Георги Минчев, председател на Управителния съвет на Българо-руската търговско промишлена палата: Високи цени спъват търговията с Русия

Георги Минчев, председател на Управителния съвет на Българо-руската търговско промишлена палата: Високи цени спъват търговията с Русия

Публикувано от:

Интервю: Белчо Цанев, Стандарт

Каквото и да правим, поне през следващите 10 години ще трябва да разчитаме на руските енергийни ресурси, казва Георги Минчев, председател на Управителния съвет на Българо-руската търговско промишлена палата (БРТПП)

Г-н Минчев, в какво състояние поехте неотдавна ръководството на БРТПП?
– Поех палатата в добро, но статично състояние, със сериозно изоставане в количествено и качествено отношение и по време. Затова сега ни се налага да наваксваме това изоставане.

Как се чувствате след изявлението на премиера Бойко Борисов, че основният враг на България е Русия, но въпреки това трябва да продължаваме да развиваме нашите бизнес отношения, особено в енергетиката?
– Честно казано, не бих искал да съм на мястото на премиера в едно такова сложно време. На него категорично не му е лесно, най-меко казано. Още повече, че в тази ситуация ние няма накъде да бягаме от всичко, което се случва наоколо. На заседанието на УС на БРТПП, което се проведе в сряда, ние обсъдихме и приехме специална декларация по случая.
От друга страна нашата енергийна система – гарантирано, каквито и мерки да вземаме, каквито и инвестиции да правим, по какъвто и начин да променяме структурата й, качеството на потреблението и пр. -през следващите поне 10 години ще продължава да бъде максимално свързана с руските енергийни ресурси. Затова нямаме никакъв интерес от конфронтация с Русия.

– Реално докато приключи удълженият ресурс на 5-и и 6-и блок в АЕЦ “Козлодуй”.
– Не само. Не бива да забравяме и нашата топлоенергетика, която почти изцяло е руска. Но енергетиката е само една част от нещата. Проблемът е, че Русия продължава да заема твърде малко място в българския износ. И ако изключим туризма и недвижимата собственост – скоро ще паднем до нивата от времето на Иван Костов. Малко над 200 млн. долара е износът ни към Русия, а бяхме достигнали почти 1 милиард.
Благодарение на по-ниските цени на суровинно-енергийните ресурси вносът от Русия също намаля – с около 30% като сума и с около 6-7% – като натура, докато в същото време износът ни към Русия падна около 4 пъти. Сами разбирате за какъв външнотърговски дисбаланс говорим. Ние трябва да се опитваме да намалим този дисбаланс, тъй като сам по себе си той е не само предизвикателство, а директна заплаха. Още повече, че ние нямаме потенциала да компенсираме този дисбаланс, като изнасяме по-големи количества стоки в ЕС. Да, ние можем да увеличим износа си към ЕС с 2-3%, дори с 5-6% по някои позиции, но нямаме възможност да направим качествен пробив на европейския пазар, тъй като там няма свободни ниши, а и ние нямаме голям производствен капацитет.

– В същото време санкциите също ни пречат да увеличим износа си към Русия.
– Санкциите са само едно удобно извинение. Защото ако погледнем обективно нещата, ще видим, че обемът на санкциите не е много голям. На практика директният удар от санкциите засяга само две области от нашата икономика. Първата е износът на пресни плодове и зеленчуци, където ефектът от санкциите върху нашите износители беше внезапна смърт. Втората е търговията с български недвижими имоти, която почти нулира като странична, случайна жертва от рикошета на санкциите. Покупката на български недвижимости от руски граждани не попадна в обхвата на санкциите, но руснаците се почувстваха несигурни и престанаха да купуват имоти. Още една, трета област, която засегнаха санкциите, са отделни сегменти от машиностроенето, където понесохме косвен удар като подизпълнители на концерни като “Сименс”, авто-мобилостроителните компании и т.н.

– Тогава защо не върви износът на вина? И то при положение, че руският пазар е пълен с вина от Испания, Италия, Франция, Гърция и други страни от ЕС, за които също има санкции?
– Износът на вина се срина от около 90 млн. долара до под 5 млн. долара през тази година. И това се случи по ред причини, като основната не са санкциите, които през последните три години просто са едно универсално оправдание.

– Преди време причината беше липсата на директни транспортни връзки с Русия, тъй като Украйна се изправяше като бариера пред износа ни, но вече имаме фериботни връзки с Русия.
– Да, Украйна даде решаващ принос за убиването на българския износ към Русия. Вярно е, че вече имаме фериботни връзки, но и те са като матрьошка -отваряш, но се появява друг проблем, след него трети, пети… Погледнете какви са навлата, и то не само от наша, а и от руска страна! Погледнете и цените на самолетните билети между двете страни! И двете правителства
– българското и руското, както и структурите в двете страни – държавни и частни, енергично унищожават всякаква възможност за развитие на българо-руските търговски връзки. Подчертавам
– това се прави както от българска, така и от руска страна!
Високи са не само навлата, а и цените на услугите като туризма, и на какво ли още не. За 19 евро можеш да летиш от София до другия край на Европа, ако си купиш билет 4 месеца по-ра-
но. А за по-малко от 300 евро трудно можеш да намериш двупосочен билет между София и Москва. Казвате – имаме фериботни линии. Я вижте колко струва превозът на камион по море!
Всичко е въпрос на икономическа политика. Вече повече от 25 години руснаците не могат, а дори и не искат да се опитат да разберат какво ни става на нас, българите, в главите. Те си мислят, че като ни навият гайките до скъсване -нещо ще се промени. Не – нищо няма да се промени. Руснаците нямат стратегически подход не само към България, но и към която и да било страна на Балканите. Сега се опитват да изграждат някакви елементи на политика към Турция. Защото ние създаваме много емоционално неприятни моменти за Русия, но никога не сме били генератор на екзистенциални заплахи за нея. А Турция създаде екзистенциални заплахи за Русия – свали руски изтребител и не опази руския посланик – и затова руснаците седнаха и измислиха какво ще правят с Турция. И явно измислиха, тъй като засега играта им върви и отношенията между двете държави са добри.

– Казахте, че санкциите не са ни основният проблем за влошаващия се стокооборот. Кой тогава е проблемът освен високите навла?
– Освен навлата голям проблем ни е работата на българските представителства в Русия – консулски и търговски служби и въобще всички. Безспорно там има свестни хора, даже има направо таланти в организационно отношение. Аз например съм сериозно впечатлен от нашия консул в Москва, който не прави политика, а технология по бърза обработка на документи. Да не му е уроки, за да не вземат да го махнат.
От години тотално липсва нормално банково и застрахователно обслужване между двете страни. Такова чудо светът не е виждал! Всички държави, между които има някакви търговски взаимоотношения, като минат някаква минимална критична маса на тези отношения, изграждат и някаква финансова инфраструктура. Създават се условия за издаване на “къси” финансови инструменти – от банкови гаранции, акредитиви, краткосрочно кредитиране до застраховане на износния риск и управление на валутните рискове. Дайте ми пример коя българска банка с коя руска работи, кои застрахователи и пре-застрахователи си сътрудничат? И аз не говоря, че трябва да са наши и руски банки. Има много чуждестранни банки и застрахователи, които имат офиси и в България, и в Русия.
Така че и двете страни нищо не правим, за да стимулираме икономическите отношения между нас.