Едно чудовище в джоба

Едно чудовище в джоба

Публикувано от:

„На Турция ще й се наложи да измени реда на своите приоритети. Първо, ще трябва да разбере, че главният й враг е ДАЕШ, а не кюрдите. Не бива да забравяме, че Анкара вижда в ДАЕШ инструмент за борба с кюрдите. Инструмент, чрез който може да се разбие кюрдската мечта за независим Кюрдистан, което е основният кошмар на Турция”, пише израелският вестник Israel Hayom.

Въпреки, че войната срещу Асад започна заради подялба на тръбопроводните пътища към Европа, минаващи през Сирия, в един момент Турция от допустим поддръжник на опозицията срещу Асад се превърна в недопустим съучастник на „Ислямска държава” (ДАЕШ). И днес Турция ще трябва да се измъква от кашата, в която сложно се забърка. Най-големият проблем на Турция е, че на фона на хегемониалния играч си въобрази, че може да употребява ДАЕШ за свои цели.

Терористичният акт в туристическия център на Истанбул показва на Ердоган, че съучастието му в игрите на ДАЕШ трябва категорично да приключи. И че той е участвал в конструкторски проект, който заразява цивилизационната тъкан на мюсюлманските общества.Битката с ДАЕШ върви бавно, може би защото „Ислямска държава” се явява много добро оправдание за действия под „неин флаг”. Каквото и зверство да се извърши с конкретна цел, то би могло да се припише на ДАЕШ. Проблемът е, че Турция не е сред контролиращите ДАЕШ, а е само сред помощниците.

Това, което Ердоган не предвиди, подпамагайки чудовището ДАЕШ, е, че подпомага собственото си унищожаване. И че доработва оръжието, с което ще бъде отнесен от поста. След атентата в Истанбул, където загинаха предимно германски туристи, Берлин ще изисква от Анкара сериозни действия срещу терористичната организация, която Турция в частност отглеждаше и презареждаше по границите си. Така турците се оказват заклещени между довчерашните си приятели, които обаче днес са превърнали в опасни врагове: от една страна, ДАЕШ (оръжие, насочвано към мишени), от друга, Русия, която никога не забравя и все някога идва да си вземе своето.

От трета страна, САЩ, които се опитват да експлоатират Турция за собствени цели, имат важни бъдещи планове, но в тях не се вписва Ердоган. За съжаление проблемите на Турция към днешния ден са плод на експанзивната и дебалансирана външна политика на турския президент, съчетана с прицелването от страна на хегемона лично в Ердоган. Схемата за свалянето на Ердоган от власт е стартирала и тя се очертава да бъде кървава. Истанбулската арабска пролет, мирна и модерна, не успя, така че е необходимо дозата за смъртоносния удар да се увеличи. Турция е подготвяна за следващия си голям управник Ахмет Давутоглу. Обръщането на общественото мнение може да се случи само чрез драстични събития, които едновременно ще разклатят доверието в Ердоган, прикачайки му ролята на виновен за действителността, и заедно с това ще изтласкат фигурата на Ахмет Давутоглу като новия спасител. Операцията вече е в ход. Това се вижда и по мощната западна медийна машина, която ясно заработи в полза на Ахмет Давутоглу и започна да го налага категорично като следващия водач на турската нация.

И тъй като Реджеп Ердоган лесно няма да се оттегли, процесът ще бъде груб и болезнен, съпътстван от моменти на шокови събития, които да пренаредят водаческата листа. За да бъде заставен да си отиде, Ердоган ще бъде притиснат в личен план, което вече се е случило и той видимо е все по-управляем. Но ще бъде притиснат и в публичен план, което е по-бавен процес и тепърва ще се случва пред очите ни. Чудовището ДАЕШ, което се изважда от джоба за определени цели, най-лесно може да се използва на турска територия. Няма нужда дори от реалния му образ, а само от медийния му. Атентаторът може да обслужва всеки, но когато се определи като член на „Ислямска държава”, това нагнетява необходимите емоции в турското общество, а и в европейското за политическите грешки на Ердоган. Действителността в постмодерния свят се състои от внушения, които невинаги имат връзка с реалната истина. Убежденията на хората създават нова действителност, паралелна на фактическата. Затова инвестициите в убеждения създават много по-успешни форми за реална власт и извличане на ресурси, отколкото старите познати схеми за водене на войни и овладяване на територии.

Автор: Калина Андролова

Източник: http://a-specto.bg/