Ген. Николай Г. Столетов – ръководител на дипломатическа мисия в Афганистан, 1878

Ген. Николай Г. Столетов – ръководител на дипломатическа мисия в Афганистан, 1878

Публикувано от:

Ген. Николай Григориевич Столетов – ярка и изключителна личност, животът и дейността на когото заслужават задълбочено и всестранно изучаване.

Една от най-интересните страници в неговата биография е ръководството на дипломатическа мисия в Афганистан през 1878 г…

Към последното тримесечие на XIX век руско-английското противостояние в Близкия изток е достигнало своя апогей. Това е пряко следствие от постоянно нарастващата колониална експанзия на двете държави, чието съперничество в региона получава от историците името „Голямата игра“. Руската офанзива в Средна Азия принудила Великобритания да предприеме настъпателна политика и да поиска от афганистанския емир Шир-Али-хан да се подчини на английското влияние, но той проявявал твърдост и се стремял да отстоява вътрешната независимост на държавата. През 1877 г. Англия започнала подготовка за война с Афганистан, която се провеждала в атмосфера на влошаване на англо-руските отношения, във връзка с избухването на Руско-турската война от 1877-1878. Краят на тази война не само не отслабил англо-руските противоречия на Балканите, но още повече ги изострил. …

В навечерието на Берлинския конгрес Русия решила да се сближи с Афганистан, който се стремял да получи подкрепа срещу надигащата се заплаха от британска агресия.
Било взето решение в Кабул да се изпрати дипломатическа мисия, водена от генерал Столетов. Фридрих Енгелс оценил това събитие на руското правителство като „шахматен ход на руснаците в Афганистан“.

В навечерието на пътуването през април 1878 г. Н.Г. Столетов бил два пъти приет от Императора. В хода на тези разговори Александър II „поръчал да предаде на Шир-Али-Хан, че ще му бъде предоставена пълна подкрепа и че той трябва да се държи по отношение на британците точно както се е държал гордият му баща Дост-Мохамед „.

На 6 май мисията в пълен състав била представена на К.П. Кауфман – генер-губернатор на Туркестан. Д-р И.Л.. Яворски така предава впечатлението от запознаването си с ръководителя на мисията Н.Г. Столетов: „Преди никога не съм виждал генерал Столетов. Бях си изградил представата за него от вестникарските известия. Очаквах да видя един смел, закален войн – почти титаническа фигура. Но бях неочаквано удивен да видя пред мен невисок на ръст човек, със слабо телосложение, деликатни маниери и тих глас“.

Портрет на ръководителя на миссията ген. Н.Г. Столетов

На 2 юни мисията напуснала Самарканд през Джам на Карши, където живеел през лятото емирът на Бухара. На 7 юни посланиците се представили пред емира на „благородната Бухара“ Сеид-Музафар-Еддин-хан – доста пълен, възрастен човек с остър, проницателен поглед. Генерал Столетот приветствал емира и след това разговарял с него за целта на експедицията. В знак на уважение, за забавление на гостите, емирът изпратил актьори, певци и танцьори, както и богати подаръци.
На 19 юни на мисията е било разрешено да се движи в афганистанска територия. Пътят до Мазар-и-Шериф преминавал през пустинята, жегата била ужасяваща: на обяд, в сянката на юртата, тя била 42,6 ° C, затова те се движели предимно през нощта.
На 23 юни в Мазар-и-Шариф мисията била приета с големи почести, с артилерийски салют. Членовете на мисията били настанени в двуетажни сгради, построени от глина … Местните власти във всички градове, през които минавали посланиците, след буйни приветствия и пожелания, питали, от името на Шир-Али-Хан дали всичко по пътя е било наред, не са ли срещали някъде неприятности.
На 27 юли гостите били посрещнати от министъра на двора сердар Абдула Хан, а на 28 юли, когато руснаците били на разстояние един преход от Кабул, се появила тържествена процесия с три огромни слона отпред. От средния слон слязъл Министърът на външните работи – везир Шах-Мохамед-Хан, който поздравил Н.Г. Столетов: „Хош-амидит, хош-амидит, генерал-саиб!“ (Добре дошъл, господин генерал). Генерал Столетов пътувал по-нататък на един слон с везира. Сред хората в тези област този начин на езда се смятал за най-почетен. След като преминали 8 версти, кортежът бил посрещнат от брата на емира, сердар Хабиб-Ула-хан, който бил възседнал огромен слон с позлатени бивни, което подчертавало важността на персината върху него. Сердарят бил последван от отряд конници, въоръжени с красиви кабулски саби, с лъскави метални шлемове, с верижки под брадите им. Урус-елчи – руският посланик – се преместил при сердаря, а цялата мисия е била настанена по нов начин, по двама на слон – един руснак и един афганистанец. На входа на града посланиците били посрещнати от министри и военачалници.

г. Кабул. Края на XIX в.

Тази процесия събрала множество зрители по пътя, по плоските покриви на къщите, по съседните хълмове и скали. На полето пред крепостта Бала-Хисар били построени войски: 8 пехотни батальона, 2 полка кавалерия и две батареи.

Афганистански войн

След звуците на салюта войските тръгнали с церемониален марш. Придружавани от приветствията на тълпата, пратениците на Белия цар се отправили в резиденцията Бала-Хисар, където им било приготвено помещение, в близост до двореца на емира. Този ден, 29 юли, бил ден на почивка.

Дворецът на емира Шир-Али-хан

На следващия ден Н.Г. Столетов, облечен в пълна парадна униформа, се отправил на аудиенция при емира, по време на която му връчил писмо от К.П. Кауфман и имал двучасов разговор с него. След това, по искане на Шир-Али-Хан, били поканени всички членове на мисията, които били представени от Николай Григориевич. Емир Шир-Али-Хан направил добро впечатление на руските пратеници. Беше мъж „… над 50 години. Неговата невисока, набита фигура излъчваше сили и енергия. Големи, черни очи гледаха проницателно под гъсти, леко посивели вежди. Орловият нос завършваше цялостното изражение на лицето, придавайки му характер на твърдост „.

Емирът на Афганистан Шир-Али-хан

На 31 юли на емира били поднесени подаръци : три коня с богати накити и брокатни халати, подарени на Н.Г. Столетов от емира на Бухара, пехотна и кавалерийска пушки Бердан, ловна пушка, два револвера и два сребърни сервиза. На следващия ден емирът изпратил подаръци за мисията: 11 торби по 1000 рупии във всяка, т.е. общо 11 хиляди рупии (от 8 до 9 хиляди рубли).
В писмо до генерал-губернатора на Туркестан К.П. Кауфман от 1 август 1878 г. Н.Г. Столетов съобщава, че „емирът високо цени вниманието на нашия Император, разчита на него като на могъщ съсед, казва, че и той, и целият авганистански народ ненавиждат британците… Емирът предполага, че е много възможно предприемане на враждебни действия от страна на британците срещу него и в този случай разчита на нашата военна помощ. Емирът засвидетелства искрена почит към Ваше високопревъзходителство и най-смирено моли да се телеграфира на нашия Августейши Господар Император израз на чувства на най-дълбоката преданост и признателност“…

Обаче, към времето когато мисията пристигнала в Афганистан, бил подписан Берлинският договор, който разрешил англо-руските разногласия. При тези условия руското правителство не се решавало да изостря отново отношенията си с Англия. То разпуснало експедиционните отряди, които първоначално били предназначени за придвижване към афганистанската граница…
През август 1878 г. Н.Г. Столетов напуснал Кабул за Русия придружен от д-р И.Л. Яворски и конвой.

На 18 октомври Император Александър II провел съвещание по афганистанския въпрос, на което присъствали Н.Г. Столетов и руският посланик в Лондон, граф Шувалов. Съвещанието взело решение да получи от британското правителство уверение за мирно разрешаване на афганистанския конфликт и на генерал-губернатора на Туркестан било наредено да посъветва емира, за да се избегне преждевременна война, да се съгласи на помирение.

На 9 ноември 1878 г. (21 ноември, по нов стил) британската армия прекосила афганистанската граница … започнала втората англо-афганистанска война…

Дейността на ген. Николай Григориевич Столетов начело на дипломатическата мисия била високо оценена от правителството. На 23 май 1879 г. ген. Н.Г. Столетов, както следва от досието му, е награден с орден на Св Владимир 2-ра степен с мечове. За тази награда споменава в своите „Записки“ генерал Е. К. Андреевски, предавайки думите на самия Николай Григориевич: „На 23 май 1879 година се завърнах от Ташкент в Санкт Петербург и бях посрещнат от цяла редица благодарности, изразени ми както от военния министър, така и от Императора. В Царско село, Императорът след изключително милостив прием, ми каза ласково и приветливо: „… Удостоявам те с Ордена Св. Владимир 2-ра степен, а припомняйки си отново на смелото начало на безпримерната защита на Шипка, добавям към този орден мечове, така, че  днес ти получаваш ордена Св. Владимир 2-ра степен за Шир-Али-Хан и мечове към него за Сюлейман паша. „

Автор: О.Н. Суслина
Източник: http://lubovbezusl.ru/publ/istorija/vladimir/p/37-1-0-4235