Гуантанамо – остров на мъченията

Гуантанамо – остров на мъченията

Публикувано от:

Затварянето на лагера Гуантанамо бе едно от предизборните обещания на Барак Обама. В края на втория мандат на президента обаче затворът работи както и преди, което не само предизвиква възмущението на други страни, но и усложнява отношенията между американските демократи и републиканци, пише lenta.ru, цитирана от fbr.bg. Преди няколко дни Обама отново направи изявление по въпроса. „Затворът трябва да бъде закрит веднъж завинаги“, твърдо каза президентът. Каква всъщност е историята на този лагер, защо е толкова известен и защо е толкова трудно да бъде затворен?

Лагер за бежанци, лагер за терористи

През 1995 г. в Куба, която и без това беше в перманентна икономическа криза след разпада на Съветския съюз, започнаха масови антиправителствени протести. Фидел Кастро даде шах с пешката и обеща масово спасение в САЩ за всички недоволни. След няколко дена на граничарите бе наредено да не спират бегълците.

Огромна тълпа, в която се включиха и много разследвани за престъпления в Куба, заля американския бряг и създаде на местната власт множество главоболия. Куба отказа да приеме обратно мигрантите. Откараха намерените в морето „балсероси“ (така наричаха онези, които се опитваха да се доберат до САЩ на импровизирани плавателни средства) в Гуантанамо – американска военна база на територията на Куба, където на бърза ръка подготвиха лагер. Десетки хиляди души преминаха през Гуантанамо. След като кризата се разреши, през 1996 г. закриха лагера.

Сетиха се за него през 2002 г., когато американските войски нахлуха в Афганистан. Заловените талибани трябваше да бъдат задържани някъде и базата на отдалечения остров, от който не може да се избяга, беше възможно най-подходяща. Лагерът бе възобновен и скоро прие първите си гости от Афганистан. Далеч не всичките бяха терористи – много от тях бяха призовани на военна служба насила, а някои дори бяха предадени без никакви документи в ръцете на американците от техните съюзници от НАТО. Преводачът сержант Ерик Сар, който е участвал в разпитите, твърди, че там е имало едва няколко десетки истински терористи.

От правна гледна точка ситуацията беше толкова сложна, че всички затворници в Гуантанамо получиха статус „терористи“.  Това позволи да бъдат решени част от юридическите проблеми и да не бъде пускан никой на свобода, докато трибуналът не разреши без да бърза всички индивидуални дела. И най-важното – щом нямаха статус на военнопленници, за затворниците не важаха положенията от Женевската конвенция.

В Гуантанамо общо лежаха почти 800 души от 50 различни страни, в това число и 15 непълнолетни. Най-много бяха от Афганистан (29%), Саудитска Арабия (17%) и Йемен (15%).

Разширени методи за разпит

Пълната безнаказаност и липсата на контрол върху условията, в които живеят задържаните, както и методите за разпит неизбежно пораждаха злоупотреби. Служители в лагера са признавали, че още в първия ден на работа са им обяснявали, че каквото и да правят, не нарушават Женевската конвенция, тъй като терористите не се явяват военнопленници.

Почти веднага в американската преса се появи информация, че в Гуантанамо се извършват мъчения. За „разширените методи за разпит“ (в официалните документи така наричат измъчванията) разказваха бивши затворници, охранителите на лагера, доброволни сътрудници, правозащитници. По правило всички разпити от този тип са се провеждали в така наречения „Лагер „Не“ (Camp No), който е отделен от останалите сгради.

Служителите на ЦРУ са извличали необходимата им информация чрез най-различни методи – като се започне от прословутото мъчение с вода и се стигне до някои доста екзотични прийоми като изтезаване с музика и сексуални унижения. Ерик Сар разказва, че по време на разпита на един високопоставен пленник от Саудитска Арабия, който някога учил в американско лятно училище, жената следовател първо му показала гърдите си, а след това си мушнала ръката в гащите и намазала лицето на разпитвания с червена боя, като го уверила, че това е менструална кръв.  След това оставили арабина за през нощта в камера без вода и го изправили пред следната дилема – или да се помоли, опирайки оскверненото си с кръв чело в земята, или да пропусне молитвата. Впрочем, методът не помогнал и измъчваният все пак отказал да сътрудничи на следователите.

Трудно е да се даде оценка на щетите, които Гуантанамо е нанесъл по международния имидж на САЩ. Този въпрос постоянно изплуваше на преговорите дори и с най-близките им съюзници – британците. Външнополитическите съперници на Белия дом превърнаха лагера в основен аргумент срещу обвиненията на САЩ, че някой някъде нарушава правата на човека. Изтезанията обаче далеч не бяха единственият проблем.

Център за вербуване

Съдебната машина работеше бавно, но справедливо и затворниците ставаха все по-малко. Някои бяха изпращани в други страни или бяха освобождавани поради липса на доказателства. Много от тях бяха върнати в родините си.

Вече през 2004 г. американските спецслужби съобщиха, че някои от бившите затворници се връщат към предишния си занаят и отново постъпват в терористични групировки. Не е известен точният брой на „рецидивистите“, както ги наричат в официалните доклади. Демократите казват, че около 6% от освободените са се заловили отново с тероризъм, а републиканците твърдят, че са много повече – към 30%.

Най-опасното е, че повечето са освободено поради липса на доказателства. Тоест, те не могат да бъдат наричани „рецидивисти“. Напротив, те са станали убедени ислямисти именно в Гуантанамо, под влиянието на съкилийниците си. Лагерът, който по план трябваше да е част то системата за борба с тероризма, се превърна в един от най-големите развъдници на терористи.

Да бъде ли затворен или не

Разбира се, тази ситуация не се хареса нито на демократите, нито на републиканците. Още щом встъпи в длъжност през 2009 г. Барак Обама обяви, че Гуантанамо ще бъде затворен. На Белия дом му бяха нужни седем години за да изработи действащ план, чрез който пленниците да бъдат разпратени по разни страни, а най-опасните да бъдат задържани в американски затвори.

През това време, благодарение на радикалните мерки на Обама, отношенията между партиите толкова се нажежиха, че въпросът стана повод за истински раздор.

Републиканците, които първоначално искаха лагерът да бъде затворен, сега заеха непримирима позиция – според тях американските затвори няма да могат да поемат още няколко десетки непоправими терористи. Пол Райън, говорител на долната камара в САЩ, заяви: „Това е нарушение на закона – да се вкарват терористи на американска територия. Не можем да застрашаваме националната сигурност заради предизборни обещания“. Мултимилиардерът и кандидат-президент Донлад Тръмп пък направо се закле да върне обратно всеки терорист, който стъпи на свещената земя на САЩ. Сумата, необходима за изпълнението на плана на Обама също предизвика недоволство. Става дума за 475 милиона долара.

Демократите от своя страна напомнят, че Гуантанамо изключително много вреди на американския имидж в чужбина, а и досега никой опасен терорист не е успял да избяга от американски затвор. Освен това, еднократните разходи ще бъдат компенсирани след няколко години, тъй като към момента американският бюджет отделя по 85 милиона годишно за поддръжката на лагера.

По всяка вероятност Конгресът и Сенатът няма да подкрепят президента и въпреки добрите намерения на Обама, по всичко личи, че битката за Гуантанамо ще продължи.