Какво трябва да се знае за сибиряците

Какво трябва да се знае за сибиряците

Публикувано от:

Казвайки «сибиряк», имаме предвид «закален характер» и «добро здраве». До голяма степен това е така. Но историята, животът и мирогледът на сибиряците ни разказват много по-интересни подробности.

«Ние сме сибиряци!»

В навечерието на преброяването на населението на Русия през 2010 година в интернет започва акцията «Ние сме сибиряци», по време на която се предлага на потребителите в графата «националност» да впишат «сибиряк». Много откликват на това предложение. Въз основа на преброяването ръководителят на Росстат Александър Суринов на майтап, или на сериозно, отбелязва, че е напълно възможно в РФ да се появи националността «сибиряк».

Идеолозите на «сибирската идентичност» доста аргументирано настояват, че сибиряците са пълноценна национална общност, която не само живее на огромна територия (малко по-малка от Канада), но и притежава характерни признаци: говор, навици, външен вид, менталност и дори характерно селско стопанство. Според тях, източниците на «националната обособеност» трябва да се търсят най-късно в XVII век.

Поддръжниците на обособяването на сибиряците като самостоятелна нация са обезпокоени най-напред от недостатъчно внимателното отношение на федералните власти към териториите зад Уралския хребет. Между другото, тяхното движение не съдържа елементи на сепаратизъм. Те настояват, че всеки има право на национална самоидентификация.

География и етнос

Резултатите от преброяването през 2010 година карат сибирските социолози сериозно да се заемат с проблема на националната самоидентификация на жителите на Сибир. В резултат на изследванията, в които голямо внимание се отделя на социологическите допитвания, учените стигат до изводите, че идентичността на сибиряка включва 4 важни компонента: териториален признак (място на раждане и местоживеене), социокултурен фон (ежедневна среда), биографична следа (създаване на семейство и правене на кариера) и политически аспект (средство за мобилизиране на активната част от населението).

Тези компоненти учените ги разделят на две нива: макро и микро. В първото влизат сибирската природа, географията и климатът, във второто – етническият произход, родословието и характерът. В резултат на това като основа за самоидентификация на сибиряка социолозите определят географията: «ако живееш в Сибир, значи си сибиряк».

Но според изследователите думата «Сибир» се асоциира в повечето случаи не с населеното място, а с безкрайните простори на тайгата и със суровия климат. Един от отговарящите по този въпрос казал: «Сибирякът е жител не толкова на града, колкото на природата». Като се обърнем към историята, ще се опитаме да разберем, как се е формирала сибирската идентичност.

Етимология

Терминът «Сибир» е много по-стар от, например, «Рус». Води началото си от V век. На татарски тази дума звучи като «себер», което означава «снежна буря».

Според изследователя З. Я. Бояршинова терминът «Сибир» идва от името на етническата група «сипыр», въпреки, че много оспорват изводите й. Впоследствие тази дума започва да се свърза с тюркоезичния народ, живеещ на бреговете на Иртиш в района на съвременния Тоболск.

Интересното е, че до XIII век думата «Сибир» се е използвала само за народността и едва по-късно започнали да я използват по отношение на областта, в която живеели хората. «Сибир» като име на земя за първи път се споменава от средновековните ирански хронисти, а през 1375 година в Каталонския атлас се появява областта «Sebur».

Първопроходци

За първи път през 1483 година в Западен Сибир се появяват руснаци: това било корабна войска, изпратена от Иван III, за да подчини вогулските князе. Но за начало на навлизане на руснаците в Сибир се смята 1581 година – походът на казаците и военнослужещите под ръководството на Ермак.

За половин век активно усвояване на сибирските простори руските първопроходци стигнали до бреговете на Охотско море, а след още един век – до бреговете на Северния Ледовит океан. Покоряването на новите земи се съпровождало с активни контакти с коренните народи на Сибир. Но освен диалог, отношенията с туземците често довеждали до сериозни конфронтации.

От XVII век започват редовно да заточават в Сибир каторжници. Алексей Михайлович нарежда «да се заселват с жените и децата, като им се предоставят заеми и всякакви имоти за препитаване». Но в Сибир отиват и по собствена воля хора с различни специалности – от дърводелци и златотърсачи до търговци и индустриалци, с надеждата да забогатеят и да намерят по-добър живот.

Много от първопроходците намерили на сибирска земя новата си Родина и повече не се върнали в европейска Русия. Постепенно се запознават с бита на коренните жители по тези места – ханти, манси, якути, буряти и като встъпват с тях в търговско-икономически и културни отношения, руснаците свикват със суровите природни условия и полагат основите за оцеляването на следващите поколения колонисти: така се формира руско-сибирският генофонд.

«Многонационален котел»

Но руснаците са само част от родословието на сибирския народ. Историците и етнографите често използват за населението на Сибир такива характерни словосъчетания, като «многонационален котел» или «регионална идентичност», имайки предвид, че Сибир е дом за стотици етноси и групи хора: например, наричат себе си сибиряци порусените пленени германци, тувинците, якутите, татарите, алтайците и дори пришълците от бившите републики.

Да си спомним, че появилото се на картата на Русия Сибирско ханство е парче от някога пъстрата по етнически състав Златна Орда. И днес нееднородният сибирски етнос активно се преобразува. Социолозите отбелязват, че в последно време, основно заради занижения стандарт на живот, се увеличава отливът на коренните сибиряци в посока към централна Русия и Европа. Вместо заминалите в градовете на Сибири активно се настаняват гастарбайтери от Средна Азия и Китай.

Сибирски характер

Заради многонационалния състав на сибирския етнос от ранно детство у местните жители се развиват толерантност и стремеж към разнообразие. Във формирането на «сибирския характер» огромна роля е изиграл суровият климат по тези места, който научил жителите на упоритост, издържливост, търпеливост и самостоятелност.

Освен положителните качества на сибиряците, като доброжелателност, прямодушие, искреност, толерантност, социолозите намират и не толкова привлекателни, като хитрост, стиснатост, лекомисленост и дори мързел.

Изхождайки от подобна диалектика, изследователите правят следните изводи: сибиряците с готовност се притичват на помощ един на друг, приемат радушно гости, но в същото това време проявяват сдържаност и затвореност.

Същински дух

Новосибирският социолог Олга Ечевская отбелязва, че «откъснатостта на живота на сибиряците е важна част от тяхното регионално самосъзнание». Историкът Юрий Черниов отива още по-далеч в своите изводи. Той призовава изследователите да обръщат внимание не само на градските центрове на Сибир, но и на «дълбоките провинции».

«Трябва да се отиде при хората, в селата, защото големите градове не са показател. Само дълбоко вкоренената идентичност, силните традиции и начинът на живот ще разкажат за хората това, което те самите не могат да изрекат», – завършва изследователят. Но и другото е вярно: именно Природата, а не цивилизацията за сибиряка е главният носител и модел на същинския му дух.

Тарас Репин

Источник: Что нужно знать о сибиряках

© Русская Семерка russian7.ru