Военнотехническото сътрудничество между Москва и Техеран

Военнотехническото сътрудничество между Москва и Техеран

Публикувано от:

В основата на военнотехническото сътрудничество между Русия и Иран са залегнали междуправителствени споразумения, подписани между СССР и Иран в периода 1989 – 1991 г.

Според споразумение от 5 ноември 1989 г. в периода 1990 – 1994 г. на Иран са доставени два зенитно-ракетни комплекса с голям обсег С-200В3, 20 изтребители МиГ-29 и 4 учебно-бойни МиГ29УБ, 12 фронтови бомбардировача Су-24МК на обща стойност 1,3 млрд. долара. Освен това Иран получава 350 ракети Р-27Р и 670 ракети Р-60МК от клас „въздух-въздух” за МиГ-29.

В началото на 1991 г. по време на войната в Персийския залив на територията на Иран се оказват над сто бойни самолета на ВВС на Ирак, предимно съветско производство (4 МиГ-29, 12 МиГ-23, 7 Су-25К, 22 Су-24МК, 40 Су-20 и 2 самолета за далечно радиолокационно откриване на базата на Ил-76, както и 24 „Мираж”). Тези машини са конфискувани от иранската страна.

Според споразумение от 17 май 1990 г. в периода 1992 – 1996 г. Иран получава три дизел-електрически подводници от проекта 877ЭКМ. На 24 април 1994 г. е подписано споразумение за създаване за тях на 6 обекта за брегово базиране. Сумата на двата договора е 1,6 млрд. долара, но строителството не е завършено заради натиска на САЩ.

През 1994 г. на Иран са доставени 12 вертолета Ми-17, 100 ПЗРК 9К38 „Игла”. Според договор от 1998 г. в периода 1999 – 2000 г. Иран получава пет вертолета Ми-171 в граждански вариант.

В съответствие с договор от 13 ноември 1991 г. се предвижда предаване на Иран на 1000 танка Т-72С и 1500 БМП-2, както и боеприпаси за тях на обща сума 2,2 млрд. долара. В рамките на този договор Русия предава на Иран 126 танка, комплекти за сглобяване на още триста Т-72С, както и 413 БМП-2 и боеприпаси на обща сума 668 млн. долара. Непълното изпълнение е следствие от сближаването на Русия и САЩ.

Така през май 1995 г. по време на визитата на президента на САЩ Бил Клинтън в Москва руският президент Борис Елцин се задължава предсрочно, до края на 1999 г. да завърши изпълнението на всички по-рано подписани договори за доставка на военна продукция и в бъдеще да не сключва нови споразумения от военен характер с Техеран. Тези договорености бяха официално оформени в меморандума Гор-Черномирдин от 30 юни 1995 г. Русия обаче не успява да изпълни задълженията си към Иран в пълен обем, а общите й загуби от отказа от военнотехническо сътрудничество с тази страна се оценяват от експертите на 4 млрд. долара.

През ноември 2000 г. президентът Владимир Путин се разпорежда да бъде възобновено изпълнението на междуправителствените споразумения и възлага на „Рособоронэкспорт” да проведе нови преговори с Иран за възможността за нови военни доставки.

През октомври 2001 г. по време на визитата в Москва на иранска делегация начело с военния министър Али Шахмани е подписано междуправителствено споразумение за военнотехническо сътрудничество. В съответствие с подписан договор в периода 2002 – 2005 г. Русия доставя на Иран 33 многоцелеви транспортно-бойни вертолета Ми-171 и Ми-171Ш. През 2003 – 2006 г. иранските ВВС получават 6 щурмови изтребители Су-25УБК, както и три вертолета Ми-17В-5.

През декември 2005 г. Русия сключва с Иран сделка за доставка на 29 комплекса „Тор-М1″, от които 12 нови буксируеми „Тор-М1Т” върху автомобилно шаси. Иран получава също така 1200 ракети 9М331 и запасни части за техните комплекси, предназначени за прикриване от средствата за въздушно нападение. Договорът е изпълнен през януари, а неговата обща стойност е 1,4 млрд. долара.

През 2005 г. Русия се договаря с Иран за доставка на най-малко пет зенитно-ракетни комплекса С-300 ПМУ-1 на стойност над 800 млн. долара. В случай на неизпълнение на договора неустойката се оценява на 300 – 400 млн. долара. През септември 2010 г. тогавашният президент Дмитрий Медведев въвежда забрана за експорт на С-300 в Иран в съответствие с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, ограничаваща доставките на съвременни въоръжения за Техеран. Русия връща на Иран предплатените средства в размер на 166,8 млн. долара.

През април 2011 г. иранската страна подава в Арбитражния съд иск срещу „Рособоронэкспорт” на сума 900 млн. долара, но съдът добавя към него още 3 млрд. Иран изразява готовност да изтегли иска, в случай че Русия изпълни доставките. На 18 юли миналата година посланикът на Иран в Русия Мехди Санаи заяви, че страната му смята договора за действащ и се надява да получи от Русия С-300 или по-съвременни системи./ в. Русия днес