„Благодарение на езика, на литературата, на писмеността, които съставляват своего рода държава на духа, българската държава като цяло не бива да се смята дори временно унищожена от османското иго. Тя е била само пленена. Просто дълги години е била в плен. Българският език и българската писменост замениха най-важната общонационална функция на българската държава – обединителната.
Аналогично явление имахме и ние в древна Рус. По време на феодалната раздробеност през 12 и 13 век, когато държавата престава да съществува като единно цяло, единният литературен език, по произход старобългарски и единната писменост и единната литература, тясно свързани с българските писатели, преселили се в Рус – Киприан и Григорий Цамблак, бяха действени фактори за запазване единството на руския народ…“, – Дмитрий Лихачов
Киприан Цамблак
Биографични бележки
Св. Киприан Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия се е родил около 1330 г. във Велико Търново.
Произхождал от болярския род на Цамблаковците. Своят духовен път св. Киприан започва от известния Килифаревски манастир, под духовното ръководство на св. Теодосий Търновски. Там младият монах се среща със св. Евтимий. Св. Киприан прекарва известно време в Студийския константинополски манастир и десет години в Света Гора – Атон, където вероятно се сближава с бъдещия константинополски патриарх Филотей I Кокин (1364 – 1376 година).
Патриарх Филотей избира именно св. Киприан за свой представител (апокрисиарий) при разглеждането на тревожния конфликт между Московското княжество и Литовската държава (1374 година ). За да не допусне преминаване на последната в лоното на католицизма, патриарх Филотей поставя св. Киприан за киевски и литовски митрополит (1375 година ).
Kонстантинополският църковен глава се надявал да обедини духовната власт над руските и литовски земи под пастирския жезъл на св. Киприан след смъртта на вече възрастния Московски митрополит св. Алексий (1378 година). Новият киевски митрополит спечелил доверието на литовския княз Олгерд, на св. Алексий – митрополит Московски, на св. Сергий Радонежски (1392 година) и на други видни руски духовници, но срещнал недоброжелателно отношение от страна на московския княз Дмитрий Донской (1359 – 1389 година). Това се дължало на обтегнатите отношения между Московското княжество и Литовската държава от близките години. Княз Дмитрий желаел да постави на митрополитския трон своя изповедник и довереник Михаил (Митяй). Поради това, след като претърпял различни унижения, св. Киприан бил принуден да напусне Москва през 1378 година. На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със св. Евтимий, патриарх Търновски.
Във византийската столица св. Киприан трябвало да научи решението на новия патриарх Нил (1379 – 1388 година ), касаеща духовната грижа за руските и литовки земи. Изправен пред манипулациите на своя опонент за московската катедра – Пимен, който представил подправени писма в своя подкрепа от княз Дмитрий Донской, св. Киприан се оттеглил и заминал за Киев. Московският владетел обаче разбрал за измамата и сам повикал Киевския светител при себе си, приемайки го с почит и уважение. Последвало обаче ново изостряне на отношенията между княз Дмитрий и св. Киприан. Новият митрополит последователно и в духа на исихастките традиции отстоявал силната църковна власт и духовно наставничество над светския владетел. Едва по времето на константинополския патриарх Антоний IV (1389 – 1390 година) и след смъртта на Дмитрий Донской св. Киприан бил окончателно признат за митрополит на Москва и на цяла Русия.
През март 1390 година Московският митрополит пристигнал в столицата на наследника на княз Дмитрий – Василий Дмитриевич (1389 – 1425 година). Новият московски княз с голямо желание посрещнал св. Киприан. Благодарение на княжеската подкрепа той развил широка духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа дейност. Св. Киприан съдействал за подобряване отношенията между московския княз Василий и литовския владетел Витовт и потърсил пътища, оказали се неуспешни, за обединение на християните пред османското завоевание на Балканите. Св. Киприан преживявал особено тежко настъплението на османските завоеватели. Същевременно, когато през 1395 година последният от големите завоеватели на Изтока – хан Тамерлан (Тимур), нападнал руските земи, св. Киприан бил този, който повдигал и поддържал духа на народа. По негово нареждане от град Владимир в Москва тържествено била пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица (Закрилница на руския народ).
Пред молитвеното усилие на Москва и подготовката за отбрана най-неочаквано Тамерлан обърнал войските си и се оттеглил. Докато св. Киприан държал иконата, тя заблестяла и огряла със светлина на шир и длъж руските земи. След този случай Руският митрополит бил наречен Чудотворец. Събитието се случило на 26 август при посрещането на иконата в околностите на Москва. На същото място през 1397 година св. Киприан издигнал Сретенския манастир, а на 26 август се организира ежегодно литийно шествие с иконата на Божията майка.
Сретенски манастир
Освен този манастир, св. Киприан съдейства за издигането на още редица храмове и друга монашеска обител – Савино-Старожевския манастир. Московският митрополит е и иконописец, спомагащ за оформянето на големите иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска, подкрепяйки дейността в руските земи на големите иконописци Теофан Грек и св. Андрей Рубльов.
Теофан Грек
Андрей Рубльов
Книжовната дейност на св. Киприан е много богата и следва извършваните на Балканите актуални книжовни промени. Св. Киприан допринася за популяризация на общославянски (св. Константин – Кирил), български ( св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски и св. Йоаким Осоговски ) и сръбски ( св. Арсений Сръбски, св. Сава Сръбски и св. Симеон Неман ) светци сред руския народ.
Св. Киприан работи още като преводач (служби и молебни песнопения) и преписвач (Лествица и богослужебни книги). Друг негов важен литературен труд е изготвянето на пълен литургичен цикъл (житие, служба, похвално слово и канон) за първия Московски митрополит св. Петър (1308 – 1326 година). Стилът е украсен и риторизиран, но не много сложен. Това го превръща в основополагащ пример за всички северноруски жития.
Много ценно е запазеното епистоларно творчество на св. Киприан. Особен интерес предизвикват писаните с ясен и опростен изказ лични писма до св. Сергий Радонежски.
От св. Киприан са запазени също и три послания по богословски и литургически въпроси до духовенство от градовете Новгород и Псков и до игумен Атанасий Висоцки. В тях се разкрива забележителната начетеност на Светеца.
Св. Киприан починал на 16 септември (стар стил) 1406 година и бил погребан в Успенския събор в Кремъл, Москва.
Подготвената от него Прощална грамота, която прочели на гроба му, поставила основите на жанр, продължен и от следващите предстоятели на Московската митрополитска катедра. Канонизиран е през 1472 година. Паметта му се чества на датата на успението му и на 23 май. Във връзка с него са запазени Кратко житие и някои икони с лика му. Дейността на св. Киприан е отразена в посветеното му Похвално слово от митрополит Григорий Цамблак, във всички руски летописи от епохата и множество византийски извори. След себе си митрополитът оставя въвеждането на исихазма в Русия, богослужебно-книжовна реформа, нов агиографски стил, нов жанр в руската литература и утвърждаване на почит към св. Петър, митрополит Московски и на цяла Русия. Отчитайки забележителната и разнородна дейност на св. Киприан, българинът Григорий Цамблак се обръща към русите: „Нашето отечество го роди, а вам Бог го дари…”
Мощите на св. Киприан
През 2006 година в Успенския събор, където се съхраняват мощите на св. Киприан, е отбелязана тържествено 600-годишнината от Успението на светителя, почитан като църковен обединител на руските земи. Св. Литургия е отслужена от патриарха наМосква и цяла Русия Алексий II. Присъстват много българи и сред тях трима български митрополити. На 29 септември 2009 година Търновската митрополия получава от Русия дар – голяма икона на св. Киприан, която е положена тържествено в катедралния търновски храм “Рождество Богородично”.
Икона на св. Киприан, дар от Русия на Търновската св. Митрополия
Източници:
Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991
http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=429
Григорий Цамблак
Биографични бележки
Григорий Цамблак (ок. 1365-1420) е Киевски митрополит (1413-1420), един от най-значителните славянски църковни проповедници, писатели и химнографи.
Роден е в Търново в знатно болярско семейство. Бил е ученик на патриарх Евтимий Търновски. Смята се, че е племенник на Киприан Цамблак.
Малко преди смъртта си (1406 г.) митрополит Киприан го извиква в Русия, възможно за помощ при споровете между Литовското и Московското княжества. На път за Москва Григорий научава за смъртта на Киприан и остава в Литовското княжество (в чиито граници е Киев тогава). Там през 1413 или 1414 г. с поддръжката на княз Витовит е ръкоположен за Литовски митрополит…
Като митрополит на Киев пише “Стих на целование” за празника “Успение Богородично”. Известни са негови автографи и преписи на служебник, требник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. “болгарский распев”, който скоро става популярен и в североизточна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 16-17 в. на неговите произведения.
В Никоновската летопис за 1419 г. като важно събите е написано: “Тази зима умря Григорий митрополит Цамблак, в Киев, по рождение българин, книжен много, защото научен беше на всякаква книжна мъдрост от детство, и много писания сътвори и остави”.
Източник:
http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=450
