“Историята на един град” от ненадминатия руски сатирик М.Е. Салтиков-Шчедрин

“Историята на един град” от ненадминатия руски сатирик М.Е. Салтиков-Шчедрин

Публикувано от:

Издателство “Дамян Яков” пусна ново издание на “Историята на един град” от ненадминатия руски сатирик М.Е. Салтиков-Шчедрин. Оформлението на книгата и корицата са дело на Виктор Паунов и са в стилистиката на “Майстора и Маргарита” и “Дванайсетте стола”, които предизвикаха адмирации у много наши читатели, съобщават от издателството.

Книгата, написана преди повече от 150 години, може да звучи не просто актуално, но и да изглежда вплетена в нашата съвременна политическа конюнктура. Прегледайте я и решете какъв градоначалник да си изберете: предлагат се такива с часовник с кукувичка вместо глава или пък други, които носят на раменете си кутия с навиващ се механизъм, който им позволява да произнасят няколко въодушевяващи фрази като “Не разрешавам!”, “Ще ви уволня!”, “Плащайте и не питайте!”, “Всички сте хрантутници!” На политическия пазар, който описва Шчедрин, разнообразието от предлагани градоначалници е голямо.

“Летописът” на живота в антиутопичния град Глупов е ярка метафора на всяка бюрократична система – овластена с фантастични привилегии и свободна да превръща живота на хората в абсурд. Разказът напомня сътвореното от народната фантазия, преплетено със страховити картини – на опустошителни бедствия, на войни за просвещение и ликвидиране на невежеството и неграмотността чрез избождане на очи, на походи за вразумяване на просветените.
…”Злодеите да треперят” е прекрасно. Но кои са въпросните злодеи? Явно, че при съществуването на многомислие по този въпрос би настанала преголяма бъркотия. Злодей може да е някой крадец, но той, така да се каже, е злодей третостепенен; злодей бива наричан убиецът, но и той е злодей само втора степен. Накрая, злодей може да бъде волнодумецът – ето това е вече истински злодей, и то закоравял и неразкаял се…”

Актуален и до днес е въпросът, на който авторът не дава категоричен отговор: Дали повтарящите се апокалиптични сцени от живота на гражданите на град Глупов и тeхните страстни пориви към анархия в периодите на смяна на властта не са естествено състояние за народ, за който няма живот без градоначалника бащица?

 

Източник: “Дума”.