Георгий Мурадов: Смятам за много важно България да осъзнае своя национален интерес и да покаже суверенитет на международната арена

Георгий Мурадов: Смятам за много важно България да осъзнае своя национален интерес и да покаже суверенитет на международната арена

Публикувано от:

Георгий Мурадов, вицепремиер на Република Крим и Постоянен представител на Република Крим при президента на Руската федерация, пред Агенция „Фокус”

Георгий Мурадов е руски дипломат от кариерата, кандидат на историческите науки. Роден е в Кочмес, Република Коми, и е завършил международни отношения в МГИМО. Работил е като съветник в Посолството на Русия в България от 1992 до 1996 г., като пълномощен посланик в Кипър, завеждащ департамента за международни и външно­икономически връзки на Москва и като заместник-председател на Федералната агенция по въпросите на ОНД, на сънародниците зад граница и по международното хуманитарно сътрудничество (Россотрудничество).

От 2014 г. е назначен за вицепремиер на Република Крим и за Постоянен представител на Република Крим при президента на Руската федерация.

 

Фокус: Господин Мурадов, как бихте представили форума в Ливадия и идеята за създаване на международна неправителствена организация на русофилите като обединение на националните движения. Каква би била нейната роля в „народната дипломация“?

Георгий Мурадов: Преди всичко бих искал да изразя най-добрите пожелания на всички български приятели, които работят за конструктивно сътрудничество и приятелство с Русия и изобщо в света за преодоляването на конфронтация и укрепването на мира.

Ливадийският форум, който провеждаме в Крим, в руския Крим, съществува не за да се създават някакви организации. Желанието да се създаде организация на русофилите е делото на нашите приятели, които Русия има доста по света, в това число и в България. Така че ако те вземат решения за изграждане на обществени организации, това е тяхна работа. Ние пък се събираме, за да установим взаимодействие със задграничните общности на приятелите на Русия, неправителствените организации, които споделят нашето безпокойство за съдбата на света, нашето безпокойство, свързано със засилващото се напрежение и конфронтация в международни отношения, които водят цялото човечество в задънена улица.

Днес толкова е високо технологичното развитие в страните по света, в това число и в Русия, и на Запада, че конфронтацията и конфликти, сблъсъци от различен тип могат само да доведат до унищожаване на човешката цивилизация, което е напълно недопустимо. По тази причина ние вярваме, че са необходими такива площадки за диалог като Ливадийския форум и други конференции, кръгли маси, обществени срещи, които ще водят към търсене на начини за преодоляване на тази ситуация, която е абсолютно неприемлива и опасна.

Така че нашият форум ще се занимава с въпросите на спазването на единно хуманитарно пространство в света. Разбира се, ще говорим за ролята на руския език и за нашите сънародници, които живеят в различни страни по света и които в началото на 90-те години изведнъж, за един ден, са се оказали извън историческата им родина. И такива хора са много. 25 милиона руснаци, да напомня, в резултат на разделянето на историческата Русия, която по това време се наричаше Съветски съюз, са се оказали извън историческата им родина. Разбира се, този прелом е станал една много трагична страница, която и днес продължаваме да наблюдаваме и да отчитаме.

Искаме само едно нещо — да ни чуват, да имаме приятелски диалог. Затова неслучайно ние наричаме всички други народи, включително представители на западните държави, наши партньори, наши приятели, а не враговете или противници, както това за съжаление пишат в основните политически документи в редица западни страни, в частност в САЩ и Европейския съюз. Ето нашата лесна задача — да възстановяваме диалога с всички разумни сили в съвременния свят.

Фокус: Господин Мурадов искам да Ви попитам, какво според Вас не достига на българо-руските отношения?

Георгий Мурадов: Българо-руските отношения са от много голяма важност за нас. Те са важни не само заради това, че България винаги е била приятелска страна за нас, те са важни, защото сме израснали от един общ корен. Ние в Русия много добре помним българската фраза „И ний сме дали нещо на света”, и това е истина. Обединява ни обща писменост — кирилицата, която ние много грижливо пазим, общи християнски, източнохристиянски корени, обща цивилизация, която според всички философски критерии все още съществува, но се предприемат колосални усилия за нейното разрушаване.

Така че смятам за много важно България да осъзнае своя национален интерес, да проявява своя суверенитет на международната арена. Българите сами трябва да решат къде е семейството им. Ние пък изхождаме от това, че Русия има многовековна традиция, свързана със съхраняването на народите, културите, езиците, националната идентичност, свързана със защита на народите в най-тежките исторически периоди — по време на войни, на поробването на други народи, под натиска на многобройни предизвикателства и заплахи. Ние оцеляхме, опирайки се само върху нашата цивилизация, върху чувството на братство, върху единното семейство.

Цивилизацията ни има добра перспектива. Няма да забравяме, че повече от една трета от природните ресурси в целия свят се намират на територията на многонационалната ни страна, която наричаме Руски свят – не по национален, нито по религиозен признак, а точно по признака единна цивилизация. В тази цивилизация ние винаги сме се усещали заедно с българите. Изхождам от това, че тези корени винаги ще бъдат по-силни от всякаква политическа конюнктура, която може би днес играе доминираща роля в света.

Спомням си с болка онези времена, когато България беше много развита индустриална, икономически развита страна. Развитието беше в голяма степен свързано с нашето взаимодействие, с нашето сътрудничество. Съветският съюз, историческата Русия, помагаше на българите да развиват различни отрасли. Тя никога не се е държала като партньор, който потиска другия партньор. Спомням си, че България беше център на електронната индустрия на огромния 400-милионен пазар на страните от Източна Европа. Спомням си колко мощна беше автомобилната индустрия, машиностроене, двигатели, мотокари, които се използваха от милиони предприятия. Спомням си българското корабостроене, химическа индустрия, мощна енергетика, произвеждане на битова техника, лека текстилна индустрия, фармацевтика, хранителна, консервна индустрия и много други.

Всичко това беше наше общо достояние, от което се ползваха всички народи, възприемали себе си като обединение, насочено на бъдещо развитие. При това не говоря за идеологическия строй, говоря за това, как са се развивали в исторически план нашите отношения.

Фокус: Как Ви се струва, има ли елемент на имперско или, ако искате, пренебрежително отношение на Русия към България? Ако такова съществува, на какво се дължи?

Георгий Мурадов: Искам да подчертая, че всичко, което аз изброих, нашето съвместно развитие и руската традиция като цяло, отношението към тези народи, които са живели до нея или в нейните граници, никога не е било имперското.

Точно обратно ние сме се опитвали да развиваме всички региони, да помагаме на народите, на техните култури. Не е случайно, че в Русия са запазени всички езици, всички култури, нито един народ не е загубен в историята както това е било в много други страни.

Да вземем индианците в Америка или, например, други националности в Турция. Там всичките са турци, във Франция всичките са французи, обаче реално те също имаха многообразна, многонационална страна. В Русия всичко това е запазено, съхранява се и се развива и досега. И това, което изброих, развиване на промишлеността, например, развиване на други сфери на икономиката – нима империите някога са провеждали такава политика? Империята е потискане, империята е изсмукване на всички природни ресурси. Империята е недопускане на мощно развиване на тези народи и държави, които са покорени от тази империя.

При нас  историята на развиване на нашите отношения с други народи беше и остава абсолютно друга, особено ако говорим за нашето единно семейство и нашата цивилизация. И грижата на Русия, на руския народ като основа на нашата цивилизация, винаги е била насочена към това да запази това семейство и да преумножи богатството му.

Фокус: Вие сте работили в България четири години и познавате възможностите и потенциала на двете страни. Какви са перспективите на нашите отношения?

Георгий Мурадов: Аз мисля, че в руско-българските отношения започнаха да се случват дългоочаквани позитивни промени. След периода на определена стагнация и дори снишаване до деградация, нашите отношения започнаха да намират нови импулси. И тук ще отбележа визитата в Русия на президента на България Румен Радев и тази на министър- председателя  Бойко Борисов, които се състояха съвсем наскоро. И аз имам усещане, че българското ръководство започна по-дълбоко да разбира тези исторически позитиви, които България винаги е получавала от нашето приятелско сътрудничество.

Нима в миналите времена би могъл да се повдигне въпрос дали е необходимо да се доставя в България руски газ? За нас това беше аксиома, че ние сме задължени, длъжни сме да помагаме на нашите приятели, братя в осигуряване с енергоресурсите. Можехме да ги доставяме по земя или по море, по всеки начин, но това беше задължително. Затова аз мисля, че излизането на България от единното семейство изигра много зла шега, много непозитивна роля в развитието на самото българско общество, на българския народ и българската държава.

Разбира се, аз много се тревожа за моите български приятели, които аз искрено обичам, притеснявам се, къде са се изчезнали 2,5 милиона българи. Смятам, че само българският народ, осъзнавайки всичко това, може да не допусне демонтиране на българската нация и загуба на своята идентичност.

Фокус: Възможно ли е да се развиват икономическите отношения извън политическите?

Георгий Мурадов: Знаете, че политиката винаги е била преобладаваща над икономиката. Точно по политическите решения се замразяваха икономическите отношения, политическите решения и неотдавна, в миналите години, доведоха до това, че се въвеждат различни санкции, ограничения на икономическото сътрудничество, на търговията. Всичко това разрушава нормалния исторически ход на развитието на световната общност. Затова аз смятам, че политиката трябва да определи нови подходи, които ще действат в името на интересите на развитието на народите. Човечеството се развива много бързо.

То сега навлиза в новия технологичен етап — създаване на изкуствен интелект, а в перспективата, възможно, и на изкуствен разум. И в такива условия не може да разрушаваме този диалог, който винаги е съществувал между близки народи. Аз отнасям към тези близки народи, разбира се, не само нашата източнохристиянска цивилизация, многонационалната и на много вероизповедания руска цивилизация. Аз отнасям към тях всички европейски народи, с които Русия е била свързана. А днес са разрушени площадките за диалог между Русия и Европейския съюз, Русия и НАТО, Русия и Съвета на Европа – лишени сме от правото да се изказваме в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Това, още веднъж подчертавам, е път към катастрофа, към задънената улица.

Вие говорихте за някакви имперски амбиции или имперска политика. Аз съм убеден, че това са идеологически и пропагандистки щампи и клишета, които се натрапват в това число и на българското общество от западните източници. Натрапват се съвсем неслучайно. Те са ориентирани към това, да откъснат от Русия всички нейни приятели с надеждата, че самотна Русия може да бъда разрушена, но това няма да се случи. При това аз ще посоча още и други аргументи. Когато България е била в близките отношения с Русия, на българска земя нямаше нито руски окупационни войски, както това е свойствено на всички империи. Нямаше руски военни бази. А днес, погледнете, не само в България, в други държави на Европа какво се случва. Румъния и Полша разполагат  на своя територия военни обекти, насочени срещу Русия. И с това подлагат себе си на катастрофална опасност. На опасността, че точно срещу тези обекти, тоест и срещу тези страни, в случай на конфликта могат да се прилагат различни, в това число и много сериозни, видове въоръжения.

Всичко , което сега се създава в Европа, трябва да бъде задължително преодоляно. Трябва да бъдат прекратени действията за подкопаване на икономическото сътрудничество под формата на санкции. Трябва да възстановим нормалния ход, който ще ни позволи да се развиваме като човечеството.

Фокус: Вие като вицепремиер на Крим не може да не знаете, че територията на Крим стои в основата на санкциите срещу Русия? Как смятате може ли този въпрос да се реши някога и по какъв начин?

Георгий Мурадов: Аз не съм съгласен с Вас, че кримският въпрос лежи в основа на санкциите. Когато се случиха събитията в Украйна, също много близка за нас държава, която е част от нашата единна голяма нация, състояща се от великоруския, малоруския и белоруския народи, събитията се случиха под въздействие на западните държави, които като кинжал промушиха сърцето ни. В майката на руските градове Киев на власт дойдоха профашистките сили, които открито фетишизират и прославят Бандера, Шухевич. Това са колаборационисти с фашизма, с Хитлер. Ние, разбира се, разбираме тези надежди и чувства на кримския народ, на народа на Източна Украйна, които не се съгласиха с този държавен преврат и казаха: това не е нашата Украйна, не искаме да живеем в такава държава. А Крим, като автономна република, имаше всички права да проведе референдум. Не Русия анексира Крим, това е изборът на кримския народ. Когато говорят за Крим, винаги забравят, че решаващата роля изхожда от народа и точно народът е източник на властта.

И ако така е решил народът, то вече нищо не може да се направи, това е неговата воля, волята на народа на Крим, който винаги се е смятал за част от единна голяма държава, от голямата руска нация. Затова каквито и фалшиви тези да се издигат, трябва да питаме самия народ. И ние се радваме, че голям брой българи – апропо, в Крим също живее доста динамична българска общност — че голям брой българи посещават Крим и със свои очи виждат, че Крим сега живее абсолютно друг живот. Не живот на притеснено национално малцинство, което е било лишавано от собствения си език (да ви напомня, че това бяха едни от първите актове на майдановската профашистка власт — да лишат от език, от култура, исканията да се пратят руснаците на бесило, „москаляку на гиляку“, може би сте чули) — с това кримският народ не можеше да се примири. И той направи своя избор. И ако  признаването на абсолютно легитимния избор на кримския народ се поставя като основна причина, усложняваща международните отношения, това само докарва ситуацията до задънена улица.

Кримският народ няма да промени своята позиция, той се завърна в Родината. Той може само да бъде унищожен, но Русия като велика, голяма, силна, в това число и във военно отношение, държава никога няма да допусне това. Затова кримският въпрос трябва да се разглежда обективно от международната общност, и аз искам да кажа, че все повече държави тъкмо така и я възприемат — че това е самостоятелният избор на кримския народ с оглед на тези исторически условия, много негативни и катастрофални за Украйна, който беше взет осъзнато от самите кримчани.

Фокус: Георгий Лвович, независимо от санкциите ЕС и Москва развиват прагматични отношения помежду си, а Макрон и Меркел направиха знакови визити през изминалия месец – визити, които имат конкретни икономически резултати. Защо според вас посещенията на президента и премиера на България не се увенчаха с каквито и да били конкретни договори?

Георгий Мурадов: Що се отнася до прагматични отношения, мога да кажа, че засега нашите отношения със западните страни — а тъкмо в това семейство България, според мен, не много добре осъзнато е попаднала — не са нито прагматични, нито конструктивни. Докато съществува режимът на икономическия натиск, опитите за подкопаване на руската икономика, подкопаване на единството на Русия — за съжаление, и такива опити се предприемат, това не може да бъде наречено конструктивни отношения.

Правят се само първи политически и икономически стъпки, както ние видяхме от страна на френския президент, немския канцлер, които се опитват да върнат отношенията, осигуряващи елементарно развитие на Европа. Не трябва да забравяме, че Русия е огромна ресурсна база и най-вече тя беше и остава такава за Европа. Европа се намира в сложно ресурсно положение. За нея, за да се развива, задължително е необходимо да води приятелство с Русия и да изгражда конструктивно взаимноизгодно сътрудничество, в това число и в икономическата област. Що се отнася до България, аз вече казах, че това са първите стъпки, много важни според мен, по установяване на правилни и приятелски отношения, по тяхно възстановяване, по придаване на тях на историческия характер и патос, които те винаги са имали. Не е случайно, че в Русия българите винаги са се наричали братушки — това продължава да остава в сърцата на руските хора, всички жители на Русия. Затова гледам с голям оптимизъм, че в най-близко бъдеще ще съумеем да установим тези отношения.

Сега е прието да се казва, че Европейският съюз като единно цяло уж трябва да вземе решение, и тогава ще развиваме партньорските отношения. Мисля, че това няма да се случи скоро – решенията на Евросъюза да бъдат общи. Абсолютна друга тенденция се наблюдава в Европейския съюз — все повече страни осъзнават икономическата, политическата необходимост да се възстановят връзките с Русия. Има и тези, които са по-привързани към Вашингтон, играят хорото, което им се натрапва отвъд океана. Затова в Евросъюза ще има различие на мненията, и всяка държава все повече ще разбира необходимост от възстановяване на отношенията с Русия, и най-вече главните играчи в ЕС и тези страни, които винаги са били близки с Русия, както България, Гърция и редица други държави, които усещат връзка с Русия. Много позитивно се развиват отношенията ни с Австрия и Унгария, все повече проличава разбиране на важността на възстановяване на връзките от новото италианско правителство, затова пак подчертавам, че оптимистично се отнасям към развитието, към перспективното развитие на събитията. Същевременно не смятам, че Европейският съюз с единна и консолидирана позиция може да се изкаже за подобряване на връзките с Русия в пълен обем и да осъзнае, че Крим изобщо не е причина за нашите разногласия. Нали Европа винаги се е гордеела от своите демократически принципи. Всички тези, които от европейски страни пристигат при нас в Крим, се убеждават, че изборът на кримския народ е направен тъкмо от него, а не от някой друг, осъзнато и завинаги.

Разговорите за някаква анексия предвиждат, че там уж се намират войски, че уж се потискат желанията на народа. Но как може руският народ да бъде потиснат от Русия – сами разбирате, че е абсурдно. Крим е руски, и преобладаващото мнозинство от населението са руснаци. При това искам да отбележа една особеност и демонстрационното значение на Крим. Става дума за това, че при националните малцинства, най-големите от които са кримски татари (13%) и украинци (15%), техните езици наред с руския език са признати за официални държавни езици на Република Крим. Ако така се отнасяха към руснаците, които са много и в Украйна, и в Молдавия, и особено в балтийски страни, а не да пращат хора в затвора само затова, че те искат да се запазят руските училища, както това сега се случва в Латвия, която заедно с България влиза в единното обединение, наречено Европейски съюз, тогава щяхме да имаме напълно друга ситуация. Нали говорим за спазване на основните принципи на демокрация и европейски конвенции, за национални малцинства, за езици на националните малцинства — всичко това трябва да се взема предвид, и тогава, сигурен съм, прагматичността в тези отношения ще надделее.

На мен, обаче, като на човек, който десетилетия е свързан с политиката, ми се струва, че „прагматични отношения” е много оскъден израз, много ограничен, свързан само със собствения си интерес. Отношенията трябва да бъдат далеч по-дълбоки, трябва да се основават върху общо разбиране на нашето съвместно развиване с Европа.

Фокус: Какво, според Вас, Русия очаква от правителството на България?

Георгий Мурадов: Мисля, че всички руснаци, и ръководство на страната, и обществени организации се надяват на продължение на този позитивен курс, който сега беше поет от президента Радев и министър-председателя Борисов. От все сърце искаме да вървим заедно по този път.

Вярваме в приятелските перспективи и в това, че нашата конференция, Ливадийски форум, ще допринася за това разбиране на необходимостта от възстановяване на приятелството и сътрудничеството между нашите народи.

Фокус: Много Ви благодаря. Всичко добро.