“Интервютата с Путин” на Оливър Стоун: какво разбрахме от първата част

“Интервютата с Путин” на Оливър Стоун: какво разбрахме от първата част

Публикувано от:
В първата част на четирисерийния филм президентът на Русия разказа пред американския режисьор за детството си в следвоенния СССР, за какво мисли, след като наследява Борис Елцин, и защо Русия има сложни отношения със САЩ.
Путин и Стоун
Владимир Путин и Оливър Стоун. Снимка: SHOWTIME / YouTube

“Ще импровизираме. Тук няма правила”, казва Оливър Стоун с усмивка в първите кадри на филма “Интервютата с Путин” (The Putin Interviews), веднага след надписите с матрьошки, сърп и чук. Филмът, където известният американски режисьор, автор на над 25 документални и игрални филма, говори с Владимир Путин за политиката и живота, е сниман в продължение на повече от година – от декември 2015 г. до февруари 2017 година. За този период режисьорът и руският президент успяват да обсъдят доста теми.

Първата част на четиричасовия филм бе излъчена по американския ТВ канал “Шоутайм” (Showtime) на 12 юни. Какво ново разбрахме от нея за руския лидер?

Джудо и КГБ

Филмът започва с разговор между Стоун и Путин за младостта на руския лидер. Син на механик, участвал във Великата отечествена война, Путин, както признава сам, не е послушно дете – израства основно на улицата. Президентът си спомня, че много силно са му повлияли заниманията по джудо: “Това промени живота ми към по-добро”. Основното, на което го научава джудото, според политика, е гъвкавост, умение, ако е нужно в името на победата, да отстъпиш за някои неща.

В интервюто със Стоун Путин признава, че още в юношеските си години иска да работи в Комитета за държавна сигурност (КГБ) и е постъпва в юридическия факултет на Ленинградския университет именно с цел да се присъедини към спецслужбите.

Разпадът на СССР и суровите 1990-те години

Путин подробно коментира пред Стоун знаменитата си фраза, че разпадът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век: той признава, че съветската система е работела лошо и са били нужни промени, но грешките при реформирането ѝ са довели до ужасни последици. “Беше разрушена системата за социално осигуряване, напълно престанаха да работят цели отрасли на икономиката, фактически беше разрушена системата за здравеопазване”, изброява Путин. Освен това според него 25 милиона руснаци за един час се оказват зад граница, а страната – на границата на гражданска война.

През 1996 г. Путин (в началото на 1990-те той е заместник-кмет на Санкт Петербург) пристига в Москва, а след няколко месеца оглавява Федералната служба за сигурност (ФСБ). През 1999 г. Борис Елцин, първият президент на Русия, избира Путин за свой премиер и приемник. “Не знам защо Елцин избра мен”, уверява Путин. Той не се съгласява да приеме премиерския пост веднага, а когато все пак приема предложението, дълго не е убеден дали Елцин няма да премисли. Най-много от всичко Путин, според самия него, се бои за съдбата на своите деца и се тревожи “къде да ги скрие”, ако се случи нещо и животът му се окаже в опасност.

За Елцин Путин си спомня с уважение и казва, че той никога не се е страхувал да поеме отговорност и това е била една от силните му страни. В същото време той не опровергава репликата на Стоун за проблемите на първия президент с алкохола: “И това беше истина”.

Недоверието на САЩ и НАТО

По време на една от последните визити на президента на САЩ Бил Клинтън в Русия Путин, чието управление тогава едва започва, полу-нашега казва, че може би си струва Русия да влезе в НАТО. “Клинтън каза: “Защо не, нямам нищо против”, но цялата американска делегация стана доста нервна”, спомня си президентът. Той е убеден, че САЩ диктуват на НАТО своята воля и затова не биха допуснали Русия, като държава с независимо мислене, да стане член на Алианса.

В разговора със Стоун Путин отново подчертава казваното многократно от него до момента: разногласията между Русия и Запада, според него, са обусловени от нежеланието на САЩ – водеща страна в западния свят, да развиват диалог с Русия. Путин е убеден, че САЩ се смятат за единствената голяма световна държава, което поражда имперско мислене и агресивна външна политика. “Това води до провали и проблеми”, смята руският политик.

Ярък пример за случай, в който САЩ действат противно на собствената си риторика срещу Русия, според Путин, е войната в Чечения. Тогава, смята президентът, определени кръгове във Вашингтон са подкрепяли чеченските сепаратисти не само политически, но и финансово – той разполагал с доказателства, които навремето споделил с президента Джордж Буш-младши.