Женски портрет. Вера Августовна Лотар-Шевченко

Женски портрет. Вера Августовна Лотар-Шевченко

Публикувано от:

«ЖИВОТ, В КОЙТО ИМА БАХ, Е БЛАГОСЛОВЕН…»

Родена през 1901 година в Торино. Бащата бил  физик и математик, професор в Сорбоната. Майката преподавала в Сорбоната  световна литература.

Ученичка  на Алфред Корто в Париж, след което завършва Виенската музикална академия. На 12 години дебютира с оркестър  под диригенството на Артуро Тосканини. Завършвайки обучението като пианистка гастролира по градовете на Европа и Америка. След неудачен брак, през 1936 година среща сътрудника на съветското търговско представителство Владимир Шевченко. Заедно заминават за СССР, където Вера Августовна продължила музикалните си изяви. Но идилията не се случила: през 1938 година Владимир Шевченко е арестуван. Опитите да помогне на съпруга си довели до нейното арестуване . През 1941 година тя попада в ГУЛАГ за 13 години. Срокът изтърпяла на Сахалин, след това в Севуралаг. Но даже там Вера Августовна не забравила музиката. В студената барака тя издълбала на нара клавиатура на пиано и беззвучно „свирила“ на нея любимите мелодии.

Излиза на свобода през 1954 година. В Нижни Тагил директорът на музикалното училище не повярвал веднага, че някога тя е завършила Парижката консерватория, но я приел на работа. След това Вера Августовна продължила в Свердловската филхармония, в Драматичния театър и по-късно се преместила в Барнаул.

В Барнаул на Вера Августовна й провървяло.

На нейния концерт се оказал кореспондентът на «Комсомольская правда» С. Соловейчик.

«Аз пристигнах в Барнаул през нощта срещу неделя и сутринта тръгнах да обикалям града, – писал той в очерка си, публикуван в «Комсомольская правда» на 19 декември 1965 година. — Афиш: в Дома за политическа просвета – концерт на солистката на Алтайската филхармония. В програмата — Цезар Франк, Равел и двадесет и четири прелюдии на Клод Дебюси. Трудна, рядка програма. Аз се удивих на мъжеството на Алтайската филхармония- на кого от пианистите е по силите такъв концерт? — купих си билет и с любопитство зачаках вечерта. В залата имаше 53 души. Аз ги преброих. А самата зала е за 500 места. Преди началото на концерта, водещият ни помоли да седнем по-напред и каза няколко думи за музиката на френските импресионисти. След това се появи пианистката. Висока не млада жена. Късо подстригана червеникава коса, с решителни движения, каквито имат опитните жени-лекарки. Тя погледна празната зала с добродушна тъга, даже едва виновно, след това също така смутено смени люлеещия се стол и започна да свири. Три пъти в живота си съм имал фантастично усещане, като че ли за първи път чувам, изпълнявана на пиано музика, а всичко което е било преди това – не е било музика. Първият път – на концерта на Светослав Рихтер. Вторият път — когато чух запис на бетовеновата “Аврора”, в изпълнение на Артур Шнабели. И третият — тук, в Барнаул…»

«Пианистката не се отдаваше на музиката, — писал журналистът. — Тя беше над нея, по-високо от нея. Тя свиреше, може би, най-изисканата и поетична музика на света. “Лодка сред океана”, “Долината на камбаните”, “Печалните птици”, “Игра на водата”. Това беше Равел. “Следи по снега”, “Потъналата катедрала”, “Момичето с ленените коси”. Това беше Дебюси. И, запазвайки изисканост и поетичност, пианистката в същото време беше строга, даже студена. Не, това съвсем не приличаше на демонстрация на музика, както могат да ме разберат, това беше самата музика. … артистката разкриваше най-съвременния образ на музикалното мислене. Тя се беше отделила от тази опасна граница, зад която чувството преминава в сантименталност, красотата – в красивост и нито веднъж, никъде, нито в една фраза не престъпи тази граница, достигайки, обаче висшето нажежаване на чувството и показвайки красотата на  самия й предел. Тази вечер аз не знаех, че съдбата ме е довела на концерт на пианистка, на чието изпълнение се е наслаждавала публиката в Париж, НюЙорк, Сан-Франциско, Рио-де-Жанейро, Буэнос-Айрес, Берлин, Брюксел…»

Статията в «Комсомолска правда» попаднала на известния математик, основоположник на кибернетиката Алексей Андреевич Люпунов. И той (и не само той) направил всичко възможно да докара Вера Августовна в Новосибирск – в Академгородок. Тя започва да изнася концерти в Новосибирската консерватория. А след това в Москва, в Ленинград, в Горки… В дома на Ляпунови (Алексей Андреевич и неговата жена добре говорили френски) Вера Августовна бързо станала свой човек, даже купили за нея роял.

«Вера Августовна сядаше пред рояла и свиреше с часове  – спомня си Олга Николаевна Марчук, близка приятелка на Лотар-Шевченко. — Поразително, как е успяла да запази добрата техника на изпълнение и да запомни стотици най-сложни музикални произведения…”  През тези години тя свири в Москва, Ленинград, Киев и в други градове и навсякъде е имала успех.

На сцената излизала една възрастна леко прегърбена дама в черна кадифена рокля. Косата й  почти оранжева, защото къната не боядисвала побелялата й коса. В отговор на аплодисментите неловко се покланяла и сядала пред инструмента. От сгънатите пръсти се раздавали мощни и дивни мелодии. Някои неща тя свирела по-различно. Например интерпретацията на Шопен не съвпадала с класическата. Тя смятала, че Шопен трябва да се изпълнява по-мажорно, по-емоционално…

На предложенията на роднините и приятелите да се върне във Франция, Вера Августовна отговаряла : «Това би било предателство към паметта на руските жени, които ми помагаха да оживея в лагерите ». Знаменитата актриса Ани Жирардо, изиграла главната роля във филма на режисьора Валери Ахадов «Руфи» (1989), посветен на съдбата на В.А. Лотар-Шевченко. Тя така обяснявала названието на филма: «Това е един ден от живота на жената, която подобно на библейската Руфи, не пожелала да напусне родината на убития си  съпруг“

В Дома на учените Вера Августовна свирила любимите произведения на Бах Клод Дебюси, Бетовен, Шопен, и отново Бах…

Вера Августовна умира на 10 декекември 1982 година. Тя така си отишла от живота с клеймото «осъждана», реабилитирана е посмъртно. На паметника на Вера Августовна са издълбани думите: «Жизнь, в которой есть Бах, благословенна».

От 2005 година в Новосибирск и Екатеринбург се провежда Международен конкурс за пианисти на името на Лотар-Шевченко.

«Умри или Будь! Вспоминая Веру Лотар-Шевченко». Този елегантен, с вкус издаден сборник е адресиран до участниците в четвъртия Международен конкурс в памет на Вера Лотар-Шевченко.

 

Автор — Геннадий Прашкевич

http://eureka-info.ru/2012/11/29/lotarshevchenko/

http://www.novayagazeta.ru/arts/54945.html

>