Жан-Пиер Шевенман: Избирането на Клинтън щеше да доведе ислямистите на власт в Дамаск

Жан-Пиер Шевенман: Избирането на Клинтън щеше да доведе ислямистите на власт в Дамаск

Публикувано от:

Жан-Пиер Шевенман е бивш френски министър на отбраната и на вътрешните работи. През август 2016 г. той бе назначен за президент на Фондацията за исляма във Франция. Шевенман е посветил две години на писането на последната си, 22-ра книга, Un défi de civilisation, (Цивилизационно предизвикателство – бел. пр.). В нея той убедително показва, че “корабът Франция има нужда само от един курс, за да си възвърне доверието: политически проект, който е същевременно цивилизационен проект”.

– В книгата си разобличавате остро липсата на икономически патриотизъм сред “глобализираните елити”, отхвърляни поради този факт от народните класи. Това отхвърляне ли е първостепенната причина за избирането на Доналд Тръмп? И предвещава ли други?

– Разбира се! Провалът на Хилари Клинтън е провал на стратегията “Тера Нова”: когато народът се бунтува, прибавянето на малцинствата не е достатъчно, за да се получи мнозинство, както си мислеше либералният мозъчен тръст. Вижте какво се случи във Франция в Alstom Transport, в завода за локомотиви в Белфор. През 1995 г. в него работеха 1500 души, днес са само 480. Какво се случи? Ръководството изнесе производството на съставни части в страни с по-ниски разходи, в Чешката република и на други места. И захвърли познанията на инженерите, работниците и техниците, за да може да разпределя повече пари сред акционерите с перспективата заводът да бъде затворен: катастрофа.

Финансовият капитализъм стигна до последния си дъх. Народите го отхвърлят. Учдуваме се от избирането на Тръмп. Но онези, които подкрепяха развитието на финансовата глобализация при Рейгън, после при Буш-баща, след това при Бил Клинтън и Буш син, не би трябвало да се учудват от дълбочината на това отхвърляне. Колкото по-глобализирани са елитите, каквито са във Франция, толкова по-малко те разбират това отхвърляне.

– Разтревожен ли сте или удовлетворен от избирането на Доналд Тръмп?

– Американският народ се изрази. Не казвам, че Тръмп не ме тревожи със своята непредвидимост, но трябва да работим с него. По-скоро трябва да го разберем, отколкото да го анатемосваме. Що се отнася до външния военен интервенционизъм, щях да бъда също толкова разтревожен и дори повече след избирането на Хилари Клинтън. Тя подкрепи всички идиотски интервенции в Ирак, Либия и Сирия през 2013 г. Ако предвидените военни удари се бяха случили, те щяха да доведат ислямистите на власт в Дамаск. Неоконсерваторите, които ги проповядваха, съществуват и във Франция. За щастие Барак Обама не го допусна!

– Неоконсерватор ли е Франсоа Оланд, който пледираше за подобна интервенция?

– Той е зле съветван.

– Това отхвърляне на елитите дава ли шанс на Марин льо Пен да спечели президентските избори през 2017 г.?

– Избирането на Тръмп може би бележи края на една епоха, която се характеризираше с краен икономически либерализъм и военен интервенционизъм, генератор на хаос. Ще станем свидетели на известно връщане към протекционизма, но също така на демокрацията такава, каквато тя се изразява в рамките на нацията. Засега не е сигурно, че Марин льо Пен може да се възползва от това движение във Франция. Тя ще се възползва от него само ако останалите политически лидери не се наложат и не вземат в свои ръце командните лостове.

Тръмп имаше едно силно послание: Made in America. Made in France е по-скоро запазена марка на Арно Монтебур, отколкото на Марин льо Пен. Аз самият през 1983 г. напуснах правителството, за да протестирам срещу политиката, която ускори деиндустриализацията на Франция. Това, което последва, показа, че съм бил прав: 6 млн. заети в промишлеността през 1983 г., 3 милиона днес.

– В средите на левицата само Арно Монтебур възхвалява Made in France. Той ли е вашият кандидат?

– Може да бъде Монтебур, който все още трябва да докаже, че има държавнически потенциал. Може да бъде Манюел Валс, ако развие концепцията за “държавата стратег”. Защото днес повече отвсякога всичко минава през реиндустриализацията на страната. Германия и Швейцария отдавна го разбраха. При нашите германски съседи индустрията представлява 22 процента от добавената стойност срещу едва 10 процента у нас. В Швейцария няма да откриете нито един град без чисто нов завод, който произвежда машини, фармацевтични продукти, храни или часовници!

– Да се върнем към елитите, какво мислите за кандидатурата на Еманюел Макрон, който иска да “разтърси системата”? Той гласува за вас през 2002 г. Вие ще гласувате ли за него през 2017 г.?

– За да бъде убедителен, Еманюел Макрон трябва доста да подсили програмата си. Приемам, че е нужна повече гъвкавост във френската икономика, но подчертавам най-вече необходимостта от държава стратег. Макрон се опитва да прокара бразда между една десница и една левица, които много си приличат по въпроса за Европа и за глобализацията. Но самият той по какво се различава? Симпатичен ми е. Но в политиката съдържанието е това, което прави разликата.

– Седмица преди първичните избори кой според вас е различният като съдържание в средите на десницата?

– Франсоа Фийон е най-последователен. Аз не забравям, че той гласува срещу Договора от Маастрихт през 1992 г. Можем ли да разчитаме на него за възстановяването на националния суверенитет?

– Какво е бъдещето на Европа?

– ХХI век ще бъде доминиран от САЩ и Китай, чийто брутен вътрешен продукт вече достига две трети от американския БВП. Изправена пред този китайско-американски кондоминиум, Европа трябва да се организира на базата на нациите, които я съставляват, от Атлантика до Русия, за да се чува думата й. Това предполага, че Франция и Германия се разбират по въпросите, които днес не успяват да решат: модела на развитие, кризата в Украйна, тероризма и мигрантските потоци. И че имат интелигентността да установят солидно партньорство с Русия във взаимен интерес.

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова