Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник  „Премълчаваната история на САЩ”. Част 7

Извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ”. Част 7

Публикувано от:

/ малко известни факти от американската история – продължение /

Кубинската криза и последиците ѝ върху мира

На 14 октомври 1962 г. американски бомбардировач U2, изпратен на разузнавателна мисия над Куба, се връща с няколко необичайни снимки. На следващия ден специалистите ги разчитат и обявяват, че Съветският съюз е разположил на острова установки за балистични ракети SS-4 със среден обсег, способни да изстрелят към територията на САЩ бойни глави с мощност 1 мегатон.

Всъщност, в този момент руснаците изобщо не желаят да се стига до пряка военна конфронтация със САЩ. С 10-те си междуконтинентални ракети, които могат да достигнат до американска територия и едва 300 ядрени бойни глави, те нямат никакви шансове пред 5-те хиляди атомни бомби на САЩ и почти 2-те хиляди американски междуконтинентални балистични ракети и бомбардировачи. Хрушчов сравнява съветските ракети в Куба с американските ракети, установени в Турция и Западна Европа и планира да обяви разполагането на съветските ракети в Куба на 7 ноември, когато е 45-та годишнина от болшевишката революция.

На 16 октомври Кенеди събира съветниците си и задава въпроса: „Защо руснаците изпращат балистични ракети в Куба? Това е все едно ние изведнъж да започнем да разполагаме балистични ракети със среден обсег в Турция. А това би било твърде опасно”. В стаята се възцарява мълчание, след което Бънди отговаря: „Всъщност, ние направихме точно това, господин президент”. Кенеди се надява да спре руснаците, преди те да са в състояние да използват ракетите. На 19 октомври той се среща с обединеното командване. Мнозинството, начело с Ле Мей, подкрепя идеята за въздушна атака като уверява, че руснаците няма да отговорят, ако ракетите им в Куба бъдат унищожени.

Напрежението се нажежава с всеки изминат ден. На 25 октомври съветското ръководство решава, че ще е най-добре да си прибере ракетите, само че иска да получи нещо в замяна. Руснаците се надяват да изтъргуват изземването на съветските ракети от Куба срещу изтеглянето на американските ракети „Юпитер” от Турция. На 27 октомври се случва инцидент, наречен от Шлезингер „най-опасният момент в човешката история”. Кораби на американския военно-морски флот, водени от самолетоносачи „Рандолф”, подлагат на обстрел съветска подводница В-29, охраняваща пътуваща към Куба съветска флотилия. Американците не знаят, че съветската подводница е оборудвана с ядрено оръжие. Подводницата е засегната и температурата в нея рязко се покачва, особено в машинното отделение. Осветлението угасва, остават да работят само аварийните светлини. Въглеродният двуокис във въздуха стига до почти смъртоносни нива. Съветският радист Вадим Орлов описва сцената по следния начин: „Един от дежурните офицери припадна и се свлече на пода. После втори, трети. Падаха като подкосени. Това продължи четири часа… После ни удариха с нещо по-силно. Решихме, че това вече е краят”. Настава паника. Капитанът Валентин Савицки неуспешно се опитва да се свърже с Генералния щаб. След това нарежда на дежурния офицер да подготви ядреното торпедо: „Може би войната горе е започнала. Сега ще им покажем! Ще умрем, но няма да се дадем, няма да посрамим съветския флот!”. Командирът по политическата част Василий Архипов обаче го успокоява и убеждава да не изстрелва торпедото. По този начин, съвсем сам, той предотвратява ядрената война и спасява човечеството.

В същия момент, в Националния съвет за сигурност на САЩ се получава съобщение, че над Куба е свален американски бомбардировач U-2. Обединеното командване решава, че това е провокация и иска от Кенеди да даде разрешение за въздушна атака с едновременно нападение по суша. Съобщенията от разузнавателните мисии допълнително подклаждат огъня – пристигат данни, че руснаците се готвят да изстрелят ракетите си. Кенеди признава, че „времето изтича”. 250 хил. американски войници са мобилизирани и готови за нападение. Приети са планове за установяване на ново кубинско правителство. 2 хил. бомбардировача са в очакване на заповед за атака. Войната изглежда неминуема.

Кастро предполага, че американците ще атакуват до денонощие и прави опити да убеди Хрушчов да отговори с ядрена атака срещу империалистите, преди те да са нападнали Съветския съюз. Междувременно, Кенеди е получил второ писмо от Хрушчов, което още повече усложнява ситуацията. За разлика от първото, съдържащо главно лични послания, това звучи така, все едно е написано от цял комитет. Пораждат се подозрения, че военните са свалили Хрушчов. В писмото се настоява САЩ не само да не нападат Куба, но и да изтеглят ракетите си от Турция. Заместник държавният секретар Джордж Бол и Адлай Стивънсън вече са предлагали да се изтъргуват ракетите в Турция за тези в Куба. Самият Кенеди на два пъти преди кризата е давал одобрението си за изтеглянето на и без това излишните ракети „Юпитер” от Турция. Сега, обаче, президентът отхвърля тази идея, тъй като се страхува, че ако се поддаде на съветския натиск, Турция ще се отдръпне, а НАТО ще се разпадне.

В последен опит за постигане на споразумение, на 27 октомври, събота, Робърт Кенеди, братът на президента, се среща с посланик Анатолий Добринин и го предупреждава, че САЩ са готови за нападение, освен ако СССР незабавно не изтегли ракетните си установки от Куба. Освен това той обещава, че САЩ ще преместят ракетите си „Юпитер” от Турция в близките 4-5 месеца, стига съветското ръководство да запази в тайна тази договорка. Докато чака отговора на Кремъл, президентът споделя пред своя приятелка: „По-добре децата ми да са комунисти, отколкото мъртви”. „Еретичната” му мисъл влиза в пълно противоречие с конвенционалните възгледи на Айзенхауер, който веднъж казва на британския посланик, че предпочита да бъде „атомизиран, отколкото комунизиран”. Вечерта Макнамара си ляга с мисълта, че може би няма да доживее до следващата събота. За щастие, в този миг Хрушчов решава, че не си струва стотици милиони хора да загиват само за да си спаси репутацията. На следващата сутрин Съветският съюз съобщава, че ще изтегли ракетите си. В мемоарите си Хрушчов твърди, че Робърт Кенеди е бил отчаян на срещата си със съветския посланик и е предупредил: „Президентът няма да започне война заради Куба, но е напълно възможно против волята му да станат необратими събития. Ако напрежението продължи, президентът допуска, че е възможно военните да го свалят и да завземат властта. Американската армия може да стане неуправляема”.

Кризата е преодоляна и хората въздъхват облекчено. В действителност положението остава критично още три седмици. Кенеди настоява руснаците да изтеглят от Куба и бомбардировачите си „Ил-28”, както и да намалят военния си персонал на острова до 300 души. Хрушчов трудно може да изпълни първото искане, тъй като самолетите са кубинска собственост. На 11 ноември той последва примера на Робърт Кенеди и дава „джентълменска дума”, че ще прибере бомбардировачите малко по-късно. Кенеди обаче настоява СССР публично да оповести незабавното им изтегляне. През цялото това време американската армия е във втора степен на бойна готовност. Кризата приключва окончателно на 20 ноември 1962 г., след което руснаците изпълняват всички искания.

30 години след кризата, през 1992 г., Макнамара научава, че ядрените оръжия в Куба са били в бойна готовност и наистина са щели да бъдат използвани в случай на американски десант. Това би означавало 100 хил. жертви от американска страна, незабавен отговор от САЩ и навярно дори ядрена война със СССР. Неотдавна беше разкрито и че по време на кризата в базата в Окинава са били приведени в бойна готовност ракети „Мейс” с 1,1-мегатонни ядрени бойни глави и бомбардировачи F-100, въоръжени с водородни бомби. Най-вероятно те са щели да бъдат използвани не срещу Съветския съюз, а срещу Китай. Даниел Елсберг посочва, че Хрушчов допуска грешка, като не разкрива факта, че бойните глави са пристигнали преди началото на блокадата и че тактическите балистични ракети са доставени заедно с ядрените им бойни глави. Ако американските политици го знаеха, вероятно щяха да реагират по-сдържано, за да не предизвикат изстрелване на ракетите. Година по-късно сатиричният шедьовър на Стенли Кубрик „Доктор Стрейджлав” пресъздава подобна криза, при която сплашването с оръжия в крайна сметка води до катастрофални последици.

Кубинската криза има неочаквано положително развитие върху мира в световен мащаб. Половин година по-късно, през април 1963 г., заместник държавният секретар и бивш посланик Авърел Хариман се среща с Хрушчов и праща телеграми на Кенеди, че съветският ръководител „говори сериозно за мирно съвместно съществуване”. Хариман и Хрушчов присъстват на състезание по лека атлетика на стадион „Ленин” в Москва – състезателите от двете държави, които доскоро са били на ръба на войната, излизат на стадиона, хванати ръка за ръка. Хариман и Хрушчов ръкопляскат и стават на крака. По-късно Хариман твърди, че видял сълзи в очите на съветския ръководител.

На 25 юли 1963 г. представители на САЩ, Съветския съюз и Великобритания подписват първия договор за контрол върху ядреното оръжие в историята на човечеството. На 24 септември същата година Сенатът одобрява договора за частична забрана на ядрените опити.

 

/ продължението следва /

 

Подбор и адаптация – Георги Вълков, д-р инж.