Журналистика по американски: Интервю с журналистка от Russia Today, което  CNN не излъчи

Журналистика по американски: Интервю с журналистка от Russia Today, което CNN не излъчи

Публикувано от:

Бурното интервю на водещата Кристиан Аманпур от CNN с поканената от нея водеща на предаване In the Now Russia Today Аниса Науей така и не бе излъчено в ефира на американския телевизионен канал, пише ruposters.ru.

Нещо повече, служителка на CNN не изпълни условията, при които Науей се е съгласила да даде интервюто, като не публикува пълната му версия в официалния сайт на тв канала.

При това положение, екип от Russia Today реши да публикува пълната версия на прословутото скрито интервю.

Свободата на словото по американски е това, когато водещи на CNN безапелационно могат да озвучават в ефир пропагандистките щампи за Русия, но когато им се отправят критики относно това, те веднага се опитват да затворят устата на критиците.
„Дали е полезно за обществото, когато всички новини се отразяват само от една гледна точка? Та нали в последно време именно това се случва”, ето едно от изреченията, които си позволи Кристиан Аманпур.

Подобни гръмки думи говори онази същата журналистка, която през 1998 година «се сродни с Държавния департамент» като се омъжи за тогавашния помощник на държавния секретар на САЩ по връзки с общественността Джеймс Рубин. Струва ли си да се подчертава, че всички репортажи на Аманпур начело с Югославия до Сирия, са просто озвучаване пред камерата на официалната позиция на Държавния департамент на САЩ, полети със сос от «независима журналистика»?

Обаче, когато Аниса Науей посочи на Аманпур факти от автобиографията й, тогава водещата на CNN открито заяви: „Това няма да го пускам в ефир”.

Но действията на лъжците от CNN не попречиха на хората да се доберат до истината, която разкрива какво именно представлява „американската журналистика”, чийто типичен представител е Кристиан Аманпур. По-долу предлагаме на вашето внимание пълната версия на интервюто на двете водещи, което се опита да заличи CNN.

Кристиан Аманпур: – Аниса, Вие казахте, че сте американка. Интересно ми е Вашето мнение относно положението на медиите в Русия. Работата е там, че независимите медии в Русия са все по-малко, особено в сферата на телевизията. Все повече издания принудително биват закривани. Руските власти в момента дори внасят промени в законодателството, като се ожесточават изискванията към чуждестранните медии, при това до толкова, че CNN и всички телевизионни компании няма да могат вече да работят в Русия. Според вас това добре ли е, или е лошо? Когато в една държава всички медии се контролират от властите, дали е полезно за обществото или не?

Аниса Науей: – Струва ми се, че думите Ви не съответстват напълно на истината. Първо – не си спомням в Русия да е закриван някой тв канал…
Кристиан Аманпур: – Но това е истина.
Аниса Науей: – Не мога да си спомня за нито един закрит телевизионен канал в Русия. Току що се върнах от конференцията News Exchange, където попитахме представителите на ръководството на CNN, защо са решили да прекратят излъчването си от Русия. А те отговориха, че причината за това решение, е техническа неизправност при операторите на кабелната телевизия.
Кристиан Аманпур: – Ето, нали за това Ви говоря.
Аниса Науей: – Тоест, Вие сега твърдите, че правителството на Русия подготвя препятствия за дейността ви в тази държава?
Кристиан Аманпур: – Аз Ви разказвам, че в Русия се подготвя законопроект, който ще затруднява излъчването в страната за нас и за всички останали чуждестранни телевизионни компании. Всъщност искам да ви попитам: Полезно ли е за обществото, когато новините се отразяват само от една гледна точка? Та нали именно това се случва в момента.
Аниса Науей: – Не съм съгласна с Вас. При всички случаи, при Russia Today нещата не стоят така. Както вече казах, ние постоянно цитираме изявленията на украинското правителство и правителствата на западните страни. Ако Ви интересува анализът на дейността на новинарските медии в Русия, то честно казано, май не съм подходящия човек за ролята на експерт. Относно RT, мога да кажа само, че ние винаги се стараем да отразяваме събитията от различни ъгли. Дали правим голям акцент на руската гледна точка? Разбира се, та нали именно нея се стараят да премълчават западните медии. Но този въпрос е направо абсурден от страна на човек, който повече от 15 години озвучава позицията на Държавния департамент на САЩ. Просто е абсурдно.
Кристиан Аманпур: – На мен ли казвате това?
Аниса Науей: – Разбира се, че на Вас. А на кой още?
Кристиан Аманпур: – Това казвате на мен?
Аниса Науей: – Разбира се!
Кристиан Аманпур: – Сигурно се шегувате?
Аниса Науей: – Вие повече от 15 години озвучавате позицията на Държавния департамент, начело с Югославия та до Сирия. А сега Вие, всъщност, се занимавате със същото по отношение на Украйна. Така че, аз говоря на Вас, разбира се.
Кристиан Аманпур: – Мили Боже. Вие поне гледали ли сте моите репортажи? Поне един от тях?
Аниса Науей: – Разбира се и не един. И в нито един от тях Вие не поставяте под въпрос политиката и изявленията на американското правителство. Докато ние, „руската пропаганда”, сме задавали неудобни въпроси относно доставките на оръжие на „Свободна сирийска армия, на „Джабхат ан-Нусра” и други групировки. А сега, всички си имаме работа с „Ислямска Държава”.
Кристиан Аманпур: – Аниса, поканих Ви в това предаване…
Аниса Науей: – Точно така. И нашите зрители трябва да знаят тази истина.
Кристиан Аманпур: – Поканих Ви за да проведем зряла дискусия…
Аниса Науей: – А Вие би трябвало да разказвате за тези неща.
Кристиан Аманпур: – Е да! Те и без това са осведомени, поради което и гледат моето предаване вече толкова години. Но чуйте…
Аниса Науей: – Много добре. Убедена съм, че са осведомени кой е Джеймс Рубин и помнят, как точно отразявахте конфликта в Югославия.
Кристиан Аманпур: – Бих Ви помолила да проучите лично нещата… лично да проверите… лично да прегледате всичките ми репортажи за Югославия и Сирия и да ги сравните с официалната версия на правителството на САЩ. Нещо повече, намерете и гледайте предаването, когато започна моята популярност – това беше едно интервю с Клинтън, в рамките на което оспорвах политиката му спрямо Босна и Югославия. Слушайте, Аниса, аз Ви уважавах, но напразно се изказвате така за мен. Точно за мен и предаването, което се излъчва по сателлит. Вие грешите и Ви призовавам да преразгледате…
Аниса Науей: – Разбира се, как така някой се осмелява да повдига тази тема в ефира на CNN?
Кристиан Аманпур: – Не! Не! Не! Само за момент! Не-не-не, Вие току що казахте, каквото сте искали да кажете. Но когато в разговор с мен преминавате на личности, това е много неправилно, защото Вие го правите не от позицията на знаещия човек, не знам защо постъпвате така, но Вие се ръководите от незнания.
Аниса Науей: – Тогава нека Вашите зрители да преценят сами. Мисля, че това ще бъде най-справедливо решение в нашия спор. Нека те да гледат Вашите репортажи за Югославия…
Кристиан Аманпур: – Какво казахте?
Аниса Науей: – Нека преценят Вашите зрители. Да гледат Вашите репортажи за Югославия и да ги сравнят с официалните изявления на Държавния департамент на САЩ и да преценят сами, дали има пълно съвпадение на двете позиции.
Кристиан Аманпур: – (смее се) Ето какво ще Ви кажа: гледайте моето интервю с президента Клинтън и чак тогава решавайте какво да мислите. Но едно е сигурно, Аниса, това нещо няма да пусна в ефир. Това е лична атака. Вие… Вие…
Аниса Науей: – Вижте, много добре помня това Ваше интервю с Клинтън. И Вие тогава агитирахте за война.
Кристиан Аманпур: – Точно така!
Аниса Науей: – Вие реално тогава призовавахте Бил Клинтън да започне война.
Кристиан Аманпур: – А дали самия Клинтън е искал война тогава?
Аниса Науей: – Не знам какво е искал тогава Клинтън, в момента Ви говоря за Вашата работа като журналист.
Кристиан Аманпур: – Come on, you’ve lost me babe! Наистина Ви благодаря. Жалко, а пък аз си мислих, че ще ни се получи една зряла дискусия, но уви не е така. Благодаря Ви много!

Да агитираш президента на страната си, да нападне суверенна държава, разположена на друг континент, това явно е „журналистиката по американски”, в нея влиза и брак със служител на Държавния департамент на САЩ, последван с отразяването на американската намеса в различните региони на света по необходимия начин за Вашингтон.

Но дори и това не е главното в „американската журналистика”. Най-важното е, да се крещи по-силно и да се обвиняват медии на други държави в това, че „новините се отразяват само от едната гледна точка”. Наистина е голяма наглост, а второто е щастие. Но CNN забравят, че подобна разновидност на щастие околните няма да търпят вечно.

http://ruposters.ru/archives/10192