Какво иска да ни каже срещата на НАТО?

Какво иска да ни каже срещата на НАТО?

Публикувано от:

Реша­ващ момент в исто­ри­ята — така нарече сеп­тем­врий­ската среща на високо рав­нище на НАТО в уел­ския Нюпорт гене­рал­ният сек­ре­тар на али­анса Расму­сен. Той заяви с патос в белгийския град Монс, където е разпо­ложено команд­ва­нето на Обе­ди­не­ните сили на блока в Европа: „Тази среща ще бъде повра­тен пункт — ще при­емем план за действие, насо­чен към заси­л­ване на нашата готов­ност в проме­нящия се свят.” И наи­стина — форумът на държав­ните глави и на пра­ви­тел­ствата от страните-​членки, както и пока­не­ните гости, сред които и пре­зи­дента на Украйна Порошенко, в много отноше­ния може да стане реша­ващ за отноше­ни­ята между Запада и Русия.

Цялата изми­нала про­лет и лято под дик­тов­ката на аме­ри­канците непрекъс­нато се насаж­даше мисълта, че Русия осъще­ствява в Украйна т. нар. хибридна война. Упор­те­бява се и терм­инът „безшумна анек­сия”. Тя обо­зна­чава четири съставни части. Съсре­до­то­ча­ване около гра­ницата с Украйна на зна­чи­те­лен кон­тингент редовни войски, използвани като елемент за натиск и сплашване. Изпращане на съсед­ната тери­то­рия на военни спе­ци­а­ли­сти, които орга­ни­зи­рат и насоч­ват бор­бата на мест­ните „сепа­ра­ти­сти” и доб­ро­волците, вер­бу­ват ги и ги обу­ча­ват. Информационно-​пропагандно и кибер въз­действие срещу про­тив­ника. И нак­рая — меж­ду­на­родно поли­ти­че­ско съпро­вож­дане. Именно по този начин запад­ните полит­тех­но­лози се стараят да пред­ста­вят граж­дан­с­ката война в Украйна, ней­ния вътрешен конфликт като агре­сия на Русия срещу суве­ренна държава.

Митът за „рус­ката агре­сия” ще поз­воли на НАТО да се опита да реа­ли­зира „по-​смела”, както написа спи­са­ние TheNationalInterest, концепция за гаран­ти­ране на сигур­но­стта в Европа. За това освен САЩ се обя­вя­ват най-​напред Вели­ко­бри­та­ния, Румъ­ния, Полша и при­бал­тийските страни. Новата док­трина е глав­ната тема на срещата в Уелс.

Пред­лага се анти­рус­ката концепция да бъде реа­ли­зи­рана в три направ­ле­ния. Първо — про­буж­дане от „паци­фист­кия сън” на всички страни от али­анса и уве­ли­ча­ване на воен­ната актив­ност от тяхна страна, в част­ност — по отноше­ние на воен­ните бюджети. Второ — съз­да­ване в непо­сред­ствена бли­зост до рус­ките гра­ници на най-​мощната в Европа военна база в посто­янна готов­ност — със запас от въоръже­ния, боепри­паси и про­до­вол­ствие — за разгръщане в слу­чай на необ­хо­димост в най-​кратки сро­кове на мащабна ударна групи­ровка. Трето — разши­ря­ване на трак­тов­ката и осно­ва­ни­ята за военно сътруд­ни­че­ство на али­анса с държави, формално не чле­ну­ващи в блока.

Всичко това може да се харак­те­ри­зира като откро­вено агре­сивни, напа­да­телни пла­нове, насо­чени срещу нашата страна. Още през април НАТО прие пакет от 18 срочни мерки, съв­куп­но­стта от които не оставя место за ника­кви съм­не­ния — Русия се разглежда като про­тив­ник. Заси­лено беше въз­душ­ното пат­ру­ли­ране в про­стран­ството на при­бал­тийските страни, само­лети с радио­ло­каци­онно обо­рудване започ­наха редовни полети над тери­то­ри­ята на Полша и Румъ­ния, допъл­ни­телни кораби на НАТО бяха въве­дени в Бал­тийско и Сре­ди­земно море, уве­ли­чено е воен­ното при­съствие на али­анса в чер­номор­ския басейн. Бло­кът заяви за разши­ря­ване на програмата от уче­ния, за укреп­ване на системата за ранно пре­дупре­жде­ние и заси­л­ване на възмож­но­стите на силите за бързо разгръщане. С високи темпове продължава изграж­да­нето на обекти на ПРО в Европа.

И това е само про­лог на при­каз­ката. Тя ще се съчи­нява след срещата в Уелс. Бълга­рия напри­мер вече започна да се пре­устройва по натов­ски стан­дарти, без да дочака окон­ча­тел­ните форму­ли­ровки. В края на август служеб­ният мини­стър на отбра­ната Вели­зар Шалама­нов заяви, че бюджетът на него­вото ведом­ство ще бъде уве­ли­чен от сегаш­ните 1,3 до 2% от БВП. Тези сред­ства ще идат пре­димно за модер­ни­зи­ране на въоръже­ни­ята, както и за снижа­ване на зави­симо­стта от Русия във воен­но­тех­ни­че­с­ката област. Ще бъдат закупени нови, най-​вероятно аме­ри­кан­ски, само­лети. Пла­нира се при­до­би­ване на нови под­вод­ници и бойни кораби. Така се реа­ли­зира пър­вото направ­ле­ние от концепци­ята. Що се отнася до вто­рото — съз­да­ване на база-​чудовище — пла­ни­рано е тя да бъде в пол­ския Щецин. На пред­ва­ри­телно рав­нище се обсъжда изграж­да­нето в при­бал­тийските страни на т. нар. ситу­аци­онна инфра­струк­тура на пред­ното бази­ране на силите за бързо реаги­ране. Вярно, неясно е на какво ще се реагира. Дали на агре­сия от страна на Русия, дали на запо­вед срещу нея да бъде осъще­ствен блиц­криг след нана­сяне от аме­ри­канците на разоръжа­ващ пре­ван­ти­вен раке­тен удар.

Още в нача­лото на август преми­ерът на Вели­ко­бри­та­ния Дейвид Камерън разпрати до лиде­рите на стра­ните от али­анса и него­вия шеф писмо, в което написа, че воен­ните раз­ходи в наци­о­нал­ните бюджети на европе­йците трябва да бъдат съще­ствено уве­ли­чени, а тех­ните воин­ски кон­тингенти — обу­чени, обо­рудвани и изпра­тени към базите в Източна Европа. Защо?

Отго­вор дава тре­тото направ­ле­ние в концепци­ята. „В Уелс Север­но­ат­лан­ти­че­ският али­анс трябва да покаже, че него­вият изто­чен край не е про­паст, извън пре­де­лите на която той не е спо­со­бен да направи нищо и не про­явява ника­кво внима­ние към ста­ващите там съби­тия”, заявява от стра­ниците на TheNationalInterest цял колек­тив от автори. Харак­терно е, че всички тези господа са бивши посла­ници в бивши съвет­ски репуб­лики. Ийн Бонд напри­мер е рабо­тил като посла­ник на Вели­ко­бри­та­ния в Лат­вия. Денис Кор­бой е пред­став­ля­вал ЕС в Арме­ния и Гру­зия. Уилям Кротни — бивш посла­ник на САЩ в Казах­стан и в Гру­зия. Кенет Яло­виц е бил аме­ри­кан­ски посла­ник в Бела­рус и Грузия.

„Всяка страна, пре­тен­ди­раща за член­ство в НАТО, на срещата в Уелс ще бъде оце­нена по заслуги и ние ще предо­ста­вим под­крепа за всички”, не се скъпи на обеща­ния Расму­сен. Това е най-​опасният момент, осо­бено ако го разгле­даме в съче­та­ние с при­зива в колек­тив­ната ста­тия: „На пред­сто­ящата среща лиде­рите на али­анса трябва да одоб­рят нови действени мерки, за да помогнат на Украйна да се про­ти­вопо­стави на рус­ката агресия.”

Автор: Вадим Бондар, публицист.

в. «Русия днес»