Вашингтон и Москва се готвят за полярна война

Вашингтон и Москва се готвят за полярна война

Публикувано от:

Скорошното пътуване на президента Барак Обама до Аляска помогна за привличане на вниманието към климатичните промени – и напреженията до националната сигурност, които могат да произлязат от затоплянето на арктическия регион.

Има твърдения, че на дъното под арктическите води може би се намират стотици милиарди барели неоткрит засега петрол. Доколкото Северният полюс се превърна в по-достъпен, поради което и по-оценяван, арктическите държави – всяка сама за себе си и в някои случаи с припокриващи се териториални претенции – се подготвят за сериозна надпревара.

САЩ и Русия са геополитически съперници и неспокойни арктически съседи. Все повече и повече руски и американски военни части се разполагат над или под ледовития океан.

Но Вашингтон и Москва подхождат съвсем различно към изграждането на опорни точки там. Кремъл има предимство на повърхността на океана, докато Пентагонът доминира под водата. Въпреки че и Русия, и САЩ обучават пехотни арктически войски, Вашингтон също така изгражда северни ударни сили от високотехнологични невидими за противниковите радари самолети.

Тези различия се коренят във военните политики и приоритети с десетилетия назад. Москва избра да инвестира в ледоразбивачи за работа по обширната си арктическа граница, докато Вашингтон харчи пари за подводници и бойни самолети, които могат да се използват и извън полярните райони.

Докато Обама беше в Аляска, Белият дом обяви, че администрацията ще заложи на изграждането на повече и по-добри ледоразбивачи. След десетилетия пренебрежение американската брегова охрана, на чието подчинение са ледоразбивачите, притежава само три от тежките, прорязващи леда кораби, а американски компании имат още два. Тези пет кораба трябва да разделят времето си между Северния и Южния полюси, прокарвайки трасета през океанските ледове, така че и други кораби да могат да преминават спокойно през мразовитите води. „Администрацията ще предложи ускоряване придобиването и подмяната на тежък ледоразбивач между 2020 и 2022 г., започвайки планирането за изграждане на допълнителни ледоразбивачи и призовава Конгреса да работи заедно с администрацията за осигуряване на достатъчно ресурси за финансиране на тези важни инвестиции“, обясниха от Белия дом на официалната му страница.

Но дори и след прибавянето на още няколко ледоразбивача Вашингтон все още ще бъде далеч зад Москва в тази категория арктическо въоръжение. Руското правителство има 22 ледоразбивача; руската промишленост притежава други 19 от тези специализирани транспортни средства. Москва има други 11 ледоразбивача, намиращи се в процес или на изграждане или на планиране.

Ако бъдем честни, руското арктическо крайбрежие е със стотици километри по-дълго от американското. На теория руските ледоразбивачи са разпръснати в много по-широк район по време на рутинни, мирновременни операции. Във военно време Кремъл би могъл бързо да концентрира ледоразбивачите си, които могат да прокарват проходи за руските бойни кораби далеч по-бързо, отколкото Пентагонът може да направи това за своите кораби. Но арктическата стратегия на САЩ зависи по-малко от надводните кораби, отколкото руската. Вместо това американските военни залагат на подводници за оказване на влияние в далечния север.

„Подводницата е най-добрата възможност за действие в Арктика“, заяви пред Ройтерс Джеф Биърли, шкипер на подводница „Сийулф“,“защото може да прекарва по-голяма част от времето си под леда.“

Американският флот има на разположение 41 атакуващи подводници с ядрени реактори, разполагащи с оборудване да плуват под – и да пробиват – арктическия лед. Руските атакуващи подводници за полярни условия са само 25.

Тези американски подводници е възможно да бъдат разполагани по-често, отколкото го правят руснаците. На фона на икономическата нестабилност, Кремъл се бори да финансира последователно военноморски мисии. В същото време, на всеки две години, американският флот изпраща двойка атакуващи подводници в Полярния кръг за обучение и на научна мисия. Във времето между тези полярни мисии, подводниците от клас „Сийулф“, които са базирани в щата Вашингтон, плуват през Беринговия проток и под ледената шапка, преминавайки през върха на света и пътувайки от Тихия океан до Атлантика и обратно.

Флотът създаде „Сийулф“ специално за арктически операции. Съдовете имат сонар за сканиране на ледовете и оборудване, което помага на подводницата да си пробие път през ледената обвивка и да достигне повърхността при екстремни обстоятелства.

На леда двете страни са почти с еднакви сили. Американската армия ръководи три бойни бригади в Аляска, всяка с личен състав от 3000 войници. Една бригада е характерна с парашутистите си, втората е въоръжена с бронирани машини „Страйкър“, третата е разузнавателна. Парашутистите редовно изпълняват скокове на арктическия лед. При едно учение през януари 2015 г., с кодово име „Спартан Пегасус“, два транспортни самолета С-17 и два С-130, базирани в Аляска, спуснаха 180 парашутисти плюс две машини и запаси на терен, намиращ се отвъд полярния кръг, където температурите са около минус 30 градуса по Целзий. Целта на „Спартан Пегасус“, съобщи Пентагонът на официалната си страница, „беше да бъде оценена мобилността на войника през замръзнал терен, ключов елемент за капацитета на американската пехота в Аляска като разположена най-северно американска част.“

„Страйкър“-ите са по-малко мобилни. С-17 – американските ВВС имат 8 такива четиримоторни товарни самолета в Аляска – могат да носят по няколко машини „Страйкър“, всяка от които тежи 25 т., но ВВС не практикуват често приземяване на арктически писти. Канадските ВВС го правят. Те изпълняват излитания и кацания в районите на арктически селища при температури под минус 50 градуса по Целзий.

На теория американските ВВС могат да транспортират базираната в Аляска бригада със „Страъкър“-и на арктическото бойно поле. С-17 вероятно може и да спусне с парашути „Страйкър“-ите, макар че засега това е правено само при тестове.

Арктическото командване на руската армия е по-малко. То контролира само две бригади с бронирани машини. Но бойни части извън това командване редовно се отправят на север за обучение, особено парашутисти и транспортни самолети, които ги пренасят. При едно арктическо учение през март бяха включени 80 000 войници, моряци и летци плюс над 200 самолета. На официално разпространена снимка от маневрите се вижда транспортен самолет Ан-72 и облечени в бяло пехотинци на издълбана в снега писта.

Русия е доказала, че може да патрулира във въздушното пространство над Арктика. Американските ВВС обаче имат предимство на север. Освен транспортните С-17 и С-130, американската бойна авиация поддържа в Аляска радарни самолети Е-3 и три бойни ескадрили – две с по 20 високотехнологични изтребители „стелт“ Ф-22 и една с 18 машини Ф-16. През идните години към самолетите Ф-16 ще се присъединят две ескадрили изтребители „стелт“ Ф-35 във ВВС базата Айелсън близо до Феърбанкс, Аляска, с което въздушният флот в Аляска ще се увеличи с близо една трета. През февруари ВВС извършиха тестове при студено време, при които стана ясно, че невидимият за радарите на противника Ф-35 може да работи при арктическия климат. „Караме Ф-35 до границите на неговите възможности“, казва Били Флин, пилот-изпитател на Ф-35,“които варират от плюс 50 до минус 40 градуса по Целзий, и то при всякакви метеорологични условия.“

В един вид буквална студена война руските сили ще продължат да имат превес на повърхността на арктическия океан, докато американските военни предпочитат да са на ръба под и над леда. Междувременно и двете страни обучават хиляди свои пехотинци за арктически операции – просто в случай че студената война се превърне в гореща в разтапящия се полярен регион.

Източник: Поглед Инфо /Дейвид Акс, Ройтерс/.