Емил Димитров-син

Емил Димитров-син

Публикувано от:

Едва ли познавате много хора, които на 18 са зарязали богато гадже с апартамент в центъра на Виена, за да отидат в казарма. И то при условие, че точно за следващите след него казармата е намалена от две години на една и половина. Но Емил Димитров-син го прави без ни най-малко да се замисли. А иначе е заминал за Австрия с договор за участие в музикална група.

Днес, на 44 години, той ни най-малко не е променил отношението си към дълга, който има. Харесва идеята на Сартър, че човек трябва да взема важните решения с мисълта какво би се случило, ако всички постъпват по същия начин. Убеден е, че по този начин светът ще бъде едно доста по-добро място, в което хората следват идеалите си и спазват правилата.

Няколко пъти съдбата му е поставяла дилемата да остане в чужбина или да се върне в България и винаги дългът към родината го е връщал. Точно затова не може да гледа безучастно, когато вижда как много хора я напускат, разочаровани.

За разлика от повечето хора, които се опитват да участват активно в българския политически живот, няма „сенчести периоди“ в автобиографията си или „липсващи години“, за които трябва да дава обяснение, защото е публична личност под светлините на прожекторите и в интереса на медиите и няма как да е иначе, след като е син на най-голямата звезда на родната музикална сцена Емил Димитров. „За мен това винаги е било огромна отговорност“, признава Емил Димитров-син, който днес се старае да запази идеята за легендарния си баща такъв, какъвто го помнят световните сцени. И да предаде тази идея на сина си, който не помни дядо си, но спазва семейната традиция на рожден ден да се пее „Каква невеста си била ти, мамо“, вместо популярните американски песнички, които стремглаво изместват родните традиции.

Самият Емил Димитров-син пък за пореден път отлага за известно време идеята си да опише в книга разговорите с баща си през последните 5 години от живота му. „Още от 13-годишен живея сам, преместих се на квартира в близост до Музикалното училище, после взех две години за една, защото нямах време, трябваше да работя. Поради същата причина в съкратени срокове завърших и университета. И всъщност едва в последните години станахме близки и много разговаряхме“ спомня си синът на великия Емил Димитров.

Спокойното писане на книгата обаче за пореден път е отложено заради битката да промени паметника на баща си, издигнат в родния му Плевен с друга, много по-истинска и стойностна скулптура. Както и от поредния си опит да промени нещо в българския политически живот и най-вече мястото на културата в него чрез участие в листата на АБВ.

Не аз изоставям партиите, а те се отдалечават от идеите, които са прокламирали и от своите избиратели, е краткото обяснение на Емил Димитров защо се е отказал от членството си в БСП и вместо това е кандидат в листите на една от най-новите формации, които се борят за левите избиратели. Казва за себе си, че винаги е изповядвал идеите на социал-демокрацията, така че за него самият промяна няма.

Гледа на участието си в политиката като на поредната възможност да промени нещо по отношение на българската култура с виждането, че дори проблемите в образованието са въпрос на културната среда. Нормално е децата да не разбират повечето от класическите произведения, които изучават, тъй като езикът им е беден, а е беден, защото цялата културна среда край тях е такава – и езикът на медиите, и езикът на филмите. Да не говорим, че няма изисквания към начина, по който говорят учителите им, посочва коренът на проблемите Емил Димитров.

Дори отношението към авторските права е въпрос на култура. По-важното е как ще развием икономиката на културата. Трябва да имаме и култура на икономиката. За хората, които творят не винаги най-важното са парите, които биха получили срещу творчеството. Много важна е законовата рамка, възможността тя да бъде прилагана. Спазването на закона за авторското право е едно от основните неща, които помагат на тези, които създават култура да бъдат овъзмездени за техните усилия.

Отношението му към Русия също се пречупва от гледната точка на културата и когато нарича себе си „русофил“, включва в понятието именно удоволствието, което изпитва от досега с тази култура, а не управлението на държавата. Да наричат русофилите почитатели на Путин е все едно да твърдят, че не мога да съм патриот, защото не харесвам управлението на страната. Сами разбирате, колко абсурдно е това, подчертава Емил Димитров – син. И допълва, че точно защото смята, че нещата у нас могат и трябва да се променят към по-добро не губи ентусиазма си да участва в българския политически живот.

Според мен това всъщност е задължение на всяка публична личност. Да, може би много хора мислят като мен, но точно моята публичност позволява на тези идеи да достигнат до по-голяма аудитория. И ме задължава да го правя, обобщава вижданията си Емил Димитров. И допълва, че вероятно неуморният му идеализъм донякъде е свързан с факта, че е роден под знака на Овена.