Евгений Евтушенко имал българско гражданство

Евгений Евтушенко имал българско гражданство

Публикувано от:

Поетът искал да си купи къща във Варна и да живее тук.

Световният руски поет Евтушенко си отиде последен от великата петорка поети – Булат Окуджава, Андрей Вознесенски, Роберт  Рождественски, Белла Ахмадулина.   Поетите,  които създадоха  нова епоха за римуваното слово. Превърнаха четенето на стихове  по площадите и стадионите в тяхна национална традиция и изблик  на руската душа. Които направиха  поезията необходимост за млади и стари в Русия. От Евтушенко тръгва  сакралното: „Поет в Росии больше чем поет.”  Никой допреди тяхната петорка, не е изнасял с такъв френетичен успех  поезията пред огромни аудитории. Те я превръщат в  национално заявена гордост.

Евтушенко бе най-пъстрият между тях –  от емоционалнато му поведение до невероятните му  шарени облекла. Първите преводи на Евтушенко в България прави поетът Владимир Башев, първото интервю, поместено с него, е на журналистката Евгения Киранова, която почина наскоро. И първото пътуване зад граница на Евтушенко е до България. После пътува стотици пъти в разни  страни по света. Поезията му е издадена в над сто държави.

От дясно наляво Росен Босев, Милена Йоич, Евтушенко и Любен Георгиев в Москва

От дясно наляво Росен Босев, Милена Йоич, Евтушенко и Любен Георгиев в Москва

Художничката Милена Йоич: Хранеше ни с хайвер

– Доста хора у нас  го познаваха. Той идваше често до България и на международните писателски срещи. Аз се запознах с него в Москва. Бяхме една делегация от Клуба на младата творческа интелигенция,  току-що създаден. Имаше конференции, разговори, танци и той беше от само себе си център на внимание. Много открит и много сърдечен.

– Покани ни в един апартамент в големите здания в центъра на Москва. На тези здания им викаха  „хрушчовки”. Мисля, че беше в неговия апартамент.   Масата за нула време се препълни от ядене. Включително и хайвер. Веднага като фукльо каза, че си купувал хайвер с връзки, защото много обичал. И все не му стигал. Е, да, не бях виждала толкова хайвер. Каза ни да ядем смело, защото няма да свърши. Извади цели банки с хайвер. И като се обърна специално към мен, засмя се и каза, и ние, руснаците, вечно се оплакваме като вас. Все нещо не ни стига, все ни е криво.

Няколко пъти се привеждаше да ми говори за картини, за художници. Когато ми надписа книгата си, последната отпечатана, каза: „Това, което съм написал и особено на бележката, е най-важно. Щом се прибереш в хотела прочети ги.  Мислят ме за несериозен, може би защото все се обличам различно и  цветно, но моля те „ради бога” вземи насериозно всичко това.”

Аз, разбира се, веднага прочетох и посвещението, и бележката.

Емоцията при него беше над всичко. Хем вижда, аз съм с моя приятел,  писателя Росен Босев, седим заедно, навсякъде сме заедно, но той си е решил своето.

После ме попита, защо хората го мислят все за несериозен. Ето и за Пушкин са мислили, че е лекомислен. Аз обичам  жените, влюбвам се дълбоко, страдам. Пиша ви сега и съм напълно сериозен. А вие сигурно се усмихвате вътрешно…

Похвали ми се, че самият Пикасо го е канил в ателието си, поискал да му подари картина.А Евтушенко отказал.

– Как отказа? – беше моята голяма изненада.

А той: Признавам, че тези картини в ателието не ми харесаха. Харесваха ми от стария му период.

Аз загубих ума и дума. Да откажеш на Пикасо, чудовищно!

Той сякаш се зарадва и веднага добави – знам колко хиляди долара струват.

– Когато Евтушенко замина за Щатите в 1991 година, наричаха го предател, че се е продал за долари.

– Случаят с Пикасо опровергава  обвинението. В Париж съм чела негови изявления, че отивайки в Щатите с договор, той представя историята на литературата в Русия, представя я от първо лице.  Като руснак, за да я почувстват не от христоматия, а от първоизточник.

Аз знаех за разправиите им с Василий  Аксьонов, знаех го от самия Аксьонов, в Париж съм го срещала, вечеряли сме в руски ресторант. Той все не издържаше на шаренията, с която се обличаше Евтушенко. Бяха скарани. Но честно казано, това беше една сложна гама от цветове, която у Женята с неговата висока към 1.90 фигура се получаваше. Женята успяваше да съчетае в дрехите си – ризата, сакото, панталоните, връзката, геометричните форми и ярките цветове. Като в  Африка.

Разказа ми още , че някой  писател го попитал, ако стане пожар в дома му, какво ще спаси. Женята отговорил – едно Евангелие подарено му и надписано от техния патриарх.  Единствено него.

Великата петорка - Булат Окуджава, Рождественски, Евтушенко, Вознесенски и Ахмадулина

Великата петорка – Булат Окуджава, Рождественски, Евтушенко, Вознесенски и Ахмадулина

Поетът Лъчезар Еленков: Казваше това, което мисли

– За Евтушенко има крайни мнения, едни го смятат, че още като млад е бил истински бунтар, че винаги е държал да е свободен и да казва това, което мисли. Други смятат, че е бил от службите, че е успявал да се харесва на всички режими.

– Правителството в Съветския съюз ползваше тези известни поети, като ги изпращаше и на политически мисии зад граница. Евтушенко е пропътувал света. Срещал се е с Фидел Кастро, приятели са били. С Рейгън, Никсън, Робърт Кенеди, Салвадор Алиенде. С Неруда, Фелини…

В България кой бе негов голям приятел?

– Най-големият приятел на Евтушенко в България безспорно беше Любо Левчев.  Те си имаха приказката, безценно приятелство.  За последно Женята  гостува  в София за честването на 100- годишнината на Никола Вапцаров през 2009 година. Тогава му връчиха националната награда „Христо Ботев” . Имаше рецитал. Женя много искаше да си купи къща във Варна до морето и да дойде да живее тук. Но това не се осъществи, защото в 1991 г. той сключи договор с университет в Щатите да преподава руска литература.  Жена му Мария преподаваше руски език там. Доколкото знам, той бе получил и българско гражданство.  Така че ни е бил съгражданин.

2006 г. Любомир Левчев посреща на летище София своя приятел Евгений Евтушенко

2006 г. Любомир Левчев посреща на летище София своя приятел Евгений Евтушенко

Поколението на Евтушенко се учи от поетите, които се връщат от войната. Владимир  Соколов е техен учител и кумир. Володята беше  женен за българка. Беше българист и даже живя в България.  Има една много хубава снимка от онова време с петимата – пред дачата на Евтушенко в Переделкино. Всички много млади и щастливи. Веднага се сещам, че там, във вилата му в Переделкино, бяхме поканени с Любо Левчев  през 1989 г. на кръщенето на най-малкия му син Евгений Евгениевич Евтушенко. Аз тогава ръководех Българския културен център в Москва и Женята често идваше там.  На кръщенето първо бяхме в черквата. Там аз стоях до Окуджава и видях, че е тъжен. Той по начало не е от разговорливите. Но може би  „зверчето” на болестта вече е било у него. След седем години си отиде. После, когато отидохме на обяд във вилата на Евтушенко, пак седяхме с Окуджава. Той все гледаше навън през прозореца.  Евтушенко идваше да ни насърчава с наздравици. Всичко вървеше по руските обичаи с много ядене и пиене. Евтушенко беше като в някаква еуфория, безкрайно щастлив и с шарените си дрехи.

В един момент Булат ме попита внезапно: Кой материал е най-добър за кръст. Казах – желязо или бетон. Той: Дърво. Аз добавих, че дървото гние бързо. А той: „На дървен кръст е бил разпнат Христос, значи най-добрият материал е дървото.

Така и творчеството за поета е разпятие.” Разговорът ни прекъсна Евтушенко с поредната наздравица. Жалко, че вече никой от тях ги няма. Първи си отиде Рождественски през 1994 г., Окуджава през 1997 г., после Вознесенски и Ахмадулина през 2010 г.

Подготви Савка ЧОЛАКОВА, Блиц