Какво трябва да се знае за Николай I

Какво трябва да се знае за Николай I

Публикувано от:

Николай I не е от любимците в руската история. За него са казвали: “В него има много от прапорчика и малко от Петър Велики”. По времето на Николай I в страната имало промишлена революция, а на Запад започнали да наричат Русия “затвор за народите”.

“Палачът на декабристите”

Денят на сядане на трона – 14 декември 1825 година – не обещавал за този монарх нищо хубаво – в Санкт-Петербург избухнало въстанието на декабристите. След огласяване на манифеста за възкачването на престола, завещанието на Александър І и писмото с отказа на Константин, Николай заявил: «След всичко това вие отговаряте с главата си за спокойствието в столицата, а що се отнася до мен, ако бъда и един час император, ще докажа, че съм бил достоен за това».

До вечерта на императора му се наложило да приеме едно от най-трудните решения през живота си: след преговори и неуспешни опити да се оправят нещата по мирен път, Николай решил да предприеме крайни мерки – артилерийски огън. До последния момент той се опитвал да предотврати трагедията, отговаряйки на убеждаващите го да използва сила с въпроса: «Какво искате, още през първия си ден на трона да облея поданиците си с кръв?» Отговаряли му: «Да… ако е нужно за спасяването на Империята». Почти в един глас всички съвременници са отбелязвали, че в тези трудни моменти Николай е «показал хладнокръвие и присъствие на духа», което не могло да не предизвика възхищение. Дори тези, които не обичали новия император, не могли да отрекат, че «на 14 декември той се проявил като властелин, който въздействал върху тълпата с мъжеството си и с ореола на властта».

Реформаторът в промишлеността

Ако до 1831 година императорът имал намерение да извърши редица преобразования за укрепване позициите на самодържавието, то последвалият курс на управление, завършил с «тъмен седемгодишен период», бил белязан с духа на крайния консерватизъм. След разгрома на въстанието на декабристите Николай се заклел, че революцията, която била на прага на Русия, няма да проникне в страната, «докато съм жив». И направил всичко, за да потисне и най-малката проява на свободомислие., в това число, усилил цензурата и държавния контрол върху образователната система(Училищен устав от 1828 година и Университетски устав от 1835 година).

Заедно с това николаевската епоха е ознаменувана от редица позитивни явления. Новият император получил в наследство промишленост, чието състояние било най-лошото в цялата история на империята, и успял да я направи конкурентоспособна благодарение на автоматизацията на производството и мащабното използване на волнонаемния труд. От 1825 до 1860 година били построени 70% от пътищата с твърдо покритие, през 1843 година започнало строителството на Николаевската железница.

Цензорът

Новият цензурен устав, забраняващ издаването на материали, подриващи авторитета на съществуващия монархичен строй, бил обнародван през 1826 година. Народът го нарекъл «чугунен», може би, защото в него не можело да се намери «вратичка». На жестока цензура била подлагана не само художествената литература, но и, например, учебниците. Известен е абсурден случай, когато било забранено да се отпечата учебник по аритметика, в една от задачите на който намерили «подозрително» многоточие между цифрите. Под ножа на цензорите попадали не само съвременните автори. Председателстващият цензор Батурлин, например, предлагал да бъдат изключени от акатиста към Покров на Пресвета Богородица следните редове: «Радуйся, незримое укрощение владык жестоких и звероподобных…». След две години издали по-лоялен вариант на «чугунения» устав, който ограничавал субективността на цензорите, но не се различавал от предшественика си.

Ревизорът

Друго дело на живота на Николай Павлович била борбата с вечния руски проблем – корупцията. За първи път при него започнали да правят ревизии на всички нива. Както писал Ключевски, самият император често бил ревизор: «Случвало се е да влети в някое финансово учреждение, да изплаши чиновниците и да си отиде, карайки всички да усетят, че той е запознат не само с делата им, но и с измамите им».

Борбата с разхищаването на държавната собственост и злоупотребите се водила както от Министерството на финансите, начело с Егор Канкрин, така и от Министерството на правосъдието, което на законодателно ниво следило, колко усърдно губернаторите въвеждали ред по места. Веднъж, по нареждане на императора му бил съставен списък с губернаторите, които не взимали подкуп. От цяла Русия ги събрали само двама: ковенския губернатор Радишчев и киевския Фундуклей, на което императорът отбелязал: «Че не взима подкуп Фундуклей — е ясно, той е много богат, а ако не взима Радишчев, значи е прекалено честен». По думите на съвременниците, Николай Павлович «често си затварял очите» за дребните подкупи, които съществували отдавна и били широко разпространени. Но за сериозните «измами» императорът наказвал строго: през 1853 година били изправени пред съда повече от две хиляди и петстотин чиновника.

Селският въпрос

Радикални мерки искал и така нареченият «селски въпрос» – императорът разбирал, че народът очаква от него «по-добър живот». Забавянето можело да доведе до това, че «барутният склад под държавата» «да се взриви». Императорът направил много, за да облекчи живота на крепостните селяни, и заедно с това заздравил стабилността на империята. Било забранено да се продават крепостните селяни без земя и да се разделят семействата им, също така било ограничено правото на помешчиците да ги заточват в Сибир. Указът за задължените селяни впоследствие бил заложен в основата на реформите за отмяната на крепостното право. Историците Рожков, Блюм и Ключевски отбелязвали, че за първи път било намалено числото на крепостните селяни до към 35-45%. Подобрил се животът и на така наречените държавни селяни, които получили собствени парцели земя, а също така и помощ при лоша реколта от откритите навсякъде спомагателни каси и хлебни магазини. Увеличаването на благосъстоянието на селяните позволило да се увеличи доходът на хазната с 20%. За първи път се реализирала програма за масово образоване на селяните: към 1856 година били открити почти 2000 нови училища, а обучаващите се от хиляда и петстотин през 1838 година, стигнали до 111 хиляди. Според историка Зайончковски, у поданиците на император Николай I могло да се създаде впечатлението, че «в Русия е настъпила епохата на реформите».

Законодателят

Още Александър I обръщал внимание на това, че законът е един за всички: «Ако аз си позволя да нарушавам законите, то тогава кой ще сметне за нужно да ги спазва?» Но в началото на XIX век в законодателството било пълна бъркотия, която често водила до безпорядък и съдебни злоупотреби. Следвайки собственото си указание да не се променя съществуващият ред, Николай наредил на Сперански да направи кодификация на руските закони: да систематизира и укрепи законодателната база, без да променя съдържанието й. И преди Николай са се правели опити да се унифицира законодателството, но както и преди единственият сборник, който обхващал руското право,  бил Соборное уложение (сборник със закони) от 1649 година. В резултат на усърдна работа било съставено Пълно събрание на законите, а след това бил издаден Сборник със законите на Руската империя, където влезли всички действащи законодателни актове. Но непосредствената кодификация, кояйто Сперански планирал да извърши в третия етап от работата, а именно, да създаде Сборник от закони, където старите норми биха били допълнени с новите, не била подкрепена от императора.

“Жандармът на Европа”

Николай I е бил първият владетел на Русия, който имал чудовищна репутация в Европа. Именно по негово време Руската империя получила такива епитети, като “затвор на народите”, “жандарм на Европа”, които се закрепили за Русия за много десетилетия напред. Виновно за това било активното участие на Николай в европейската политика. В периода 1830-1840-те години било времето на революциите в Европа и Николай се смятал за длъжен да противостои на “бунтарския хаос”.

През 1830 година решил да изпрати полски войски в състава на руския корпус за потушаване на революцията във Франция, което предизвикало въстание в самата Полша, част от която влизала в състава на Руската империя. Въстаниците обявили династията Романови извън закона и сформирали временно правителство и сили за самоотбрана. Много европейски страни подкрепили въстанието: във водещи британски и френски вестници започнало преследване на Николай и на самата Русия. Но императорът потушил въстанието. През 1848 година изпратил войски в Унгария, за да помогне на Австрия да потуши унгарското национално-освободително движение.

Управлението на Николай Павлович може да се смята за първия осъзнат опит на Русия да отстоява геополитическите си интереси. Императорът се смятал за покровител на балканските славяни в борбата им за независимост от Турция.

Първата половина от царстването на Николай I е отбелязана от редица големи военни успехи. Според Туркманчайското споразумение двугодишната война с Персия завършила с присъединяването на Нахичеванското и Ериванското ханства. В резултат на Адрианополския мирен договор след руско-турската война от 1828-1829 г. Източното крайбрежие на Черно море било включено в състава на Руската империя. Потушаването на полското въстание през 1831 година позволило да се включи Полша в състава на империята и да се отмени конституцията от 1815 година. Но императорът бил принуден да продължи проточилата се на Кавказ война и да започне нова – Кримската, която доста ще «оръфа» хазната (дефицитът ще бъде възстановен едва 14 години след края на войната). Според условията на мирния договор в Кримската война Русия изгубила Черноморския флот, но Севастопол, Балаклава и редица други кримски градове били върнати в замяна на крепостта Карс. Заедно с това войната довела до икономически и военни реформи, които се провели вече след Николай I. Самият император, който имал отлично здраве, в началото на 1855 година настинал неочаквано. Той подчинил живота си и реда на поверения му «механизъм» на простия регламент: «Ред, строга, безусловна законност, никакво всезнайство и противоречие, всичко произлиза едно от друго; никой не заповядва, преди да се научи да се подчинява; никой без законна причина не застава пред другия; всички се подчиняват на една определена цел, всичко си има своето предназначение». Той умрял с думите: «Оставям екипа си, за съжаление не в това състояние, в което исках, оставяйки много главоболия и грижи».

Фаина Шатрова

Источник: Что нужно знать о Николае I

© Русская Семерка russian7.ru