Царе, президенти и патриарси са вземали съдбоносни решения тук
Минало и настояще се срещат в една красива сграда на кръстовището на столичните улици „Раковски“ и „Московска“. Това е най-високото място в старата част на София. Там в ансамбъла на величествената катедрала „Св. Александър Невски“, древната църква „Св. София“ и Военния клуб се откроява още една впечатляваща с архитектурата си в стил неоренесанс сграда. Това е културно-деловият център „Дом на Москва в София“. Центърът е наследил сградата на Руското имперско дипломатическо агентство и Генерално консулство. Тя е построена няколко години след освобождението на България от османско владичество. Сградата на бившата Руска легация е една от първите административни постройки в София след освобождението през 1878 г. Построена по проект на неизвестен архитект върху терен, предоставен от новата българска власт за построяване на посолски комплекс на Русия. От 1880 г. до 1976 г. в нея са работили руски и съветски дипломати, след това през 1977 г. посолството се премества в нов комплекс на бул. „Драган Цанков“ в кв. „Изток“. На 10 февруари руската дипломация отбелязва своя професионален празник, който няма аналог в други държави.
Един интересен разговор с директора на Дом на Москва в София Борис Александрович Громов в навечерието на празника на руските дипломати ме отведе 135 години назад в българската история. Във времето на княз Александър Батенберг, когато са се полагали основите на българската държавност и са се създавали първите международни връзки на свободна България със света. Повече от 10 години Борис Александрович е директор на Дом на Москва в София. Той е организатор и участник в многобройни важни събития в Дома. Това място на българо-руската дружба е посещавано от видни български и руски политици, общественици и хора на културата и изкуството. Макар че от строежа на импозантната сграда с важно историческо минало са изминали много години, нейният вид в стила на онова време
е максимално запазен и поддържан
„Обстановката е много различна от съвременните офиси. Това въздейства не само върху мен, но и върху другите хора, влизащи в сградата за работа или за участие в различните събития в нейните няколко зали. През летните месеци, когато слънцето в 9 часа сутринта огрява сградата, влизам вътре, изкачвам се по мраморните стълби към втория етаж и ме обхваща особено вълнение. Сградата има своя аура, която ми въздейства“, обяснява Громов. Сградата е сред малкото в София, която е запазила своя оригинален външен и вътрешен облик, архитектура и интериор. Тук от 1880 г. до средата на 70-те години на миналия век са се формирали отношенията между Царска Русия и България, а след това и между Съветския съюз и Народна република България.
„Тук са влизали много интересни хора, което според мен е оставило отпечатък и върху днешната атмосфера. Накратко казано, да работиш тук е удоволствие, но и отговорност. Сградата е стара, нуждае се от поддръжка. Това е сложно и скъпо. Тя е исторически паметник на културата и архитектурата от национално значение за България. Затова за всеки ремонт трябва да съгласуваме плановете с Националния институт за недвижимото национално културно наследство и едва след това да предприемаме каквото и да било“, разяснява Громов.
Руският посолски комплекс в миналото е включвал още няколко обекта. Зданието е
било едновременно посолство и жилищна сграда
Тогава съставът на руската дипломатическа мисия бил малък, само няколко души. Така че не е било проблем дипломатите да живеят и да работят на едно място.
Първият руски посланик в България Александър Петрович Давидов е и първият чуждестранен дипломат, връчил акредитивните си писма на княз Александър Батенберг. Давидов бил изключително образован човек от стар дворянски род. Завършил е история, философия и математика със степен кандидат на науките. Превъзходно владеел няколко чужди езици. Преди България е бил на дипломатическа работа в Лондон. След участие като доброволец в Руско-турската война през 1877-1878 г. с удоволствие идва като посланик в София.
Освен руската църква, построена през 1907 г. и осветена през 1914 г., в комплекса имало и „караулка“. Тя се е намирала в градината на днешната Художествена галерия, където преди освобождението се е намирал турският конак, а след това дворецът на княз Батенберг, цар Фердинанд и наследника му цар Борис III. Руските посланици често ходили на аудиенция в двореца. А и коронованите глави по различни поводи са посещавали руското посолство.
В по-новите времена, вече в Дома на Москва, тук
са идвали и продължават да идват ВИП персони
Сред тях са руският президент Владимир Путин, бившият премиер Николай Рижков, бившият московски кмет Юрий Лужков, всички посланици на Русия в България, включително сегашният посланик Юрий Исаков, българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров и руският им колега Роман Романенко, председателят на Московската Дума Владимир Платонов. Като кмет е идвал и сегашният премиер Бойко Борисов, след това Йорданка Фандъкова, вицепрезидентът Маргарита Попова. Руският архиепископ Иларион, ръководител на Външния отдел на РПЦ, и българският патриарх Неофит също са гостували в Дома. В салоните на това средище на руско-българската дружба се честват националните празници на България и Русия, Денят на Освобождението на България, празниците на София и Москва. Изнасят се концерти на прочути изпълнители, представят се различни тематични изложби. Домът инициира и други ценни културни проекти, като издаването на две много ценни книги: „Лирична прегръдка – 155 български поети за Русия и Москва“ /2006 г./ и „Поэты Болгарии о России и Москве“ /2008 г./, както и други ценни издания. „Особено значение отдаваме на работата с младежта. Стремим се да им даваме богата информация за дълбоките връзки между България и Русия, които имат не вековна, а хилядолетна история“, казва директорът Борис Громов.
Източник: standartnews.com