Борис Галкин: Трябва да помним колко е страшна войната, а не да я отричаме и изтриваме от календара и паметта на поколенията

Борис Галкин: Трябва да помним колко е страшна войната, а не да я отричаме и изтриваме от календара и паметта на поколенията

Публикувано от:

Руският Национален Комитет по Черноморското икономическо сътрудничество, Продуцентският център на I международен младежки фестивал на страните от Черноморското икономическо сътрудничество, Представителството на Россотрудничество в България, Асоциацията на българските градове и региони, а също не на последно място Руски културно-информационен център в София, организираха редица мероприятия, посветени на Международния ден на космонавтиката. Темата е озаглавена „ПЪРВИТЕ В КОСМОСА“. На официалното откриване на 10 април от 18.00 ч., в Голямата зала на РКИЦ присъства първият космонавт на България Георги Иванов, който на същата дата чества юбилей – 35 години от деня на съвместния му полет с руския космонавт Николай Рукавишников. По този повод се проведе и концертът „Полет в небесата“ на Заслужилия артист на Русия Борис Галкин и певицата Ина Разумихина. Концертът на двамата талантливи и популярни в Русия артисти, вдигна публиката на крака, която прие радушно чудесното им творчество. Пред вестник „Русия днес – Россия сегодня“ Галкин и Разумихина, споделиха за своето творчество.

Борис Сергеевич Галкин (род. 19 септември 1947, Ленинград) — съветски и руски актьор, режисьор, сценарист, продуцент, Заслужил артист на Руската Федерация (1999). Завършил театралната академия „Б. Щукин“ през 1969 година, а през 1977 завършва режисьорски висщ.ш театрален курс в ГИТИС. Изявява се в театъра и киното, има роли в над 40 филма. Галкин има и свои филми като режисьор. Пряк потомък на фелмаршала Михаил Кутузов. От 1996 година е зам.-директор на киностудия „М. Горки“. От 2003 водещ на телевизионно предаване „Служа на Отечеството!“ на канала „ОРТ“.

Ина Викторовна Разумихина (род. 29 януари 1973, град Ржев) — руска естрадна певица, актриса, композитор, поетеса, лауреат на множество награди в Русия. Трета съпруга на Борис Сергеевич Галкин. Двамата се ожениха през 2013 година, много след дългогодишното им познанство. Днес те са повече от неразделни, както в живота, така и на сцената.

19-1(2)

Борис Галкин и Ина Разумихина пред rusofili.bg:

– Борис Сергеевич, как възникна идеята да докарате тази чудесна театрализирана програма тук в София?

Борис Галкин: – Пристигнахме тук по покана. А пък ние с Ина Викторовна решихме да подберем песни, съответстващи на празника Деня на космонавтиката, който се чества на 12 април. Та подбрахме песни на темите: Небе, Космос, Звезди, Любов, Полет, Романтика…

Ина Разумихина: – В репертоара се озова и новата песен „Космическа Рус“ и нейната премиера се състоя именно тук, на сцената на РКИЦ. Изпълнихме я за първи път пред публика. С тази песен специално поздравихме вашия знаменит космонавт Георги Иванов, който беше сред публиката в залата. За нас беше голяма чест да изпълним тази песен за първи път в чест на този голям български човек.

– Борис Сергеевич, освен че сте талантлив актьор и режисьор, Вие имате и прекрасни стихотворения, музика, песни… Какво Ви вдъхновява?

Борис Галкин: – Ето кой ме вдъхновява (прегръща съпругата си). Ина Разумихина: – Истината е, че по-голямата част от песните са се появили преди аз да се появя в живота на Борис, а това е потвърждение на това, колко много хубави, добри и смислени песни могат да живеят не едно десетилетие.

– Как и кога възникна творческият съюз Разумихина и Галкин?

Борис Галкин: – Всичко се случи някак естествено. Видях и чух Инна и тя силно ме впечатли, а по-късно някак и се сработихме.

Ина Разумихина: – А пък аз чух Борис да чете стихове на Сергей Есенин, после го чух и да пее и на базата на това, че и двамата пеем и обичаме поезията на Есенин, започнахме да работим заедно и дори не ни се е налагало да избираме теми и програми, всичко ставаше някак от само себе си.

Борис Галкин: – Ина има широк репертоар. Държа да подчертая, че Ина има уникално качество, когато тя пее Есенин, то зрителят действително чува и усеща душата на поета. Тя има и малко известни песни, включително и такива, които сама е композирала по стихове на Есенин, те са свежи, живи и необикновени. Песните й имат много дълбок смисъл и носят силни усещания. Освен това, Ина има програма „Душата се сбъдна“. И там Ина отново е гениална, защото пеейки песни написани по стихове на Цветаева, ние чуваме и усещаме душата на поетесата. Една друга програма също много впечатлява, тя има заглавието „В пламтящия адрес на войната“. Тази програма Ина е направила сама, в нея се разказва за един офицер, който пише писма с дама, която не познава, а писмата им са много трогателни и силни – военна кореспонденция. Песните, които звучат там са до военни, фронтови и поствоенни, но звучат съвременно и много актуално дори, поради което са искрени и разбираеми за хората. В програмата са включени и мои песни, така станах част от нейната програма.

Ина Разумихина: – Искам да кажа, че Борис е прекрасен документалист. Разбира се, бяха го поканили да участва в програмата като кинематографист, защото той има зад гърба си чудесни филми, сред които са и документални, които той е заснел. Та във връзка с това, той изключително много ми помага и в моите театрализирани програми и това е много важно за мен. Например и в програмата за Марина Цветаева, Борис се изявява и като режисьор.

19-1

– Харесва ли Ви в България? За първи път ли идвате тук?

Ина Разумихина: – Имаме приятели тук, които постоянно ни канят на гости във Варна. Аз лично за първи път идвам в България и ми харесва. Планираме, или поне се надявам, да дойдем в България на почивка през септември.

Борис Галкин

– Борис Сергеевич, имате роля във филма „Ние сме от бъдещето 1“ (2008). Там темата е актуална и напомня за ситуацията в Украйна. Какво усещахте тогава, по време на снимките и какво усещате и мислите днес, защото филмът наистина е много актуален като тема в момента? Бих препоръчала на всеки да го гледа, както и всеки друг Ваш филм, разбира се.

Борис Сергеевич: – Не мисля, че ситуацията в Украйна има някакво отношение към моето Отечество. Това, което се случва там, излиза извън рамките на всичко логично и човешко. Няколко неизвестни никому лица, изведнъж превзели властта и налагат на хората някакви недопустими техни “ценности“. Предвид историята на нашето Отечество, такива неща, каквито те произнасят, са недопустими за един приличен човек, споменавайки ако щете дори името на Степан Бандера.

Относно самата Украйна, мога да кажа само едно, хората трябва да бъдат единни, да не забравят от къде са тръгнали и да не мразят. И проблемът не е в Америка, ЕС, макар че, САЩ вложи големи пари и сега им е обидно, че парите изгоряха, че не са постигнали лека победа над страната. Та нали това са искали? Победа и власт над съзнанието на хората. Това са нещата, които те искат да постигнат – пазара и съзнанието, за да може всичко да работи за тях. Но аз предполагам, че работата нито е в САЩ, нито в Европа, нито в Русия… Работата е в самите украински хора, които позволяват да им се случват подобни неща. Знаете ли, някога Андрей Първозвани е благословил тези земи, като е зарекъл, че тук ще има град, който ще оглави целия православен свят и че именно тук ще бъде основата, мощната духовна опора. Кой днес от тези хора помни това? Никой! Ако те могат да си позволят, така силно и първосигнално да предават своя собствен източник, за какво говорим тогава? Те трябва да се молят на Андрей Първозвани, а те правят някакви необясними на човешкото съзнание неща, но Господ им е съдия. В какво състояние са техните мозъци, не разбирам? Честно казано, дори нямам желание да говоря за това… Разбирам само едно, че те предават собствените си корени, своята история, своя източник.

Ина Разумихина: – Ти говориш за правителството, но народа е съвсем друго. Хората се подведоха на обещания и тръгнаха след тези лидери, сред тях са и деца, които са въведени в заблуда, те не разбират какво вършат. Да се надяваме, че омразата няма да се разраства и всичко се успокои.

Борис Галкин: – А това, което касае Великата Отечествена война, безспорно е, че това е многонационален подвиг в борбата и победата над фашизма. Ние трябва да помним винаги този подвиг и да не забравяме, колко е страшна войната, а не да я отричаме и изтриваме от календара и паметта на поколенията. Дори преди време бях написал няколко реда по темата:

Отцы и матери,

седые ветераны,

В российском сердце стонут

ваши раны.

Вы жили по высокому уставу.

Спасибо за отвагу,

честь и славу,

За беспощадный ратный труд

спасибо…

Когда вас смерть

безжалостно косила,

Вы поднимались с новой

дерзкой силой.

Спасибо, что живете вы

сегодня,

Спасибо, что страна моя

свободна,

Спасибо, что грядущей жизни

беды

Отступят перед памятью

Победы.