Европа се превръща в недемократичен континент, където силата властва над закона

Европа се превръща в недемократичен континент, където силата властва над закона

Публикувано от:

Автор: Пол Мейсън, “Гардиън”.

Само банките, глобалните корпорации и свръхбогатите имат власт над тази безлична полусупердържава.

Словесните престрелки, в които евтини знаменитости и мъже в безвкусни костюми си разменят баналности за Европа, вече започнаха. Сега разбрахме новината – Дейвид Камерън е принуден да представи в писмен вид своите искания, преди другите правителства на ЕС да започнат преговори. Всичко това е подготовка за референдум, чиято дата все още не е определена.

Да пишеш искания е хубаво нещо, но рядко се прави в международната дипломация. Това, което според някого не е наред с ЕС и какво да се направи по въпроса, ще варира в широки граници в зависимост от това къде живее във Великобритания, какви са социалният му статус, възраст и идеали. Струва ми се, че ако всеки от нас напише своето мнение и го качи в една голяма обща база данни, истинският проблем на Европа ще излезе наяве. Това е властта – или по-скоро липсата на демократичен контрол върху нея.

Никога преди не бях изпитвал враждебност към ЕС. Но когато ми се наложи да влача снимачна екипировка по стълбите и тунелите на кръговото движение на площад „Шуман” в Брюксел под недружелюбния поглед на въоръжени белгийски полицаи, започнах да осъзнавам колко неравностойна е силата в тази полусупердържава. Архитектурата на властта в Брюксел е безлика – тя е въплъщение на решителността политическите традиции да се претопят в един монолит.

Самата големина на дирекциите на ЕС ги прави податливи само на два вида влияние – това на глобалните корпорации и на паннационалните лобистки групи в индустрията. С две думи – за хората с бизнес е почти невъзможно да се справят с Европа, освен ако бизнесът им не е огромен или пък не решат да размият специфичния си интерес в програмата на съответния сектор, на свой ред съобразена с безкраен брой протоколи. За обикновените граждани ситуацията е още по-лоша. Единствената реална власт, която може да повлияе върху огромните бюрократични структури, е през един от двата канала – британското правителство и Европейския съд. Комисията не е отговорна пред парламента, а Централната банка, изглежда, е отговорна само пред Ангела Меркел.

През последната година европейската солидарност бе изпробвана на два пъти, и двата пъти се провали. Критиците твърдят, че Гърция е смазана от Европейската централна банка, която би следвало да я пази платежоспособна. Демокрацията не сработи. Милионите, които се присъединиха към протеста хаштаг # ThisIsACoup [Това-Е-Преврат], не успяха по никакъв начин, дори индиректно, да повлияят върху действията на Комисията и на Европейската централна банка. След това, докато бежанци от Сирия и други страни минаваха през Балканите, се разпаднаха две ключови части от правната структура на ЕС. Шенгенското споразумение, което осигурява свободно движение между някои централни държави в Европа, беше суспендирано. Срина се и Регламентът „Дъблин”, който разпорежда мигрантите да бъдат депортирани в първата страна от Европейския съюз, в която са влезли.

Трудно можем да пренебрегнем фактите – Европа се превръща в континент, където силата означава повече от закона. Германия принуди Гърция да приеме програма, която ще унищожи икономиката й и ще я лиши от активи през следващите петдесет години. Половин милион души си проправиха път през границите по начин, който никакви форми на реториката срещу миграцията не успяха да предотвратят. Това е чудесно за тях, но не и за хилядите мигранти от Субсахара, насила блокирани в гета из цяла Северна Африка. Те са осъдени да гният там, защото не могат да направят това, което сториха сирийците. Бизнесът и политиците също започнаха да осъзнават, че в Европа силата властва над всичко. „Юбер”, която бе забранена в Испания, а в холандските им офиси вече три пъти беше нахлувано, току-що бе обявена за законна в Обединеното кралство.

Залагането на нов бизнес модел, преди да бъде проверено дали той всъщност е законен, изглежда е новото нормално. В Европа последствието е „стреляй, докато не уцелиш”. И действията, и реакциите, породени от тях, демонстрираха нещо, което всички градски управи в Китай знаят – когато изпълнителната власт е далеч, а правото е потънало в безгрижен сън, безогледното преследване на личния интерес е най-ефективният начин за действие.

В навечерието на референдума най-силният аргумент на тези, които искат да останем в Европейския съюз, ще бъде, че нямаме реална алтернатива на членството. Разбира се, можем да направим петдесет двустранни търговски сделки и да си продадем инфраструктурата на Китай – но не мислете, че това ще върне на Англия статута на велика сила. Точно обратното – ще продадем позициите си в дипломацията и областта на човешките права за инвестиционни сделки и енергийна сигурност. Но аргументът „всичко е наред, а критиците са само националисти” също не върши работа. Европейските институции биха могли да унищожат европейската солидарност точно както еврото унищожава икономиките на Южна Европа.

Моите собствени писмени искания биха наблегнали върху дисбаланса във властта и тенденцията тя да се използва произволно. За да може ЕС да бъде легитимна организация, пък дори и слаба, законодателната власт трябва да контролира изпълнителната. Върховенството на правото означава бърза правна защита съгласно закона, но европейското право не е нито гъвкаво, нито приложимо без скъпоструващото ретроспективно законодателство. Тенденцията Европейската централна банка да действа политизирано и своеволно не е проблем само за държавите от еврозоната, а и за целия съюз. Не на последно място, властта да бъдат приeмани нови държави трябва да е в ръцете на населението в ЕС. Логото на съюза е отпечатано в паспорта ми: преди границите на тази институция да се разпрострат до Ирак (през Турция) или пък до бойната зона в Донецк (през Украйна), искам да имам не само право на глас, а и на вето.

Проблемът за властта е толкова голям, че и двете противостоящи страни в референдума имат интерес да го пренебрегват. Дори и да напуснем, Великобритания пак ще има проблем, докато между хората и институциите на ЕС съществува властови дисбаланс. Проевропейската фракция изглежда готова да толерира нов ледников период, който ще остави поколения европейци да живеят в полудемокрация. Истинската власт през това време ще е в ръцете на големите корпорации, банките и елита.

Тук идва ред на най-странното нещо – въпреки цялата власт, която е концентрирана на върха, ЕС няма волята да функционира целенасочено в многополюсната глобална световна система. Ние знаем, приблизително, какво искат САЩ. Както и Китай и Русия. Попитайте какво иска Европа – в Украйна, Сирия, Полярния кръг, и ще ударите на камък. В един многополюсен свят, в който зоните на хаоса се разширяват, само ефективните държави с ясни дипломатически цели, способни да прокарват червени линии, си тежат на мястото.

 

Превод от английски: Филип Каменов, “Гласове”.