Как двама земляни съживиха една „спяща” космическа красавица

Как двама земляни съживиха една „спяща” космическа красавица

Публикувано от:

Пол­ков­ник Весе­лин Сто­я­нов, инже­нер от запаса, вое­нен пилот първи клас:

„За нас е висока чест Вашето уча­стие през юни 1988 година в съвмест­ния полет с коман­дира на кос­ми­че­ския кораб „Союз Т-​4″ Ана­то­лий Соло­вьов и българ­ския космонавт-​изследовател Алек­сандър Алек­сан­дров до орби­тал­ната станция „Мир”. В продълже­ние на повече от девет дено­нощия вие изпъл­нихте сложна експе­римен­тална програма, зна­чи­телна част от която беше подго­т­вена в ИКИТ-​БАН. Това беше нов, зна­чим при­нос в българ­ската кос­ми­ческа наука и прак­тика след полета на пър­вия българ­ски кос­мо­навт Георги Ива­нов, уни­кал­ната кос­ми­ческа програма „Бълга­рия 1300″ и други мисии в рам­ките на сътруд­ни­че­ството в изслед­ва­нето и използва­нето на кос­ми­че­ското про­стран­ство за мирни цели, вклю­чи­телно на Меж­ду­на­род­ната кос­ми­ческа станция” — това е фраг­мент от поздра­ви­тел­ното писмо, което член-​кореспондент проф. д.т.н. инж. Петър Гецов, дирек­тор на Инсти­тута за кос­ми­че­ски изслед­ва­ния и тех­но­логии към БАН (ИКИТ) изпрати до летеца-​космонавт Вик­тор Сави­них, два пъти Герой на Съвет­ския съюз, член-​кореспондент на Рус­ката ака­демия на нау­ките, про­фе­сор, док­тор на тех­ни­че­с­ките науки и гла­вен редак­тор на спи­са­ние „Росийский кос­мос”, по слу­чай него­вата 75-​годишнина, която той навърши на 7март.

Неудобно ми е да препи­свам от себе си обшир­ното интервю с три пъти лете­лия в Кос­моса Вик­тор Сави­них и пуб­ли­ку­вано преди години в докумен­тал­ната ми книга „В небето и над него”, посве­тена на съветско-​българския полет. Затова ще при­помня накратко нео­бик­но­ве­ната за све­тов­ната кос­мо­нав­тика „реанимация”, която двамата с Вла­ди­мир Джа­ни­бе­ков извършиха на безмълв­ната орби­тална станция „Салют-​7″ и тя по-​нататък години наред при­емаше на борда си руски и чуж­де­странни космонавти.

„Бавно, опип­вайки сту­де­ната тъм­нина, в кос­ми­че­с­ката тъм­нина доплу­ваха двама в про­ти­вогази — така би могъл да започва страшен, фан­та­сти­чен три­лър и този епи­зод би изглеж­дал много ефектно на кино­лента. В действи­тел­ност беше невъзможно да ни види някой, защото нао­коло беше пълна тишина, непро­ница­ема тъм­нина и кос­ми­че­ски студ” — с доб­ро­душна иро­ния си спомня Сави­них в какво състо­я­ние са наме­рили „Салют-​7″, която по същото време губи висо­чина и не отго­варя на позив­ните от Земята.

Накратко казано, двама души в мърт­вата станция, някъде сред без­край­ния Кос­мос! На тях се пада жре­бият да събу­дят заспа­лата станция. Всъщ­ност този слу­чай е нео­бик­но­вен, а медий­ната информация за тази експе­диция е съв­сем оскъдна и добре редак­ти­рана — съобще­ни­ята на ТАСС бодро информи­рат наци­о­нал­ната и све­тов­ната ауди­то­рия, че екипажът Джанибеков-​Савиних извършва на борда пла­нови дей­но­сти, а настро­е­ни­ето и само­чув­стви­ето им са добри.

„На нас с Володя също ни се искаше всичко да изглежда при­казно — при­стиг­нали са, видели са какви са при­чи­ните за повре­дата, ремон­ти­рали са как­вото трябва и побе­до­носно са се завър­нали на Земята… Раз­бира се, ние побе­ди­хме — станци­ята оживя. И все пак… Днес съобще­ни­ята за кос­ми­че­с­ките полети се възпри­емат едва ли не като пъту­ва­нето в мет­рото от еди­ния до другия край на града. Всъщ­ност Кос­мо­сът е загадъ­чен и страшен …” продължава Вик­тор Савиних.

А който е упо­рит и иска да про­следи това въл­ну­ващо продълже­ние, не е трудно да намери книгата на Вик­тор Сави­них „Записки с мерт­вой станции”. В нея е пуб­ли­ку­ван днев­ни­кът, който той води в продълже­ние на 165-​те дено­нощия полет на „Салют-​7″, както и стра­ници от разго­во­рите с Центъра за управ­ле­ние на поле­тите, отра­зя­ващи най-​сложните пери­оди от въз­ста­но­вя­ва­нето на станцията.

Владимир Джанибеков

Два пъти Герой на Съвет­ския съюз, Герой на Монгол­ската Народна Репуб­лика, удо­стоен с пет ордена „Ленин”, с орде­ните „Чер­вена звезда”, „Държавно знаме на Унгар­ската народна репуб­лика”, „Дружба”, „За служба на Роди­ната във Въоръже­ните сили на СССР”, френ­ския орден на Почет­ния легион, поче­тен граж­да­нин на гра­до­вете Гага­рин, Калуга, Чер­кезк, Арка­лик, Хюстън…

Това е офици­ал­ната пред­става за един нео­бик­но­вен с делата си човек — съвет­ския кос­мо­навт Вла­ди­мир Алек­сан­дро­вич Джа­ни­бе­ков. Роден е на 13 май 1942 година в село Искан­дар, Таш­кент­ска област, Репуб­лика Узбе­ки­стан в семейството на служещ. През 1960 година завършва Таш­кент­ското суво­ров­ско учи­лище, а пет години по-​късно и Ейското висше лета­телно учи­лище за летци, след което започва да служи като летец-​инструктор във ВВСна СССР. От 1970 година е в Отряда на кос­мо­нав­тите. Преми­нал пъл­ния курс по общо­кос­ми­ческа подго­товка и подго­товка за кос­ми­че­ски полети на кос­ми­че­ски кораби тип „Союз” и орби­тални станции тип „Салют”.

Извършва пет кос­ми­че­ски полета като коман­дир на екипаж, от които ще отбе­лежим само петия му — като коман­дир на кораба „Союз Т-​13″ и орби­тал­ната станция „Салют-​7″ от 6 юни до 26 сеп­тем­ври 1985 г. с Вик­тор Сави­них. Продължи­тел­но­стта на този полет е над 112 дено­нощия и от тех­ни­ческа и пси­хо­логи­ческа гледна точка се смята за най-​сложен в исто­ри­ята на съвет­ската и сред трите най-​драматични в све­тов­ната кос­мо­нав­тика. Него­вата същ­ност е, че след разпа­дане на радиовръз­ката и вслед­ствие на нару­ше­ния в ори­ен­ти­ра­нето на слън­че­вите бате­рии към Слънцето орби­тал­ната станция „Салют-​7″ започва съв­сем неуправ­ляем полет.

За въз­ста­но­вя­ване на кон­трола над станци­ята са изпра­тени Джа­ни­бе­ков и Сави­них с модифици­ра­ния за тази цел кораб „Союз Т-​13″. От кораба е демон­ти­рана системата за авто­ма­тично ска­ч­ване и крес­лото на тре­тия кос­мо­навт, снаб­ден е с допъл­ни­телни запаси вода, захран­ване и кис­ло­род, подоб­рени са сред­ствата за визу­ално наблю­де­ние и за осъще­ствя­ване на ръчно ска­ч­ване, мон­ти­ран е лазе­рен дале­комер. При­ближа­ва­нето на кораба към станци­ята е осъще­ствено и с уча­сти­ето на наземни и кос­ми­че­ски сред­ства на системата за про­ти­во­ра­кетна отбрана. За успеш­ното изпъл­не­ние на зада­чите в този драма­ти­чен полет Вла­ди­мир Джа­ни­бе­ков е удо­стоен със зва­ни­ето генерал-​майор от авиаци­ята. Сумар­ното му време в Кос­моса е 145 дено­нощия 15 часа 58 минути и 35сек.