В Украйна не е важна истината, а какво се представя за истина

В Украйна не е важна истината, а какво се представя за истина

Публикувано от:

В интервю за в. “Сега” телевизионната журналистка Елена Йончева е смаяна как трагедията се дави в пропагандния поток…

-Като знам, че не ходиш къде да е, а все на “горещи” места, толкова ли е страшно положението там?

Досега успявахме да проследим цялата украинска криза. За мен е изключително интересно да видя развитието, защото се сблъсквам с темата за голямата лъжа. Смятам, че журналистите са вид съучастници със случващото се в Украйна.

-Защо?

– Защото не се казва онова, което се случва. По отношение на Украйна се води медийна война. Цитирането само на официалните източници, било от Киев или от Москва, е изключително подвеждащо.

Какво видя ?

– Потресаващо е по такъв начин да се представя една зловеща трагедия, която, първо, не е някаква случайност, а е следствие на добра организация, и второ, показва тенденция в развитието на конфликта. Случилото се в Одеса го видяхме още през януари в Киев – маршируващите групировки, които скандират “Слава на нацията! Смърт на врага!”.

Когато видиш стотици строени момчета, които поздравяват по нацистки с изпъната ръка своите командири – изтръпнах.

– Те симпатизират ли на Хитлер и нацизма?

– Казват: “Ние не сме нацисти, ние сме патриоти”. И когато ги питаш кой е вашият лидер, отговарят: “Степан Бандера”. Степан Бандера е много спорна личност. Той е героизиран от запада (на Украйна – бел. ред.), а от изтока е смятан за колаборационист на нацистката армия и фашист.

– Какво направиха бандеровците, за да се стигне до тази трагедия?

– На 21 февруари бе постигнато споразумение между тогавашния президент Виктор Янукович и опозицията, чиито гаранти бяха трима европейски външни министри – на Полша, Германия и Франция

Още същия ден обаче се оказа, че това споразумение не се спазва от улицата, което означава от военизираните организации. Те бяха в много близки отношения със “Свобода”, която също подписа споразумението. А “Свобода” се опитваше да се дистанцира от тях и да играе двойната роля на добрия и лошия полицай.

Добрата опозиция подписва, а другата – самоотбраната на Майдана, още на другия ден завзе административните сгради….

Тук голямата грешка на Европейския съюз и САЩ бе, че признаха едно ново правителство, без да поставят никакви условия. В правителството влязоха партия “Свобода” и “Батковщина”, но те дължат победата си на крайните националисти.

Освен това всички отряди за самоотбрана, включително и Десният сектор, получиха статут на Национална гвардия, която се финансира от правителството. Просто на едни момчета, които мятаха коктейли молотов, им е раздадено оръжие.

– Какъв интерес имаха да предизвикат тази трагедия в Одеса?

– В Одеса имаше антиправителствени демонстрации, но нямаше окупация на сгради. Това е град, който се занимава предимно с търговия, и хората са по-умерени в своите политически пристрастия. От месеци там имаше палатков лагер пред сградата на профсъюзите, наречен “Куликово поле”, но медиите често го наричаха “Антимайдан”.

– Сигурно рускоговорящи?

– Одеса е почти 100% рускоговорящ град. Там живеят представители на различни етнически групи – българи, гърци, арменци, евреи, татари, малко немци… Демонстрантите на “Куликово поле” бяха срещу политиката на новото правителство, но не и сепаратисти.

Киев назначи в ключови области губернатори олигарси – в Днепропетровска област олигарха милиардер Игор Коломойски, в Донецк – Сергей Тарута, а в Одеса един скромен милионер – Владимир Немировски (вече уволнен – бел. ред.).

Одеският губернатор решава, че до 9 май палатковият лагер трябва да се премахне, защото се опасява, че манифестацията ще се превърне в антиправителствена демонстрация. Две седмици преди 2 май в града пристигат около 500 активисти на Десния сектор заедно с Андрей Парубий, който беше комендант на палатковия лагер в Киев, а днес е секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Когато през декември разговарях с него, той с гордост разказваше, че е основател на първата националистическа партия в Украйна след 1991 година, “Спадшина”, както и създател на паравоенното подразделение “Патриоти на Украйна”. Заедно с Олег Тягнибок е съосновател на социал-националистическата партия, впоследствие преименувана на “Сводоба”. В деня на подпалването на Профсъюзния дом той е в Одеса.

Разговорите, които проведох, показват, че полицията е получила заповед да не се намесва. В Профсъюзния дом е имало около 300 души, които са се опитали да се спасят от щурма на палатковия лагер.

Вътре започва битка. По-късно са намерени много обгорени трупове с огнестрелни рани в главите. Оцелелите, които са се опитвали да скочат през прозорците, за да се спасят от отровния дим при пожара, са били доубивани долу с прътове. За това има достатъчно свидетели, видеоматериал.

Преди време бившият вече зам.директор на полицията, Футчеджи, който беше на мястото на събитията, даде интервю, в което казва, че целият ръководен състав на полицията е бил извикан на съвещание в прокуратурата. Държали са ги три часа и половина, като им е наредено да изключат телефоните си. Това време съвпада със събитията около Профсъюзния дом.

Скандално е, че няма независимо международно разследване на този геноцид.

А реакцията на управляващите в Киев е още по-скандална. Ирина Фарион от “Свобода” въкликнаха след погрома: “Браво на Одеса!”. Хората в Югоизточна Украйна не вярват на Киев. Искат някаква форма на самостоятелност, федерация.

– Това, което иска и Русия.

– Нормално е Русия да иска да защити своите хора. Усещам го по тях. Някои идваха и с болка ми казваха: “Русия ни изостави” – особено в Славянск, в Краматорск и в Мариупол, където имаше трагични събития.

– Да не би да са очаквали руската армия да нахлуе в Украйна?

– Те не очакват да нахлуе, но вече много от тях публично се надяват тя да влезе. Вече и европейски журналисти пишат за наказателните акции на Националната гвардия – специално за Мариупол

Там на 9 май манифестацията за Деня на победата се превърна в антиправителствена демонстрация. На местната полиция бе заповядано да предприеме мерки, но полицаите отказаха да се подчинят.

Тогава са извикани активисти на Десния сектор, които пък са извикали на помощ Националната гвардия. Тя пристига с бронетранспортьори и друго тежко оръжие и оставя след себе си обгорели руини на сградата на местната полиция. По официални данни са убити 10 граждани и са ранени 46.

Но официалната статистика се оспорва от всички, с които разговарях. Хората по улиците бяха на моменти доста агресивни към нас.

– Въпреки че сте журналисти?

– Точно защото сме журналисти. Казваха ни: “Вие не съобщавате какво се случва тук, вие лъжете”, “Вие сте съучастници”. Лекари, местни журналисти – не искат да застанат пред камерата, страхуват се. Извиняват се, молят ни да ги разберем.

– Как е в Славянск?

– Славянск е превърнат в нещо като Сталинград за местните жители. Това е градче от 110 000 души, което се намира на 60 км северно от Донецк. За да стигнеш до него, трябва да минеш през няколко обръча от контролно-пропускателни пунктове. Първо е на украинската армия, много често зад нея стои Десният сектор, който се намесва, когато армията откаже да изпълни някоя заповед, след това има КПП на Националната гвардия, а близо до града патрулите са само от местното население, които са в гражданско облекло, след което има разни военизирани патрули.

Опитах се да разбера дали има руско присъствие. Говорих със самообявилия се кмет на Славянск, Пономарьов. Той ми каза, че има руски доброволци от целия бивш Съветски съюз, включително и емигранти от Израел, но такива не видях.

– Каква е целта на това затваряне на градове като крепости?

– Има няколко хипотези.

Едната е т. нар. патриотична: Славянск е град, създаден през 1645 г. Тогава се е наричал Тор, което означава крепост. Попадал е в южната част на царска Русия, на подстъпите на татарите. Там живеят руснаци от много поколения за разлика от останалите промишлени градове, където са събрани хора от целия Съветски съюз.

Това са жители с високо патриотичен дух. Според мен това е най-малката причина, но съществува.

Другата хипотеза е икономическа – шистовият газ. Преди две години украинска компания сключва договор с “Шел” за добив на шистов газ. Най-големите находища се намират точно около Харков, Славянск, Краматорск. Оттогава има и доста добре организирано местно протестно движение.

Хората го смятат и за много свято място, защото до Славянск се намира Светогорският манастир. Опасяват се, че добивът на шистов газ ще унищожи тяхната природа. Третата хипотеза е чисто стратегическа – Славянск се намира на кръстопът за Харков, Донецк, Днепропетровск, Луганск.

– Затворили са се, не пускат никого – какво очакват да се случи?

– Първо, показвайки, че има съпротива, настояват да не бъдат възприемани като сепаратистка групичка, а че населението като цяло настоява гласът му да се чува в Киев. Такава беше и целта на референдума на 11 май.

В Източна Украйна всички наричат правителството “хунта”. Искат от нея икономическа и политическа самостоятелност.

Другата голяма тема е “Европа”. Те казват: “Искаме да сме в Европа, но не за сметка на нашите отношения с Русия”. Според тях властта в Киев ги ориентира към Европа по начин, който ги откъсва от Русия.

– Как ги откъсва?

– Икономиката на Югоизточна Украйна е ориентирана към руския пазар – военна, космическа, химическа промишленост, тежко машиностроене. Етническите руснаци споделят същата култура, език, история, както и руснаците в Русия. Много от тях имат не само бизнес в съседната страна, но и роднини.

В Славянск половината от жертвите са заради една местна телевизионна кула, която се намира под контрола на Националната гвардия и е спряла руските програми. Първата работа на правителството в Киев още февруари месец бе проектозаконът за отмяна на статута на руския език като регионален и вторият бе проектозакон за спиране на няколко руски телевизионни програми. Второто беше въведено.

– Излиза, че фронтът минава и през журналистиката.

– В Украйна като че ли по-важно е не истината какво се случва, а какво се представя за истина. Фактите се преобръщат. Например, разстрелът в Мариупол бе представен от Киев като нападение на сепаратисти над местната полиция.

Битката за Славянск не е битка с някаква сепаратистка армия. Там всички хора участват в съпротивата срещу Киев. Това е важно да се разбере, но се вижда само на място.

– Но гражданската война сякаш е започнала. Според теб накъде води?

 – Ако Киев не направи компромис, ако не предложи демократичен механизъм, в който всички да участват, гражданската война, която в момента е локална, ще обхване и други градове. Най-лошото е Москва да се намеси военно.

– Обявяването на независими републики каква сигурност им дава?

– Никаква. И го знаят. Но тактиката е следната: първо, да покажат, че не са доволни от Киев, и да извоюват някаква икономическа и политическа независимост в рамките на Украйна – някакъв вид федерация, живеейки в една държава.

Искат сами да решават кои да бъдат техните икономически приоритети, на кой бог да се молят, с кого да търгуват, а не да влязат в Русия.