Имаме си министерство на външните наистина, а не на българските работи

Автор Юри Михалков

 

Как да не ти дойде на ум тази мисъл, след като бялата архитектурна „буца“ на улица „Александър Жендов“ №2 козирува пред погазването на международното право и викна „Ура-а“ на американския ракетен удар срещу сирийското военно летище още в самия ден на акцията.

По принцип България няма никакви интереси в това летище, нито пък от удара по него. Страната ни и нейните интереси не са ощетени и от недоказаната химическа атака на сирийската армия срещу град Хан Шейхун на 4 април, скалъпена като повод за ракетното нападение на САЩ. Така че няма причини дипломатическото ни учреждение да бърза с позиция, изтипосана буквално часове след удара на Големия брат. И понеже България не е пряко засегната от събитията, това ведомство би трябвало да установи истината за себе си – ако, разбира се, държи на страната си, на международното положение и цивилизационните ценности. Тоест да сложи на кантара двете противоположни тези и тогава да претегли отношението си. То обаче пренебрегна какво казва Дамаск и Москва, какво каза дори германският външен министър Зигмар Габриел, според когото картината е твърде противоречива, за да се отсича бързо и от раз. МВнР пренебрегна и редица медийни публикации, както и мненията на западни експерти, които оспорват тезата, че режимът на Башар Асад е извършил химическата атака и представят факти точно за обратното – зад изфабрикуваната лъжа стои „Фронтът Ан Нусра“, сирийският клон на „Ал Кайда“. Не изчака дори какво ще каже мисията на ООН, която заминава на място да проверява случая.

Министерството не случайно направи това. Няма да се изненадам, ако са му се обадили от посолството на САЩ с искането бързо да даде рамо. Освен това подкрепа за американската акция вече бе изразена от първата дипломатка на ЕС Федерика Могерини, от Париж и Лондон.

Добре, но така постъпва министерство на американските, на брюкселските, парижките и всякакви други външни работи, но едва ли и на българските. Дали Вашингтон, Брюксел, Париж или Лондон не се сдобиха с министерство на марионетните работи на улица „Александър Жендов“2.

Но не само това.

Ето какво каза за „Дойче веле“ политологът Гюнтер Майер, ръководител на Центъра за изследване на арабския свят в немския град Майнц: „Само въоръжените бунтовнически групировки имат сметка от подобно нападение с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв шанс да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства“.

И други международни наблюдатели изтъкват аргумента, че на бойното поле Асад печели войната с противниците си и няма смисъл да прибягва до химическо оръжие, съответно да насъска света срещу себе си.

В същото време терористичната групировка „Ан Нусра“ все още държи района на град Хан Шейхун и други части от провинция Идлиб. Освен това тя разполага и с химическо оръжие (газ зарин) по данни на американската военна тайна служба DIA от 2013 година. И нашумелите две химически атаки от 2013 година при Алепо и столичното предградие Източна Гута са извършени именно от нея, а не от Башар Асад. Тогава редица западни експерти изразиха съмнения, че режимът е стоял зад атаките – в разрез с официалната позиция на своите правителства и на Запада като цяло. В последния момент американското разузнаване научило, че използваният зарин е на ислямистите, а не на режима, докладвало на Барак Обама и той бе принуден да се откаже от наказателната акция срещу сирийския президент.

Целта на „Ан Нусра“ тогава била да въвлекат Вашингтон във война срещу Дамаск. В двата слручая от 2013-та това не сработи, но при новобранския президент Доналд Тръмп се получи. Независими източници разкриха, че сега „Ан Нусра“ изфабрикува сирийските попадения срещу неин склад с боеприпаси, използва дори убити от тях деца и хора като жертви на сирийската атака, използва и манипулираните от нея „бели каски“, за да предизвика американска реакция. Така този път лъжата за „химическия Асад“ проработи.

И какво излиза – нашето външно гради позицията въз основа на една лъжа. Измамата не се ли сдоби с външно министерство на „Александър Жендов“ 2?

Но не само това.

За сегашния случай САЩ, ЕС, НАТО, целият изобщо Запад, се позоваваха единствено на „Ан Нусра“. Тоест, позоваваха се на тероризма, сиреч на врага си, и изградиха позицията си от подхвърлените от него данни. Съответно тенденциозно отхвърлиха данните на Русия и Сирия, които все пак воюват с тероризма. Някак си няма логика да вярваш на врага, а не на партньорите си, които се бият срещу него. Освен ако не става дума за зомбита.

Освен това при ракетния си удар Вашингтон уби сирийски войници и унищожи сирийски изтребители. Тоест удари сила, която се бие с врага му. Ето какво предупреди вестник „Ню Йорк таймс“: „…опитвайки се да премахне сирийския президент Башар Асад, Тръмп подкопава собствената си главна цел в региона: да победи терористичната групировка „Ислямска държава“. Ако Сирия рухне, територията на страната може да се превърне в убежище за ислямистките терористи. Тази ситуация е точно това, което Тръмп се опитва да предотврати“.

С една дума, с ракетния си удар Вашингтон работи за ислямисткия тероризъм. И понеже София го подкрепи, излиза, че и тя прави същото. Дали „Ан Нусра“ и „Ислямска държава“ не се сдобиха с министерство на външните работи в София? И дали има още съмняващи се, че на „Александър Жендов“2 действа наистина външно ведомство?

Източник Поглед.инфо