Храмът „Свето Преображение Господне“ в Болград, духовната столица на бесарабските българи

Храмът „Свето Преображение Господне“ в Болград, духовната столица на бесарабските българи

Бесарабските българи се страхуват да не започне “прочистване” на родните им места

Публикувано от:

“Навсякъде в Украйна вече започва да се говори за бесарабски сепаратизъм. Дори хората от Централна Украйна вече се страхуват да пътуват към селищата ни”. Това е заявил за БГНЕС наш сънародник – бесарабски българин.

В близките райони на Донецк и Луганск текат престрелки и боеве, загиват невинни хора, домове остават в руини. Провокациите към местното население от страна на силоваците не спират.

“През последните месеци се наблюдава влошаване на отношенията на Молдова с Приднестровието. Малко вероятно е да има пълномащабен конфликт, но при “такава напрегната обстановка” ситуацията може да излезе извън контрол”, заяви наскоро генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд в статия за “Ню Йорк Таймс”. Той призовава властите в Молдова да си извлекат поука от събитията в Украйна.

За съжаление има и отрицателни последствия за нашите сънародници в Украйна. Според българина от Болград навсякъде в Украйна вече се говори за бесарабски сепаратизъм. Украинската държава, каза той, не предприема никакви действия на този етап срещу манипулативно раздухваната опасност от сепаратизъм. Но медийната атака е факт, особено в Интернет.

Информационните канали бавно и неусетно формират образа на “врага”, споделя наблюдения мъжът. Бесарабските българи подозират, че по този начин се изкривява общественото мнение. “На много места из Украйна, ако чуят за нас, реакцията е мигновена: О, вие там сте сепаратисти”, разказва още сънародникът ни.

И продължава: Преди дни говорихме с едно наше момче – българче, което има договор с украинската армия за бригадата “Житомир”, воювала в Донецк – не го изпратиха там, защото бил “сепаратист”. Този етикет му е лепнат единствено, защото е бесарабски българин.

Наши сънародници се подсещат, че официален Киев вероятно подготвя почвата за решението на южната част на Бесарабия, която е в състава на Украйна. Защо?

Бесарабските българи се страхуват да не започне “прочистване” на територията на родните им места. Те подозират, че всичко се прави по модела “донецки и лугански сепаратизъм”, сее се омраза, която би могла да настрои украинците да воюват срещу тях. Ненавистта към хората от Луганск и Донецк е култивирана упорито през последните над 20 г.

Смут сред бесарабските българи предизвиква и новият проектозакон на Киев за доброволното обединение на териториалните общини или по-точно за поправка в него. Законопроектът се огласява на 30 април т.г. и бесарабските българи не са съгласни с новото териториално делене, защото ако то се осъществи, ще бъдат буквално ликвидирани селските общини в Бесарабия. А те са големи, дори за мащабите на България – в тях живеят немалко хора, като се започне от 2000, 3000, 4000 жители. Ако законът влезе в действие, ще бъде ликвидирано финансирането на училищата, на детските градини, на болниците, ще има съкращение на персонала. А Болградският район е известен с високоспециализираната си медицинска помощ за онкологичните заболявания и ако секнат инвестициите в тази сфера, местните хора ще загубят ценна придобивка. В съседния район в Молдова по съветско време е изградено едно от най-големите хранилища на химически отпадъци, което дава отражение върху здравето на хората. А в Болградски район местностите са бедни на вода. Пътища няма и това е една от причините служителите в българското консулство от Одеса да идват рядко на посещение в Болград, за да не си разбиват автомобилите.

Според статия 2 от Декларацията за правата на националностите в Украйна от 1-ви ноември 1991 г. , приета от Върховната Рада, държавата гарантира правото на всички националности на събрания, както и съществуването на национално-административни единици, да имат свой език, свободно мнение и национална култура.

Сънародникът ни специално се спря и на визитата на българския външен министър Даниел Митов в Украйна през юли т.г.и по специално – в Одеса и Болград. Веднъж вече тя бе отложена, каза той. Но когато действително министърът пристигна, в нашите дружества нямахме предварителна информация за това. Съобщиха ни в последния момент, с уточнението, че ще бъде само в Одеса.

“Ще се съгласите, че не е толкова лесно за нашите хора от Болград да тръгнат веднага за Одеса и да пътуват 250 км. в едната посока и още толкова – обратно. И то без гаранция, че ще имат възможността да си представят проблемите пред българския министър”, добави сънародникът ни.

Все пак се организирахме и изпратихме наш представител да отиде в Одеса – председателят на измаиловското дружество “Кирил и Методий” . Той е успял да вземе думата на срещата с госта и е повдигнал въпроса за приетата от Украйна през 1991 г. декларация, която гарантира правото на българите да бъдат обединени в един административен район. Още на следващия ден българският министър Даниел Митов пристига в Болград, но… съвсем инкогнито. Градските власти не знаеха за това изненадващо посещение и не присъстваха на срещата с него, районните власти – също, с едно изключение, скрито от публичност, спомни си сънародникът ни. Българските дружества не са били предупредени, за да изпратят своите представители, но те все пак са разбрали чрез лични контакти. И когато гостите са полагали венци пред паметника на българските опълченци в Болград, домакините са отпуснали 1 минута за среща на бесарабските български общественици от дружествата “Кирил и Методий” и “Хан Аспарух” с министър Даниел Митов.

Беше напрегнато да си съберем мислите в главата, за да кажем най-важното. Когато аз взех думата посланикът на България в Украйна г-н Минчев започна да ме дърпа за едната ръка, напомняйки ми: “Айде, стига, че министърът бърза!”

С ръка на сърцето нашият събеседник сподели, че министър Митов изобщо не е могъл не само да вникне, но и да се запознае с проблемите, които мъчат нашите сънародници в Бесарабия, Украйна.

Според него друг съществен момент е, когато пък президентът на България Росен Плевнелиев пристига на посещение в Киев в този период, отново се оказва, че нито едно българско дружество от Бесарабия не е поканено за среща. “Знаете там за конфуза с българския флаг – от незнание някои чиновници са го възприели като руски и много от знамената ни по улиците на украинската столица са скъсани. Скандалът бе консумиран, за съжаление.”

Бесарабският българин припомня и още един срамен факт. Бившият вицепрезидент на България ген. Ангел Марин по време на едно от посещенията си в Украйна, в град Болград, направил публично изявление, че желанието да се изучава български език от бесарабските ни сънародници било национализъм. Като се прибави и “родолюбивата дейност” на един местен патриот с апетит за власт, който окупира контактите с България, а, всъщност допринася за отчуждението на хората от корените им, се оказва, че битката за национално самосъхранение там е без подкрепа от държавата ни. И по тази причина в Болград и на други места, където живеят наследниците на българи, представители на България почти не гостуват. Основно ходят до Одеса.

“За нас няма значение от коя страна са търсещите закрила в България – дали от Македония, дали ще са бесарабски българи, дали идват от турската граница… По международни директиви сме длъжни на всички хора, които искат убежище да им разгледаме персонално молбата, а всеки отделен случай се решава индивидуално”, заяви пред БГНЕС председателят на Агенцията за бежанците Никола Казаков, запитан от нас дали при извънредни обстоятелства България би се отзовала за помощ. Разбира се, въпросът се отнася към друго ведомство – Агенцията за българите в чужбина, но нашите правомощия са такива и следват плътно законодателството ни, добави той. Категорично няма вариант, при който да сме по-благоразположени, примерно, към сирийци и иракчани, отколкото към сънародниците ни, бесарабските българи, потвърди Казаков.