Грозните реалности зад менторската риторика на Брюксел

Грозните реалности зад менторската риторика на Брюксел

Публикувано от:

Евросъюзът е парализиран от сериозни недъзи по спазвнето на човешките права. Това заключение прави руското външно министерство в обстоен доклад, използвайки с основателни аргументи практиката на Съвета на Европа, ОССЕ, ООН, документи на правозащитници, както и на някои неправителствени организации.

Изводите до които стигат авторите на доклада и фактите на които се позовават, разкриват огромната пропаст между думите и практиките по осигуряването на основните човешки права, свободи и демократични стандарти в абсолютно всички страни-членки на Евросъюза. Доклдът обхващащ периода 2012-2013 г. разкрива постоянен растеж на ксенофобията, расизма и агресивния национализъм в Евросъюза и заедно с това недостатъчното противодействие на тези уродливи явления. Представените в доклада факти са в пълно противоречие с претенциите на Евросъюза да бъде образец и последен съдник за спазването на човешките права и свободи в отделните държави.

Такъв е и основният извод в коментара на Светлна Михова – публицист, специално за “Гласът на Русия”, който предлагаме на Вашето внимание:

 – Публикуваният тези дни от руското Министерство на външните работи Доклад за ситуацията по осигуряване правата на човека в ЕС бе очакван отдавна, защото бе крайно време Русия да заяви по-гръмко и твърдо позицията си по тази чувствителна тема. Защото отдавна е очевиден дисонансът между високопарните декларации, призиви и обвинения, излъчвани регулярно от Вашингтон и Брюксел по адрес на целия свят, и реалното състояние на правата на човека в техните така наречените развити и благоденстващи общества. А този факт не им дава правото да бъдат ментори, поучаващи винаги и всички как да живеят, без да забелязват собствените си кривици.

Около публикацията на Доклада на руското външно министерство има още един любопитен факт: на него – иначе “обективните и свободни” европейски медии не дават онази гласност, на която се радват годишните доклади на Държавния департамент за правата на човека. Причината е ясна – защото не същността на проблема за правата на човека вълнуват силните на деня на Запад, а чисто пропагандната цел, с която този проблем се използва. Всъщност, това е така още от времето на Студената война, когато по повод и без повод, с основание и без основание се размахваше прословутата “Трета кошници” от Хелзинкските споразумения. Като не се дава нужната гласност на руския документ, се нарушава едно от основните права на европейските граждани – правото им на информация. Всъщност по отношение на Русия европейската информационна машина откровено и безцеремонно прилага избирателния принцип. За Русия се пише и съобщава или само лошото, или нищо.

Подобен подход е лесно обясним: няма нищо по-разтегливо от понятието “човешки права”, нищо по-болезнено и силно засягащо съдбите и умовете на милиони хора, а затова и нищо по-лесно именно те да бъдат употребявани в користни пропагандни цели. Сега, когато Русия отдавна не е същата, когато нейните институции и общество по много показатели не само достигнаха “европейските демократични критерии”, но в редица случаи ги надминаха, на Запад потърсиха друго поле за действие – защита правата на хомосексуалистите. Проблемът всъщност го няма, но той се създава. В момента, в навечерието на Олимпиадата в Сочи се превръща в тема №1 за западната преса. Всеки опит да се защити общочовешкия морал, бъдещето, здравето и дори живота на нормалния човек, се обявява за престъпление и “посегателство срещу правата и достойнството на “гейовете”. И обратно, извращенията – независимо от тяхната конкретна проява, се квалифицират като изява на “свободата на личността”. Западните моралисти стигнаха дотам да защитават последния “писък на модата” масовото разсъбличане в метрото на европейските градове, да подкрепят жените от “Пуси райът”, осквернили главния православен руски храм. А същевременно в Англия да бъдат осъдени медицинска сестра, защото носела кръстче на шията и така обиждала болните с друго вероизповедание, и преподавател, който имал неблагоразумието публично да признае, че не е хомосексуалист. Нормалният човешки мозък не може да възприеме подобни морални пируети.

Докладът на руското външно министерство за човешките права в ЕС е един от най-важните и полезни документи в общоевропейски и общочовешки план. Но за да постигнат изложените в него мотиви своята цел, би трябвало съответните руски институции да направят всичко възможно за неговото по-широко огласяване.

 .