Интервю на Владимир Путин пред италианския вестник Il Corriere della Sera

Интервю на Владимир Путин пред италианския вестник Il Corriere della Sera

Публикувано от:

Само болен човек може да си представи, че Русия ще нападне НАТО, някои страни просто спекулират със страха по отношение на Русия, заяви руският президент Владимир Путин в интервю за италианския вестник Il Corriere della Sera.

„Що се отнася до опасенията на някои държави по повод агресивни действия на Русия – мисля, че само болен човек, и то в съня си, може да си представи, че внезапно Русия ще нападне НАТО. В някои страни просто ми се струва, че спекулират със страха от Русия”, казва Путин.

„Някои искат да играят ролята на такива фронтови страни, които изискват да им се помогне точно по тази причина – било то във военен план, било в икономически, финансов и някакъв друг. Затова е безсмислено да се подкрепя подобна идея, тя е безпочвена. Но някой може би има интерес да поддържа този страх. Мога само да предполагам”, добави Путин.

Той предположи, че американците не искат особено Русия и Европа да се сближат, а искат да запазят лидерството си в атлантическата общност, и затова се нуждаят от външна заплаха. „Иран явно не им е достатъчен. С кого да плашат? И изведнъж възниква конфликтът в Украйна. Русия е принудена да реагира. Може би това е специално направено, не знам. Но не ние го правим”, отбеляза Путин.

„Искам да ви кажа, че няма защо да се страхувате от Русия. Светът се е променил дотолкова, че здраво мислещите хора не могат да си представят такъв мащабен военен конфликт в наши дни. Имаме си работа, уверявам ви”, подчерта Путин.

„Русия не разговаря с никого в конфликтен тон и по тези въпроси, както е казал Ото фон Бисмарк, са „важни не разговорите, а потенциалът“, каза Путин.

“Всичко, което правим – това е просто отговор на заплахите, които възникват по наш адрес. И ние го правим в много ограничен обхват и мащаб “,  отбеляза руският президент.

Путин припомни, че е предлагал на американските партньори да не излизат в едностранен ред от Договора за противоракетна отбрана, а системата за ПРО да бъде в сътрудничество с Русия, САЩ и Европа, но това предложение е било отхвърлено.

„Разбира се, ние тогава веднага казахме: добре, това е скъпоструваща система, нейната ефективност още не е известна, но, за да осигурим стратегически баланс, ние ще развиваме стратегическия си настъпателен потенциал, ще мислим над системите за преодоляване на противоракетната отбрана. И трябва да Ви кажа, че ние отбележихме значителен напредък в това отношение“, каза руският президент.

Той припомни, че военните разходи на САЩ са по-големи от военните разходи на всички страни по света взети заедно. Разходите на САЩ за отбраната са 10 пъти по-големи от тези на Руската Федерация, и за разлика от тях, Русия на практика няма военни бази зад граница. Той припомни също, че РФ в началото на 90-те г. е прекратила полетите на самолетите със стратегическо предназначение в отделни райони, но тъй като Америка не се отказа от тази практика и е продължила да лети в близост до руските граници, Русия също е възстановила тези полети.

Путин обърна внимание и на това, че близо до бреговете на Норвегия има американски подводници, разположени за постоянно там. Само за 17 минути една ракета, изстреляна от тези подводници, може да достигне Москва, каза Путин.

„Ние и от Куба отдавна вече махнахме всички бази, които нямат стратегическо значение. И Вие искате да кажете, че ние се държим агресивно? Вие сами споменахте разширяването на НАТО на Изток. Но ние наникъде не се движим – инфраструктурата на НАТО се движи към нашите граници, включително военната инфраструктура. И това е проява на нашата агресивност?“, отбеляза той.

Освен това, Владимир Путин упрекна Европа в стремеж да игнорира интересите на Русия в икономиката и интеграцията. „Когато страните от ЕС се интегрират, това е нормално. Но когато ние в постсъветското пространство направим същото, то тогава се опитват да го обяснят като  стремеж на Русия да пресъздаде империята”, каза Путин.

„Прибалтийските страни се присъединиха към Европейския съюз, което слава Богу, е добре. Но сега на нас ни казват, че тези страни, а те влизаха в енергийната система на бившия Съветски Съюз и енергийната система на Русия, те трябва да преминат към енергийната система на Европейския съюз. Ние питаме: „Има ли някакви проблеми с енергийното снабдяване, какво се случва, защо трябва да се прави това?“ – „Не, проблеми няма, но ние така решихме, така ще е по-добре“.

Русия ще бъде принудена да строи в някои западни региони на Русия допълнителни генериращи мощности. „Тъй като линиите за пренос минаваха през прибалтийските страни за някои райони на Русия и обратно, а всичко това ще бъде включено сега в Европа, ние трябва да строим допълнително несъществуващи днес линии за пренос на електроенергия. Всичко това ще ни струва някъде около 2-2,5 млрд.евро“, заяви президентът.

„Пита се, а защо, ако ние смятаме, че е правилно да се строи общо икономическо пространство от Владивосток до Лисабон? Източното партньорство на Европейския съюз преследва ли някаква цел – интегриране на цялото постсъветско пространство в единно пространство с Европа, повтарям за трети път, от Лисабон до Владивосток, или иска да отреже и да създаде нова граница между днешна Русия и цялата западна част, включително, да допуснем и Украйна, Молдова?“ отбеляза руският лидер.

Решението на Гърция за продължаване на членството в ЕС и други съюзи е суверенно право на гръцкия народ, което трябва да се разбира в диалога с основните партньори по Европа, счита Путин.

„Ние развиваме с Гърция отношения, независимо от факта че тя е член на ЕС и на НАТО, или от факта че е част от еврозоната. Имаме с тази страна исторически връзки, които са много близки и които са отношения на добро партньорство. Но е суверенен избор на гръцкия народ дали да остане в дадени съюзи или зони“ каза Путин, като добави, че към момента не е известно как ще се развият събитията в бъдеще. „Не знаем какво ще се случи в бъдещето, ето защо не можем да гадаем по утайката на кафето какво ще е бъдещето на Гърция. Това гадаене би било днес погрешно и дори контрапродуктивно било то за европейската икономика, както и за гръцката икономика“, каза Путин.

При това, според Путин, гръцката икономика има определени трудности, предизвикани от общоевропейските правила, като например, твърдата зависимост от еврото, откриването на границите за европейски стоки и наличие на ограничения в такива отрасли, като селското стопанство и риболова, в които Гърция би могла да има определени конкурентни предимства. От друга страна, руският президент вижда и „предимства от членството в европейското семейство“, като преференциалните заеми, финансовата помощ от Европейския хазна и достъпа до европейския пазар на труда.

Решението за присъединяването на Крим към Русия е основано на изразяването на волята на местните жители, в Донецк и Луганск хората също гласуваха за своята независимост, но там ситуацията е друга, заяви руският президент, отговаряйки на въпрос, възможно ли е в Източна Украйна да се повтори кримският сценарий.

„Вие знаете, кримският сценарий е свързан не с позицията на Русия, той е свързан с позицията на хората, живеещи в Крим“, каза Путин.

Той поясни, че действията на РФ, „включително и действията от силов характер, се заключаваха не в това, да бъде откъсната от Украйна тази територия, а да бъде предоставена възможност на хората, които живеят там, да изкажат своето мнение по повод на това, как искат да устроят живота си“.

„Ако това беше позволено на косовските албанци, защо да е забранено на руснаците, украинците и кримските татари, които живеят в Крим? Между другото, в Косово решението за независимост го взе парламентът, а в Крим го решиха хората на всенароден референдум. Смятам, че добросъвестният наблюдател не може да не види, че хората гласуваха почти единодушно за присъединяването към Русия“, подчерта президентът.

Той отбеляза, че демокрацията – това е властта на народа, или власт, основана на волята на народа. „Ето, решението на кримския въпрос е основано на волята на народа, живеещ в Крим“, добави Путин.

„В Донецк и Луганск хората гласуваха за независимост и там ситуацията е друга…Но за да поискаш от населението да остане в състава на Украйна, трябва да му докажеш, че ще живее по-добре, по-сигурно, че хората ще могат да осигурят живота си и бъдещето на децата си”, каза руският лидер.

При това, той заяви, че е невъзможно тези хора да бъдат убедени с помощта на оръжие. „Тези въпроси, въпросите от този род, могат да бъдат решени само по мирен път“, отбеляза Путин.

Украйна трябва да започне икономическа и социална реабилитация на Донбас, да проведе конституционна реформа и местни избори, но проблемът се състои в това, че днешните власти в Киев не искат да седнат на масата за преговори с опълченците, заяви още Путин.

„Искам да подчертая, че Русия е заинтересована и ще се стреми към безусловно изпълнение на Минските споразумения, защото друг път за разрешаването на кризата, според мен, днес няма“, каза руският президент.

„Проблемът е в това, че представителите на сегашната киевска власт не искат да седнат на масата за преговори с тях. И ние не можем да повлияем върху това. За това могат да повлияят само нашите европейски и американски партньори. Не трябва да ни плашат с всякакви санкции. Тук ние нямаме нищо общо, това не е наша позиция. Ние искаме да постигнем изпълнението на тези споразумения“, добави Путин.

Той припомни, че лидерите на ДНР и ЛНР публично са заявили, че при изпълнение на споразуменията са готови да разгледат възможността републиките да се смятат за част от украинската държава. „Знаете ли, това е въпрос на принципи. Смятам, че точно тази позиция трябва да бъде възприета като сериозно, като добро предварително условие за начало на сериозни преговори“, каза Путин.

Той подчерта, че е необходимо провеждането на конституционна реформа, осигуряване на автономни права на съответните територии, да бъде приет закон за провеждане на местни избори, закон за амнистия, да бъде започната икономическа и социална реабилитация на тези територии.

„Тоест какво се е случило там? Просто днешните централни киевски власти са ги изолирали от основната територия на страната, прекратили са там всички социални плащания: пенсии, помощи, блокирали са финансовата система, всъщност, създали са условия за невъзможно получаване на енергоснабдяване и т. н., тоест, разбирате ли, там е хуманитарна катастрофа. И всички се държат така, сякаш нищо не се случва“, каза Путин.

Запитан от репортери за това дали има идоли, руският президент отвърна, че се старае да няма такива: най-важното според него е човек да бъде честен пред самия себе си и пред хората, поверили му управлението на държавата.

„Ще бъда изключително откровен с вас, не мога да кажа нещо такова сега. Очевидно, Бог така е устроил живота ми, че за нищо не съжалявам“, каза Путин, отговаряйки на въпрос за какво съжалява най-много и какво смята за грешка.

„Вие ще щастлив човек“, каза интервюиращият.

„Слава тебе, Господи“, отвърна Путин.