Димитър Кабаков: …ако не успееш – никой не ти е виновен

Димитър Кабаков: …ако не успееш – никой не ти е виновен

Публикувано от:

Димитър Кабаков е роден в Пловдив на 23.02.1963 г., завършил е Су „Св. Кл. Охридски”, специалност българска филология и театрална режисура при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. Автор е на пиесите „Баба Яга”, „Пустинен кръг”, „Игра на Верди”, “Прозрението на камъка”, „Градината на боговете”, „Разговор с огледало”, „Някъде натам…”, „Приказка за пещерата”, „Амарантос”, „Disparates – балкански щуротии”, „Жарава”, „Бащи Исусови” и много други. Той е поет, филолог, драматург, режисьор и продуцент (продуцентска къща “Креди Арте”). Има поетични и театрални отличия. Една от най-почетните награди е Аскеер 2013 за Изгряваща звезда на Димитър Живков „Живак” – авторски спектакъл на Димитър Живков, режисьор Димитър Стефанов с продуцент „Креди Арте”. Поводът да се съберем за разговор с Димитър Кабаков е новият театрален проект в Руския културно-информационен център (РКИЦ), който стартира на 2 ноември с моноспектакъла на Мариела Станчева по унгарски разкази „Многоклетка”, продуциран от продуцентска къща „Креди Арте”. 394729_164987450270584_1288050628_n – Г-н Кабаков, разкажете малко за проекта в РКИЦ? – Става въпрос за театър на професионално ниво. От РКИЦ получихме предложение, а по-точно, ни предоставиха голямата и малката сцена, а ние от „Креди Арте” с удоволствие се заехме да продуцираме ред театрални постановки. Всъщност става въпрос за цял театрален сезон, като идеята е да се показва изключително професионален театър, а сезоните да стават повече, тук искам да вметна, че вече имаме заявки от артисти за следващия сезон (2014). Идеята ни е да превърнем сцената на РКИЦ в постоянно работеща театрална сцена. Това изисква разбира се, големи усилия както от наша страна, като продуцентска къща, така и страхотни усилия от страна на РКИЦ. Защото досега там е имало представления, но повечето от тях самодейни, а ние искаме да представим едно професионално ниво и то да се поддържа, най-малкото със съвместни усилия трябва да пригодим залата, сцената и техниката за професионален театър. Проектът стартира добре, програмата ни за ноември и декември е запълнена, като постановките ще се играят почти през ден. В контекст с това, каним всички любители на театъра (и не само), да заповядат при нас като зрители. Освен всичко, имаме много други идеи, планове и предложения от творци, които тепърва ще реализираме в РКИЦ. – Пиеси на кои автори ще се играят този месец и кой ще играе в тях? – Представленията ще се играят от млади актьори, в частност от театъра на Нов Български Университет (НБУ), както и от НАТФИЗ, студенти и завършили актьори. Този месец представяме моноспектакъла на Мариела Станчева по унгарски разкази „Многоклетка”, спектакъл по разказите на А.П.Чехов „33 припадъка”, моноспектакъла „Забравени от небето” моноспектакъла на Тигран Торосян „Изверг”, разбира се, не сме пропуснали и детската публика, за тях сме подготвили спектакъла за деца „Храбрия пес”. Постановките ще се играят на български език, но за в бъдеще планираме да се играят представления и на руски език. Идеята е да привлечем не само представителите на руската диаспора в България, но и българската публика, за да могат хората да видят богатството на културата, което е безкрайно. Главната ни задача е да показваме професионално ниво и да разпространяваме драматургията, както и руската (класическа и съвременна). Крайно време е, грубо казано, да я извадим от нафталина, да я популяризираме, защото в действителност през последните години руската драматургия в България малко остана в занемарен вид. Тя е много ценна, а руските драматурзи са сред водещите в света, едни от най-гениалните и актуални за всички времена. -Как избирате с кои актьори и трупи да работите? Правите кастинги или ги търсите? – Търсим ги. Не правим кастинги, защото таланта на един актьор не винаги може да се види от едно представяне на кастинг. Ходим на различни представления и гледаме, след което избираме най-добрите. Често след наше представление при мен идват хора от публиката и колеги с въпроса “От къде ги намерихте тези таланти?“. Това е целта ни, да правим истинско изкуство и то да бъде на високо ниво. Ако представлението не е докоснало душата на зрителя и не го е накарало да се замисли, това значи, че не сме направили нищо. Разбира се, другата ни цел е да дадем шанс на дебютиращи актьори, драматурзи, р