Годишното обръщение на Владимир Путин към Федералното събрание (l част)

Годишното обръщение на Владимир Путин към Федералното събрание (l част)

Публикувано от:

В. Путин: Уважаеми членове на Съвета на Федерацията! Депутати от Държавната Дума! Граждани на Русия!

Днешното послание ще съответства, разбира се, и с времето, и с условията, в които живеем, със задачите, които стоят пред нас. Но преди всичко искам да благодаря на всички вас за подкрепата, за единството и солидарността в съдбоносните моменти, когато се решава много за бъдещето на страната ни.

Тази година ние заедно преминахме през изпитания, които са по силите само на зряла и сплотена нация, на истински суверенна и силна държава. Русия доказа на дела, че е способна да защити своите граждани и с чест да отстоява правдата и справедливостта.

Нашата страна направи това благодарение на вас, граждани на Русия. благодарение на вашия труд и резултатите, които постигнахме заедно. Благодарение на вашето задълбочено разбиране на смисъла и значимостта на общонационалните интереси. Ние осъзнахме неразривността и целеустремеността на хилядолетния път на нашето Отечество. И ние вярваме в себе си. В това, че можем много и сме способни да постигнем всичко.

Разбира се, не можем да не споменем днес историческите събития, които се случиха тази година. Както е известно, през март в Крим се състоя референдум, чрез който жителите на полуостров Крим явно демонстрираха желанието си да се присъединят към Русия. след това последва решението на кримския парламент – и тук ще подчертая, абсолютно легитимно, не бива да забравяме за това, избран още през 2010 г. – решението на кримския парламент за независимост. И, накрая, се случи историческото присъединяване на Крим и Севастопол към Русия.

За нашата страна, за нашия народ това събитие има огромно значение. Защото в Крим живеят наши хора, и самата територия е стратегически важна, защото именно тук се намира духовният източник на формирането на многоликата , но монолитна руска нация и централизираната Руска държава. Именно тук, в Крим, в древен Херсонес, или, както го наричат руските летописци, Корсуни, е бил покръстен княз Владимир, а след това е покръстил цяла Русия.

Наред с етническата близост, езика и общите елементи от материалната култура, както и общата, макар и не очертана тогава с устойчиви граници територия, зараждащата се съвместна стопанска дейност и власт на княза, християнството се превърна в мощна духовна обединяваща сила, която позволи включването във формирането на единната руска нация и образуването на общата държавност на различни племена и племенни съюзи от целия обширен източнославянски свят. И именно на тази духовна почва нашите предци за първи път и завинаги се осъзнаха като единен народ. И това дава основание на всички нас да кажем, че за Русия Крим, древен Корсун, Херсонес и Севастопол имат огромно цивилизационно и сакрално значение. Така, както е Храмовата гора в Йерусалим за тези, които изповядват ислям или юдаизъм. Именно така и ние ще се отнасяме към това от тук нататък и завинаги.

Уважаеми приятели! Днес, разбира се, не може да не споменем и за нашата оценка по повод събитията в Украйна, не може да не се върнем към това – към това, как възнамеряваме да строим своите отношения с партньорите в цял свят.

Добре известно е, че Русия не само подкрепяше Украйна и другите братски републики от бившия СССР в стремежа им към суверенитет, но и в значителна степен е помагала за този процес в края на 90-те години. От тогава в нашите позиции нища не се е променило.

Всеки народ има неотменното и суверенно право на собствен път за развитие, на избор на съюзници, форми на политическа организация на обществото, строеж на икономиката и осигуряването на сигурността си. Русия винаги се е отнасяла и винаги ще се отнася към това с уважение. Това с всички сили се отнася и за Украйна, братския украински народ.

Да, ние осъдихме държавния преврат, силовото превземане на властта в Киев през февруари тази година. И това, което виждаме днес в Украйна, трагедията в югоизточната част на страната, изцяло потвърждава нашата позиция.

С какво започна всичко? Принуден съм да припомня всичко това днес. Трудно е дори  да повярваме, с какво започна всичко – изглежда, с техническото решение на Президента Янукович да отложи подписването на договора за асоциация на Украйна с Европейския съюз. При това, подчертавам, ставаше въпрос не за отказ от този документ, а само за отлагане на срока с цел неговото доработване. Това бе направено, припомням, в пълното съответствие с конституционните пълномощия на абсолютно легитимния и международно признат държавен глава.

Как във връзка с това може да бъде подкрепено въоръженото превземане на властта, насилието и убийствата? Кървавите събития в Одеса, когото хората бяха изгорени живи. Как може да бъдат подкрепяни последвалите след това опити с помощта на въоръжените сили да се потиснат хората в югоизточната част на страната, несъгласни с това беззаконие? Ще повторя, как може това да бъде подкрепяно? При това под прикритието на лицемерните разговори за защита на международното право и правата на човека. Това е просто чест цинизъм. Убеден съм, че самият украински народ ще даде на тези събития справедлива оценка.

А как първоначално се водеше нашият диалог с американските и европейските партньори на тази тема? Неслучайно споменавам нашите американски приятели, тъй като те пряко или зад кулисите винаги са оказвали влияние на нашите отношения със съседите. Понякога дори на знаеш с кого е по-добре да разговаряш: с правителствата на някои държави или направо с техните покровители и спонсори. В случая с договора за асоцииране на Украйна с ЕС нямаше никакъв диалог, аз вече казах това. На нас бе казано, че това не е наша работа. Казано по-просто, по-народно, просто ни отпратиха. Всички доводи по повод на това, че Русия и Украйна са членове на зоната за свободна търговия на СНГ, че имаме исторически обусловена дълбока кооперация в промишлеността и селското стопанство и на практика единна инфраструктура, – тези аргументи никой не искаше на само да разгледа, но дори и да чуе.

Тогава ние казахме: Добре, ако вие не желаете да проведете диалог с нес, то ние ще бъдем принудени да защитим своите законни интереси едностранно и няма да плащаме за погрешната, според нашите виждания, политика.

Резултатът: договорът между Украйна и Евросъюза е подписан, ратифициран, но прилагането на неговия търговско-икономически раздел е отложено до края на следващата година. Значи, като цяло, ние сме били прави?

И тук се пита: за какво бе направено всичко това в Украйна? Заради какво бе извършен държавния преврат? Заради какво стреляха и продължават да стрелят и да убиват хора? В крайна сметка, те разрушиха икономиката, финансите и социалната сфера, разориха страната.

Днес е необходимо не да се политиканства, не да се раздават гръмогласни, празни обещания, а да се окаже помощ на икономиката на Украйна – разбира се, чрез реформи. Не виждам обаче, нашите западни колеги да горят от желание да направят това, както и не виждам киевските власти да искат да разрешат проблемите на своите граждани.

Между другото, Русия е допринесла и вече е дала своя огромен принос в подкрепа на Украйна. Тук още веднъж ще кажа, че нашите банки инвестираха в Украйна близо 25 милиарда долара. Финансовият ни министър миналата година отпусна кредит – още три милиарда. „Газпром” кредитира украинската икономика с още 5,5 – даже с отстъпката, която никой не е обещавал, за 4,5 милиарда долара. Пресметнете колко общо прави всичко това. Това са 32,5-33,5 милиарда долара само през последно време.

Разбира се, вие сте в правото си да зададете въпроса: защо се случи цялата тази трагедия в Украйна? Нима не бе възможно да се уредят въпросите, дори спорните, чрез диалог, в рамките на правото и легитимните процеси?

Сега обаче, нас с всички сили се опитват да ни убедят в това, че има и грамотна, уравновесена политика, на която ние трябва безразсъдно и сляпо да се подчиним.

Това няма да се случи.

Ако за редица европейски страни националната гордост е отдавна забравено понятие, а суверенитетът – твърде голям разкош, то за Русия реалният държавен суверенитет е абсолютно необходимо условие за нейното съществуване.

Преди всичко, това трябва да бъде очевидно за нас самите. Тук искам да подчертая: или ние ще бъдем суверенни – или ще се разтопим, ще се изгубим в света. И това, разбира се, трябва да бъде разбрано и от останалите държави. Всички участници в международния живот трябва да разберат това, и разбирайки го, да укрепят ролята и значението на международното право, за което ние толкова много говорим в последно време, а не да настройват неговите норми и правила според нечии конюнктурни интереси, въпреки основополагащите му принципи и здравия смисъл, считайки всички наоколо за малообразовани хора, не можещи да четат и пишат.

Трябва с уважение да се отнасяме към законните интереси на всички участници в международното общуване. Само тогава не оръдията, ракетите или бойните самолети, а именно нормите на правото надеждно ще защитават света от кръвопролитни конфликти. И тогава не би било необходимо да бъде сплашван когото и да било нито с мнима изолация, лъжейки самите себе си, или със санкции, които, разбира се, са вредни, но вредни за всички, включително и за тези, които ги инициират.

Между другото, за санкциите. Това е не просто нервна реакция от страна на САЩ или техните съюзници на нашата позиция във връзка със събитията и държавния преврат в Украйна и дори не е във връзка с така наречената „кримска пролет”. Убеден съм, че дори да не беше всичко това, подчертавам, уважаеми колеги, особено за вас, за политиците, за тези, които днес присъстват, – ако не беше всичко това, то биха измислили друг повод, за да ограничат нарастващите възможности на Русия, да й повлияят, а още по-добре, да я използват за своите интереси.

Политиката на сдържане е измислена не вчера- тя се провежда по отношение на страната ни в продължение на много години – винаги, може да се каже, с десетилетия, дори столетия. С една дума, всеки път, когато някой сметне, че Русия е прекалено силна и самостоятелна, тези инструменти се включват незабавно.

Да се разговаря с Русия обаче, от позиция на силата е безсмислено. Дори тогава, когато тя се сблъсква с вътрешни трудности, както това се случи през 90-те и в началото на 2000-те години.

Ние добре помним, кой и как през този период на практика открито е подкрепял у нас сепаратизма и даже прекия тероризъм, наричал е убийците, чиито лакти са потънали до лакът в кръв, не нещо друго, а бунтовници, приемайки ги на най-високо ниво. Днес тези „бунтовници” отново се проявиха в Чечня. Убеден съм, че местните момчета, местните органи на реда достойно ще се справят с това. Именно те днес работят за ликвидирането на поредните терористични атаки. Ние ще ги подкрепим.

Но още веднъж ще подчертая, ние помним, как на високо ниво тези терористи бяха обявени да борци за свобода и демокрация. Тогава вече стана ясно, че колкото повече ние отстъпваме и се оправдаваме, толкова повече нашите опоненти наглеят и се държат все по-цинично и агресивно.

Въпреки нашата безпрецедентна откритост тогава, готовността ни за сътрудничество по най-острите въпроси, въпреки това, че ние гледахме– и всички вие знаете и помните- на нашите вчерашни противници като на близки приятели и почти съюзници, подкрепата на сепаратизма в Русия „отвън”: и информационната, и политическата, и финансовата, и по линия на спецслужбите – бе абсолютно очевидна и не оставяше никакво съмнение за това, че с удоволствие биха ни пуснали по югославския сценарии на разпад и разчленение. С всички трагични, произтичащи от това, последствия за руския народ.

Не се получи. Ние не го допуснахме.

Така, както не се получи и при Хитлер, който със своите човекоомразни идеи искаше да унищожи Русия и да ни хвърли зад Урал. Всички трябва да помним как завърши всичко това.

Следващата година ние ще отбележим 70-тата годишнина от Победата във Великата Отечествена война. Нашата армия срази врага и освободи Европа. Но не бива да забравяме и за тежките поражения през 1941 и 1942 г., за да не повтаряме грешките си в бъдеще.

Във връзка с това, ще засегна въпрос от областта на международната сигурност. Тези въпроси не са никак малко. Тук влиза и борбата с тероризма, с проявленията на който ние се сблъскваме до днес, и ние, разбира се, ще вземем участие в съвместната работа за борба с тероризма на международно ниво. Разбира се, ние заедно ще се борим и с други проблеми, като разпространението на инфекциозните заболявания.

Но в дадения случай искам да спомена най-чувствителния и сериозен въпрос – сферата на международната сигурност. Започвайки от 2002 г., след едностранното напускане на САЩ на Договора за противоракетна отбрана, който бе абсолютен крайъгълен камък за международната безопасност, стратегическия баланс на силите и стабилността, продължава настойчивата работа по създаването на глобална система за ПРО в САЩ, в това число и в Европа. Това е не само заплаха за сигурността на Русия, но и за целия свят – по силата на възможното нарушаване на стратегическия баланс на силите.

Мисля, че това е вредно и за самите САЩ, тъй като то създава опасната илюзия за неуязвимост, увеличава стремежа към едностранни, както често виждаме, необмислени решения и допълнителни рискове.

Ние сме говорили много по този въпрос. Няма да навлизам в подробности. Ще кажа само едно, може би ще се повторя, ние нямаме намерение да се впускаме в скъпоструваща надпревара във въоръжаването, но при това надеждно и гарантирано ще осигурим отбранителната способност на нашата страна в новите условия. Няма никакви съмнение за това. То ще бъде направено. Русия разполага с възможностите, както и с нестандартните решения.

Да постигне военно превъзходство над Русия никой няма да успее. Нашата армия е съвременна, боеспособна. Както казват сега, вежлива, но страшна. Ние разполагаме със силата, волята и храбростта, за да защитим свободата си.

Ние ще отстояваме многообразието на света. Ще покажем правдата на хората извън страната- за да могат всички да видят истинския, оригинален, а не изкривен и фалшив образ на Русия. Активно ще придвижваме деловите си и хуманитарни контакти, научните, образователните и културните връзки. И ще правим това дори в условията, когато правителствата на някои страни се опитват да построят около Русия едва ли не нова желязна завеса.

Ние никога сами няма да поемем по пътя на самоизолацията, ксенофобията, подозрителността и търсенето на врагове.

Всичко това е проява на слабост, а ние сме силни и уверени в себе си.

Нашата цел е да придобием колкото се може повече равноправни партньори – както на Запад, така и на Изток. Ще разширяваме присъствието си в тези региони, където в момента набират сила интеграционните процеси, където не смесват политиката и икономиката, а напротив, премахват бариерите за търговията, за обмен на технологии и инвестиции, за свободното придвижване на хората.

Ние при никакви обстоятелства не възнамеряваме да намалим отношенията си с Европа и с Америка. При това ние ще възстановяваме и разширяваме традиционните връзки с южната част на Американския континент. Ще продължим сътрудничеството си и с Африка и страните от Близкия изток.

Ние виждаме колко стремително през последното десетилетие напредва Азиатско- Тихоокеанския регион. Русия, като тихоокеанска държава, всестранно ще използва този огромен потенциал.

Добре известни са лидерите, двигателите на глобалното икономическо развитие. Сред тях са немалко от нашите искрени приятели и стратегически партньори.

От 1 януари 2015 г. в пълен обем ще започне работа Евразийският икономически съюз. В какво се състоят неговите базови принципи? Ще ви припомня. Преди всичко това са равноправието, прагматизмът и взаимното уважение. Това е запазването на националната самобитност и държавния суверенитет на всички страни-участнички. Убеден съм, че тясната кооперация ще се превърне в мощен източник на развитие за всички участници в Евразийския съюз.

И в края на тази част от посланието ще кажа още веднъж: здравото семейство и здравата нация, предадените ни от предците традиционни ценности в съчетание със устременост към бъдещето, стабилност като условие за развитие и прогрес, уважение към останалите народи и държави при гарантираното осигуряване на безопасността на Русия и отстояване на нейните законни интереси – това са нашите приоритети.

Скъпи приятели!

За да реализираме безусловно своите планове, да изпълним всички основни социални задължения на държавата, формулирани още в Президентския указ през май 2012 г., трябва са отговорим на въпроса, какво трябва да направим в икономиката, финансите и в сферата на социалното развитие, и най-важното, какъв ще бъде стратегическият ни курс.

Повтарям, че Русия ще бъде отворена към света, за сътрудничество, за привличане на чужди инвестиции и за реализацията на съвместни проекти. Но най-важното е да разберем, че нашето развитие зависи преди всичко от нас самите.

Ние ще постигнем успехи, ако сами да погрижим за своето благополучие и разцвет, а не да се уповаваме и надяваме на удачно стечение на обстоятелствата. Ако се справим с неорганизираността и безотговорността, с навика да „заравяме в хартия” изпълняването на приетите решения. Искам всички да разберат: в днешните условия – това е не просто спирачка по пътя на развитието на Русия, но това е пряка заплаха за нейната сигурност.

Предстоят ни трудни времена, напрегнати, и в голяма степен всичко зависи от всеки от нас на работното си място. Така наречените санкции и външни ограничения са стимул да по-ефективно, ускорено достигане на поставените цели.

Ние трябва да направим много. Да създадем нови технологии и конкурентна продукция. Да се сформира допълнителен резерв в промишлеността, във финансовата система и в подготовката на съвременни кадри. За тази цел ние разполагаме с голям вътрешен пазар и природни ресурси, капители и научни резерви. Разполагаме с талантливи, умни и трудолюбиви хора, способни бързо да учат.

Най-важното сега е да дадем на гражданите възможност за развитие. Свободата на развитие в икономиката, в социалната сфера и в гражданските инициативи – това е най-добрият отговор както на външните ограничения, така и на вътрешните ни проблеми. И колкото по-активно гражданите участват в организирането на живота, колкото повече те са самостоятелни както икономически, така и политически, толкова по-висок е потенциалът на Русия.

Тук ще дам като пример един цитат: „Който обича Русия, той трябва да желае свободата й; преди всичко свобода за самата Русия, нейната международна независимост и самостоятелност; свобода за Русия – като единство на руската и всички други национални култури; и, накрая, – свобода за руските граждани, свобода за всички нас; свобода на вярата, търсенето на истината, творчеството, труда и собствеността” (Иван Илин). В това се крият огромен смисъл и добър урок към всички нас днес.

Уважаеми колеги! Добросъвестният труд, частната собственост и свободата на предприемачеството – това са такива базови консервативни, подчертавам, ценности, като патриотизма, уважението към историята, традициите и културата на собствената страна- всички ние искаме едно – благото на Русия. и отношенията на бизнеса и на държавата трябва да се градят върху философията на общото дело, на партньорството и на равноправния диалог.

Разбира се, в делова среда, както и в други сфери на живота е необходима отговорност, спазване на закона и обстоятелствата. И болшинството наши предприемачи работят именно така, ценят деловата и социалната си репутация, и като истински патриоти искат да пренесат полза на Русия. Към такива хора и трябва да се ориентираме, да създадем условия за резултатния им труд.

Ние не за първи път говорим за необходимостта от нови подходи в работата на надзорните, контролните органи и органите на реда. Но промените се случват много бавно. Както и преди преобладава обвинителния наклон. Вместо да бъдат пресечени отделните нарушения, са затварят пътищата и се създават проблеми за хилядите спазващи закона, инициативни граждани.

Ограниченията в бизнеса трябва да бъдат снети максимално и той да бъде избавено от натрапчивия надзор и контрол. Казах именно натрапчивия надзор и контрол (ще се спра на това по-подробно) – и предлагам следните мерки.

Всяка проверка трябва да бъде публична. През следващата година за тази цел ще бъде открит специален регистър, съдържащ информация за това, кой орган и с каква цел е инициирал проверката, както и каква резултати са получени. Това ще позволи да бъдат отсеяни немотивираните и, още по-лошо, „поръчковите” посещения на контролните комисии. Тук ще добавя, че този проблем е актуален не само за бизнеса, но и за бюджетните, обществени институции  и социалните НПО.

Трябва, накрая да се откажем от самия принцип на тотален и безкраен контрол. Ситуацията трябва да се следи там, където действително съществуват рискове или признаци за нарушение. Нали разбирате, дори когато ние сега сме извършили определена работа по ограничаване, и тези ограничения работят, но проверяващите органи са толкова много, че ако всеки един от тях дойде дори само веднъж, ще настъпи крах, и може да бъде затворена всяка фирма. През 2015 г. правителството трябва да приеме всички необходими решения за преминаване към такава система, система на ограничения, що се отнася до проверките.

Що се отнася до малкия бизнес, предлагам за него да бъдат разгледани „надзорните ваканции”. Ако предприятието е придобило надеждна репутация, и в продължение на три години не е имало съществени порицания, то през следващите три години да не бъдат провеждани планови проверки в рамките на държавния и общински контрол. Разбира се, тук не става дума за извънредните случаи, когато възниква заплаха за здравето и живота на хората.

Предприемачите справедливо говорят за необходимостта то стабилно законодателство и предсказуеми правила, включително и данъци. Съгласен съм напълно с това- предлагам в следващите четири години да бъдат фиксирани действащите данъчни условия и да не се връщаме отново към това, да не ги променяме.

При това е необходимо да бъдат реализирани вече приетите решения за облекчаване на данъчната тежест, преди всичко за тези, които тепърва започват да работят. Както се договорихме, на малките предприятия, които се регистрират за първи път, ще бъдат предоставени двугодишни данъчни ваканции.Облекчения ще получат и производителите, започващи от нулата.

И още. Предлагам да бъде проведена пълна амнистия на капиталите, които се връщат в Русия – именно пълна.

И разбира се, трябва да поясня за хората, които ще приемат съответните решения, какво означава пълна амнистия. Това означава, че ако човек легализира средствата и имуществото си в Русия, той ще получи твърди правни гаранции, че няма да бъде разследван от различните органи, в това число и органите на реда, да го разпитват за източниците и начините на получаване на капитала, че той няма да бъде изправен пред наказателната или административна прокуратура и към него няма да има въпроси от страна на данъчните служби и органите на реда. Нека направим това сега, но веднъж. И всички, които искат да дойдат в Русия, трябва да могат да се възползват от това.

Всички ние разбираме, че произходът на парите е различен, те са заработени и получени по различен начин. Но, убеден съм, че ние трябва окончателно да затворим офшорната страница в историята на нашата икономика и страната ни. Това е много важно и трябва да бъде направено.

Разчитам на това, че след известните кипърски събития, днешните санкционни кампании нашият бизнес накрая разбра, че извън граница неговите интереси не са на почит. И че най-добрата гаранция е националната юрисдикция, дори с всичките й проблеми. И ние ще продължаваме последователно да разрешаваме тези проблеми. Заедно с бизнеса, разбира се.

Русия вече значително напредна в подобряването на деловия климат. На федерално ниво е сформирана нова законодателна база. Сега важно е да бъде пренесен акцента върху качеството на прилагането на правото, в партньорство с бизнеса да се съдейства за разпространението на така наречените най-добри практики в регионите, да се използва за тази цел националният рейтинг на инвестиционния климат. От следващата година той ще бъде внедрен във всички субекти на Федерацията. Задължително ще разгледаме получените резултати на едно от заседанията на Държавния съвет.

За развитието на бизнеса и за разгръщането на нови производства са необходими подготвени площадки и транспортна инфраструктура. Субектите на Федерацията трябва да се заемат с привеждането в ред на регионалните и местни пътища – за тази цел се въвеждат допълнителни източници за регионалните пътни фондове. А в цялата страна ние трябва да се стремим към удвояването на обема на пътното строителство.

Това, което казах дотук, безусловно е съгласувано със съответните правителствени структури. И всички те потвърдиха: „Да, това е реализуема практическа задача”. Ще очакваме от вас резултатите, уважаеми колеги.

От 2015 г. също така влиза в сила програмата за компенсация на разходите на субектите на Федерацията за създаването на индустриални паркове. Разчитам на това, че регионите активно ще използват тази възможност за развитието на собствения си промишлен потенциал. За сметка на допълнителните мерки ние трябва да подкрепим икономическия и промишлен ръст в стратегически важните региони на страната.

Вече е влязъл в сила закон за особената икономическа зона в Крим: тук ще бъдат създадени благоприятни условия за бизнес, за аграрния и туристическия отрасли, промишлеността и морския транспорт, включително и данъчно облагане, митнически и други процедури.

Припомням също, че през 2016 г. приключва срокът на действие на митническите преференции за Калининградска област. Трябва да бъдат реализирани вече подготвените алтернативни мерки за подкрепа на региона, за да бъде съхранен комфортният режим на предприемаческата дейност.

Обръщам се с молба към Правителството да проведе максимално оперативно тази работа. Също така моля депутатите да не забавят разглеждането на закона за териториите с приоритетно развитие (ТОР).

Освен това, предлагам да  бъде разпространен режимът на ТОР в нови територии в редица промишлени области в страната, където социално-икономическата ситуация е най-сложна, и не да чакаме три години, както това е предвидено сега в законопроекта (който вече бе одобрен, според мен, на първо четене), а да бъдат внесени в него изменения и да се пристъпи към работа.

И, разбира се, ключова роля ТОР трябва да изиграят в издигането на Близкия Изток. Ние обявихме мащабните планове за развитие на този регион, и тези планове, разбира се, ще бъдат реализирани. Моля Правителството за разработи въпроса за увеличаването на капитала на Фонда за развитие на Близкия Изток. За тези цели може да се задели част от увеличаването на федералните данъци, получено за сметка на откриването на нови предприятия в региона.

Диалогът с финансовото министерство по този повод бе труден, както се случва обикновено при обсъждането на такива въпроси. Съгласни сме, че това може да бъде направено на първи етап, с изключение на ДДС. По-нататък ще видим как работи тази система.

Предлагам да предоставим на Владивосток статус на свободно пристанище с привлекателен и облекчен митнически режим. Припомням, че подобна възможност е предвидена по отношение на Севастопол и други пристанища в Крим.

Необходим ни е също така интегриран проект за съвременно конкурентно развитие на Северния морски път. Той трябва да работи не само като ефективен транзитен маршрут, но и са стимулира деловата активност на руското Тихоокеанско крайбрежие и развитието на арктическите територии.

Следва II част