолет да падне върху малобройната публика. Тя ще оредява все повече – обикновените хора имат чувство за свян, притиска ги неудобството от фарса, който се представя за военен парад. Миналата година се отказаха и от единствения годен изтребител, понеже времето беше лошо и военните направо си казаха, че не гарантират за безопасността на публиката. Тази година трогателни бяха маневрите на единствения вертолет, който трябваше да развее трибагреника над площада. Венелина Григорова (Би Ти Ви) с основание се чудеше как да придаде тържественост на тази проста операция.

Пробити сме отвсякъде

Само Плевнелиев е здраво задръстен с патос и нови идеи. Сега пък затрещя новата си фантасмагория за „модерния патриотизъм“. Чудя се – няма ли кой да го спре този човек да не дрънка небивалиците си. Колко загубихме, че съпругата му не е край него, за да го подритва от време на време! Оставен на самия себе си, Пл. няма никакви задръжки.

Не мога да разбера защо сериозни учени като академиците Марков, Косев, Гюзелев и др. мълчат. Те едва ли очакват ордени от Пл., защото на него и ордените му са дървени. Вероятно си казват, че не бива да си губят времето с измислиците на Пл. Да, де, обаче на площада, в рехавата тълпа, все у някого може да бъде посята поредната ахмащина – „модерен патриотизъм“!

Имаш един хеликоптер – и те е страх да не падне на главицата ти! Тогава какво ръсиш измишльотини; вместо това поздрави скромно военните, кажи, че им влизаш в положението с такъв главнокомандващ, почети жертвите с две искрени думи и – довиждане. Не увеличавай агонията с фалшивите си слова. Сякаш навремето са избрали този странен малък човек с единственото задължение да се опита да пренапише историята. Колкото по-ясно говори Бойко – така беше и сега, толкова по-многословен става Пл. А вертолетът го чака. Всъщност него трябваше да го увесят и развеят като нашата надежда в модерния патриотизъм, в хибридната война и във всичко останало.

Парад! Догодина и този вертолет е възможно да го няма и тогава дефилиращите войничета може съвсем да го ударят на хора и ръченици; хубаво е да привлекат и Плевнелиев: „модерният патриотизъм“, изигран от него в кръшен танц с дървена пушка.

Но няма какво да се чудим, че парадът е пародия – след като дори държавата я отмъкнаха изпод носа на Плевнелиев.

За игрите около „интронизацията“ на Симеон Горан Благоев написа чудесна статия („Преса“). Мен специално ме интересуват ония блудкави игрички, които хора като Плевнелиев играят срещу самите себе си, дори без да го съзнават.

За първи път Пл. имаше възможност да се прояви както трябва в ролята на президент, а и да защити своето достойнство, и то по телевизията – но не се възползва от случая. Обикновено той подскача като петле – пред Русия или комунизма, на който, неизвестно защо, се сърди. Но когато получава на тепсия отлична възможност да прояви характер, се свива като уплашено дете. И то тогава, когато направо му откраднаха държавата.

Стори го Светият синод, който се държи неестествено – а това не е странно за някои хора там, особено когато са подкокоросвани от пловдивския митрополит. Сега той подведе останалите владици да наложат „интронизацията“ на Симеон – всъщност на един саморазпуснал се цар.

Навремето Николай Пловдивски накара камбаните на всички пловдивски църкви да бият за сватбата на Бареков – тази сценка ще остане завинаги в историята на българската телевизия със своята гротескност. А сега пак той – със същия ефект на гротескност – „върна“ короната на Симеон, която онзи бе захвърлил отдавна, още когато стана премиер и задълго забрави какъв е всъщност.

Цар ли беше, когато държеше реч на конгреса на БСП – и то така охотно, че сякаш бе готов да стане и техен партиен член, ако бяха настоявали.

Сетне се заплете във важни държавни дела – в смисъл, че се превърна в брокер на недвижимите имоти, които му бяха прехвърлили навремето с едно наум. А сега съди собствената си държава – и то не защото пияни горски стражари са го били за лакомия и безразборна сеч в чужди имоти. Той съди България, а пък Светият синод налага да го споменават във всяка служба. А ако Симеон осъди държавата, сигурно ще го споменават като светец. Ето как лудостта стигна и до Църквата

Това е дори още по-срамно от разбойничествата на разпасалите се разколници, които в края на 90-те години ламтяха да разграбят църквата; тогава имаше един фамозен поп – Брат Джон, сякаш излязъл от някой сръбски уестърн с Гойко Митич, който се правеше на нещо като Яне Сандански в Пиринския край; а сега направо патриарх Неофит играе неговата роля. Той и хората край него се подиграват с Историята, ако все пак са наясно какво правят. Симеон не може да бъде споменаван като „цар на България“, защото това би означавало, че е и неин държавен глава – това е толкова елементарно, че дори е неудобно да се казва. Сетне старците го извъртяха, че Симеон бил „цар на българите“ – а те пък, горките българи, може би вече са без държава, така излиза. Сякаш образователният министър проф. Танев се е вселил в ума на Неофит.

Не стига че нищо не е наред в клетата България, ами сега и Симеон ще й висне на врата във всяка молитва. Отпуската му като брокер изглежда свършва и е време да го наврат в ролята му на пластмасов цар.

Но каква тежест ще имат въпросните молитви – и пред кого?

Навремето Симеон дойде с един невероятен капитал – не негов, а даден му за съхранение от самата История, но той по никакъв начин не го запази. Сетне се провали, още по-сетне българите направо го пренебрегнаха – и той пак стана тих и незабележим както съм го представил в книгата си за него. Тих и незабележим, обаче поповете навсякъде трябва да споменават името му.

Ако в Светия синод толкова искаха да щуреят, поне да бяха направили този жест към Апостола, към Дякон Игнатий, пак нямаше да е по канона – но поне оскотелите от недоимък хорица, които все още посещават църквите, нямаше да се сещат за имотните пазарлъци на един човек, който се надхитря със собствената си държава.
Обаче Плевнелиев! Как не развя гневно знамето си, ако изобщо го има, или поне един пискюл от него – той пък повече защитава бизнес партньорите си, отколкото институцията, която представлява. Вероятно и от Светия синод са си давали сметка какъв слабак е и спокойно са прокарали „интронизацията“ на Симеон. И как няма да имат кураж за това, когато Пл. се хвърля да целува брадата на Неофит, а не ръката му. Целувкин и половина.

Симеон измрънкал нещо от един килер във Врана (пред БНТ) – в смисъл, че се правят конспирации около решението на Светия синод, който бил самостоятелен, Църквата била на повече от 1000 години и пр. Никаква сянка от неудобство не прозира в думите му. Но той щеше така да реагира, дори да го бяха произвели светец.

Пак сме за смях, пак и пак, пак и завинаги. А най-много сигурно се смее Началника, както се изразява Бойко – смее се и се чуди дали изобщо заслужаваме някаква милост.

А телевизията продължава да бъде използвана единствено за акции на празнословието и суетността. В тях Плевнелиев е един от лидерите – но се стаява, когато трябва да защити достойнството на институцията, която представлява.

Автор: Кеворк Кеворкян в. Преса