Конкретен повод за извънредното съвещание, което се провежда малко преди заплануваната, е изострянето на конфликта в Украйна. В медиите излязоха съобщения, че тема на съвещанието ще бъде разширяването на списъка на физически лица и компании, както и санкции против газовия отрасъл в Русия, пише руското електронно издание „Взгляд“. По данни на Bloomberg на заседанието може да се обсъжда и въвеждане на ограничение за изкупуване на облигации по руския държавен дълг.
Дипломатически източник в Брюксел не изключи да се обсъжда и възможността за въвеждане на забрана за внос в Русия на оборудване за руски компании, включително и в газовия сектор. Източници в структурите на ЕС се разминават в мненията си за това дали ще бъдат взети решения за нови санкции срещу Русия или не. Външният министър на Латвия Едгарс Ринкевич е заявил, че „не очаква да се вземат никакви конкретни решения за приемане на конкретни санкции. Според него може да бъдат подготвени предложения, по които да се взема решение по-нататък или в съвета за външна политика на 9 февруари или в Европейския съвет, цитира министъра Би Би Си.
За усилване на политическия и икономически натиск върху Русия призовава европейският външен министър Федерика Могерини. Сред държаните от ЕС обаче няма единомислия относно това какви санкции срещу Русия да се предприемат или дали да има въобще разширяване на санкциите. Към привържениците на радикални мерки е Великобритания. „Ще продължим да оказваме натиск на Русия, за да реши тази криза /в Украйна/ по дипломатически път и заедно с това ще продължим усилията си да подкрепяме Украйна по пътя на реформите, включително и с финансова помощ“, заяви преди дни Камерън на съвместна пресконференция с Обама.
Други държави, които са за крайни мерки са Полша, Литва и Латвия. Президентът на Полша Бронислав Коморовски каза, че „ЕС трябва целенасочено да повдига въпроса за засилване на санкциите срещу Русия. „Реакцията на Запада трябва да е много твърда“, каза той, цитиран от „Ройтерс“. Германия от своя страна счита, че „санкциите не трябва да са самоцел“. Канцлерът Меркел заяви преди дни, че те дори могат да бъдат отменени. Финландия признава, че няма ясна картина за случващото се и се опитва да запази политика на баланс, за да не влезе в конфронтация нито с ЕС нито със своя съсед Русия.
Дипломатически източник в Брюксел заяви пред ТАСС, че седем страни подкрепят отмяна на санкциите. Цитират се Австрия, Унгария, Италия, Словакия, Франция и Чехия. По-рано Гърция също изрази недоволство от опитите на ЕС да игнорира позицията й по отношение на Русия. „Подчертаваме, че не сме давали съгласието си за това“, каза Ципрас в телефонен разговор с Федерика Могерини, за което съобщи „Гардиън“. По-рано Кипър обвини ЕС в отказ да слуша противниците на въвеждане на нови санкции. Говорителят на кипърското правителство Никос Христодулидис заяви пред кипърски медии, че най-доброто решение на всеки проблем не са санкциите, а диалогът.
Германският министър на икономиката и вицеканцлер Зигмар Габриел заяви, че Берлин не е особено благоприятно настроен за момента към нови европейски санкции срещу Москва заради конфликта в Украйна.
„Германското правителство не е на мнение, че ние трябва много бързо да формулираме нови санкциии“, каза министърът социалдемократ. /БГНЕС