Време е да обуздаем Саудитска Арабия

Време е да обуздаем Саудитска Арабия

Публикувано от:

От Инге Фриклунд.

След касапницата в Париж, западните правителства започнаха да обсъждат обичайните тактики за „въздаване на справедливост за терористите“. Как да постъпим, питаха се те. Трябва ли да започнем атаки с дронове? Или пък да предприемем сухопътна операция? Какво да правим с полицията?

Всъщност, много по-важният проблем е да бъде идентифициран и възпрян източникът на този нихилизъм, мизогиния и сектантска враждебност, които се оказаха плодородна почва за разпалването на гражданските войни в Близкия Изток. Ако не открием причините за това, тероризмът, всяващ страх и хаос ни е гарантиран. А Западът ще продължи да кърши ръце и да отговаря импулсивно, а не стратегически.

Докато богословите, специалисти по ислям, оспорват стабилността на идеологията на „Ислямска държава“, корените на ИДИЛ са заложени във фундаментализма на сунитския ислям и по-конкретно в неговото уахабитско крило, което е официално възприето от нашия съюзник Саудитска Арабия. Той разглежда шиитите като отстъпници, стремейки се да върне ислямските общества в средновековното минало, когато жените са били замеряни с камъни за прелюбодейство. От 70-те години на миналия век саудитското правителство и неговият религиозен истаблишмънт разпространяват по цял свят своята екстремистка версия на сунитския ислям, подплатявайки финансово всичко това с пари, спечелени от продажбата на петрол. През 70-те и 80-те години Саудитска Арабия финансира разузнавателните служби на Пакистан, които подкрепиха антисъветските бунтовници, превърнали се в талибани. Съединените щати имаха същия принос към пакистанското разузнаване, какъвто имаше и Саудитска Арабия, но прикриха въпроса за финансирането като позволиха на Пакистан и Саудитска Арабия да избират къде да вложат парите на американските данъкоплатци. И те ги насочиха към фундаменталистки бунтовнически фракции, като например мрежата Хакани, които са проблем за Афганистан и до ден днешен. Саудитците финансираха пакинстанските медресета, които бяха единствената форма на училищно образование за едно цяло поколение момчета, деца на афганистански бежанци. Там те бяха напълно отделени от момичетата, което доведе до крайно разделение между половете и откъсна младите мъже от жените и семейния живот. Те бяха обучавани да наизустяват Корана на арабски, без да имат представа какво пише там, учеха ги да използват оръжия и възпитаваха у тях омраза към Запада. По този начин те останаха невежи както за светската действителност, така и по отношение на ислямското право. По същия начин от 90-те години насам със саудитски пари се финансират джамии и уахабитски учения на Балканите, което допринесе за нестабилността в региона.

Оказва се, че връзката между Саудитска Арабия и терористичните актове в Париж е още по-пряка. Много от джихадистите идват от брюкселския квартал Моленбек, в предградията на белгийската столица. През 70-те години Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив финансираха уахабитски религиозни училища там, измествайки по-умерените джамии, основани от турски и марокански имигранти, което осуети възможностите за културна интеграция на техните деца.

Философията на „Ислямска държава“ е пропита от крайна омраза към жените, което ясно се показа в изявлението на джихадистите след клането в Париж, където се говореше за „празник на перверзията“ в зала Батаклан. Това би следвало да се отбележи като сигнал за тревога. Отъждествяването на жените, излезли на концерт с проститутки е продукт на същия начин на мислене като това на саудитците, които настояват за отнемане правото на жените да шофират, да излизат от домовете си, ако не са придружени от роднини от мъжки пол и да се покриват от главата до петите. (Всъщност, бих казал, че при крайните уахабити се прокрадва една изкривена сексуалност, факт който не е достатъчно добре изследван).

Религиозната непоносимост и омразата, която отглежда нашият „съюзник“ Саудитска Арабия, беше демонстрирана пред целия свят с онова, което видяхме на 13 ноември, със стотици жертви и още много ранени в Ливан и Париж. Защо се примиряваме с това агресивно мисионерство от средновековен тип? И още – със съюзници като Саудитска Арабия, кой има нужда от врагове?

Ами, отговорът е съвсем прост. Избрахме да купуваме нефт от Саудитска Арабия и бойкотирахме шиитския ирански петрол. Но евтиният петрол, може да струва твърде скъпо, като имаме предвид резултатите в Близкия Изток и  Европа. Може би си струва приемането на по-високи цени на петрола в името на това да се овладее сунисткия нихилизъм. Ние демонизирахме Иран и го поставихме в изолация, като по този начин оставихме саудитската сунитска идеология без противотежест. Все повтаряме за превземането на американското посолство в Техеран през 1979 г., но забравяме, че антиамериканските настроения в Иран бяха предвидим резултат от намесата на ЦРУ и свалянето на правителството на Мохамед Мосадек през 1953 г. Наложихме на Иран бруталната диктатура на шах Мохамед Реза Пахлави и неговата тайна полиция.Трябваше ли да бъдем изненадани, когато революцията от 1979 г. донесе своята отплата за американците? Когато Иран подкрепя насилието в други страни, това е свързано с преки политически цели (например подкрепата за „Хизбула“ е срещу израелската окупация, а поддържането на Асад е част от утвърждаването на шиитската власт). До този момент Иран не се е включил в нападения срещу невинни цивилни граждани и не е извършвал самоцелни варварства.

И така, какво бихме могли да направим на този етап? Имаме лостове за влияние над Саудитска Арабия, но трябва да се решим да ги използваме. Трябва да спрем да доставяме оръжия, които се ползват за атаките над шиитски групировки в Йемен. Трябва да настояваме Саудитска Арабия да прекрати финансирането на фундаменталисти в Афганистан, Пакистан, Сирия и на Балканите. Безмислено е да се прилагат тактически решения на проблемите в Близкия Изток, докато Саудитска Арабия буквално налива масло в огъня.

 

Източник: Foreign Policy in Focus /Превод: Антоанета Киселинчева, a-specto.bg/.