Джими Картър: Пет държави са необходими за изход от сирийската криза

Джими Картър: Пет държави са необходими за изход от сирийската криза

Публикувано от:

Познавам Башар Асад, президента на Сирия, още по времето, когато учеше в колеж в Лондон и съм прекарал много часове да преговарям с него, откакто зае поста. Това често е ставало по искане на правителството на Съединените щати при многото пъти, когато нашите посланици бяха изтегляни от Дамаск поради дипломатически спорове.

Башар и неговият баща Хафез имаха политика да не говорят с никого от американското посолство по време на тези периоди на отчуждение, но говореха с мен. Забелязах, че Башар никога не е разчитал на свой подчинен за съвет или информация. Неговата най-устойчива характеристика е инатът. За него е почти невъзможно психологически да промени мнението си – и със сигурност не го прави, когато е под натиск. Преди революцията да започне през март 2011 г., Сирия беше добър пример за хармонични отношения между нейните много различни етнически и религиозни групи, сред които араби, кюрди, гърци, арменци и асирийци, които бяха християни, евреи, сунити, алевити и шиити.

Семейство Асад управляваше страната от 1970 г., и беше много гордо от тази относителна хармония между тези различни групи. Когато протестиращите в Сирия поискаха дълго отлагани реформи в политическата система, президентът Асад видя в това едно незаконно революционно усилие за сваляне на неговия „легитимен“ режим и погрешно реши да го изкорени чрез използването на прекомерна сила. Поради много и сложни причини той беше подкрепен от неговите въоръжени сили, повечето християни, евреи, мюсюлмани шиити, алевити и други, които се страхуваха от поемането на управлението от радикални мюсюлмани сунити. Перспективата за неговото отстраняване беше отдалечена.

Центърът Картър е дълбоко замесен в Сирия от началото на 80-те години на миналия век и ние споделяме своите познания отвътре с висши служители във Вашингтон в стремежа ни за запазване на възможността за политическо решение на бързо разрастващия се конфликт. Въпреки нашите постоянни, но конфиденциални протести, в началото американската позиции беше, че първата стъпка за решаване на спора трябва да бъде отстраняването на Асад от длъжност. Тези, които го познаваха, видяха в това безплодно изискване, но то остана поддържано за повече от четири години. Всъщност нашето предварително поставено условие за мирни усилия беше невъзможно. Кофи Анан, бившият генерален секретар на Обединените нации, и Лахдар Брахими, бивш алжирски външен министър, се опитаха да прекратят конфликта като специални представители на ООН, но изоставиха усилията като безплодни поради несъвместимостта между Америка, Русия и други държави по отношение на статута на Асад по време на мирен процес.

През май 2015 г. група световни лидери, известни като Старейшините, посетиха Москва, където имахме дискусии в детайли с американския посланик, бившия президент Михаил Горбачов, бившия премиер Евгений Примаков, външния министър Сергей Лавров и представители на международни мозъчни тръстове, включително московския клон на Центъра Карнеги. Те посочиха дълготрайното сътрудничество между Русия и режима на Асад и голямата заплаха от Ислямска държава за Русия, където около 14% от населението са мюсюлмани сунити. По-късно попитах президента Путин за неговата подкрепа за Асад и за неговите две сесии тази година с представители на фракции от Сирия. Той отговори, че е постигнат малко успех и той мисли, че единственият реален шанс за прекратяване на конфликта е към САЩ и Русия да се присъединят Иран, Турция и Саудитска Арабия за подготовка на цялостно предложение за мир. Той вярваше, че всички фракции в Сирия, с изключение на Ислямска държава, биха приели почти всеки план, одобрен силно от тези пет страни, като Иран и Русия подкрепящи Асад, а другите три подкрепящи опозицията. С неговото одобрение предадох това предложение на Вашингтон.

През последните три години Центърът Картър работи със сирийци от целия политически спектър, с лидери на въоръжената опозиционна групировка и с дипломати от ООН и Европа за намиране на политически път за изход от конфликта. Това усилие е базирано на извършени от центъра изследвания, задвижвани от факти, за сирийската катастрофа, които разкриват разположението на различни фракции и ясно показват, че нито една от страните в Сирия не може да надделее във военно отношение. Скорошното решение на Русия да подкрепи режима на Асад с въздушни удари и други военни сили засили интензивността на сраженията, повиши нивото на въоръженията и може да увеличи потока от бежанци към съседните страни и Европа. В същото време то спомогна за изясняване на избора между политически процес, в който режимът на Асад поема роля, и продължаване на войната, с която Ислямската държава се превръща в още по-голяма заплаха за световния мир.

С тези ясни алтернативи петте споменати по-горе държави може да формулират единодушно предложение. За съжаление, различията между тях продължават да съществуват. Иран очерта поредица от общо четири точки преди няколко месеца, състояща се от примирие, формиране на правителство на националното единство, конституционни реформи и избори.

Работейки чрез Съвета за сигурност на ООН и оползотворявайки предложение на петте нации, за изпълнение на тези цели може да бъде намерен някакъв механизъм. Участието на Русия и Иран, е от съществено значение. Единствената отстъпка от страна на Асад в течение на четирите години война е отказът от химически оръжия, и той направи така само под натиска на Русия и Иран. По същия начин, той няма да сложи край на войната като приеме отстъпки, наложени от Запада, но е вероятно да го направи, ако бъде призован към това от неговите съюзници. Тогава управленската власт на Асад може да бъде прекратена в организиран процес, да бъде създадено приемливо правителство в Сирия, и след това може да се направят съгласувани усилия за изкореняване на заплахата от Ислямска държава.

Необходимите отстъпки не са от страна на воюващите в Сирия, а от гордите нации, които твърдят, че искат мир, но отказват да си сътрудничат една с друга.

*Джими Картър, президент на САЩ (1977-1981). Неговият коментар е публикуван във в. „Ню Йорк таймс“.

Източник: БГНЕС.